Онзи дървен стол в ъгъла на стаята, от който стоиш

Онзи дървен стол в ъгъла на стаята, от който стоиш и приказваш постоянно ми се коства като целия свят. Може би, тъй като ти си там, а може би тъй като ми харесва какво казваш.

Думи - неми, празни обещания, закани за добър живот. Твърде наивно е да имам вяра в тях, само че съм си такава – безнадеждна оптимистка до мозъка на костите си.

Заричам се да бъда пряма, само че все оставам няма. Твоите думи, по този начин неподплатени с дейности са единственото, за което съм се хванала като удавник за сламка. И си мисля, че е по-добре да слушам нещо, даже и да нямам доверие в него, в сравнение с оня дървен стол там да остане самичък.

pxhere.com

И живота се трансформира в празна тъмна стая, дървен стол, а аз в слушател на приказки, в които нямам доверие. Навън е ужасно, непознато и злокобно. Тук е несъмнено. Сърцето е нещастно, желае си свободата, а разсъдъкът се опасява от самотност.

И късно вечер, когато задрямвам, изтощена от голата вяра и наличието ти, си бленувам за бягство, живот без окови и отсъствието ти. Отварям вратата и на открито е ден, а аз не съм в твоя плен. Има хора и желаят да са с мен, само че не са разказвачи на приказки, нямат маски, нямат покривало от заблуди и неистини.

Вътре в мен е стихия – усеща, страсти, копнежи, битки, всичко желае да излезе и да победи, да се освободи. Сякаш Платон познавал ми е душата, разказвайки Митът за пещерата. Не желая всичко да е сън, желая да съм на открито.

pxhere.com

Когато отворя очи – виждам мрачевина и сянката на клатещия се стол. И още веднъж слушам самопризнания и вричания във безкрайност. Ако можех да се трансформира в течност и да се разлея, да прелея, да те облея и да те удавя в мен.

Там, под водата – няма да чувам ти словата, ще си в мен без глас, давейки се във водната пяна. Ще си тук и като че ли ще те няма.

Животът с теб към този момент е неправилен – споделям го на себе си с глас нерешителен. С него съм от боязън. Страхувам се от самотата, само че по този начин блазня се да видя на оня стол празнотата. Толкова съм нещастна, че желая единствено да дремя. В мислите си давя те, в действителността споделям, че обичам те...

Това е роман за обич, ригидност, пасивна настъпателност, ограничаване, примирие и огромно оскърбление.

pxhere.com
Edna предлага Сладка ма(л)ка пристрастеност
Не приемай разказаното като история дословна. Това е преживелица толкоз типична и банална, че доста евентуално е да си ти онази дама, останала с илюзията гола или мъжа на стола.

Това е притча на една тъжна модерна история...

Автор: Александра Янакиева