А екзорсист?
Оня ден Детето се връща от детската и се оплаква, че желала да си играе с чуковете и отвертките на момчетата, а те не ѝ давали. Госпожата обяснила, че девойките си играят с кукленската къща, момчетата с работилницата.
Много вярно. Браво. От остарялата школа е, жена на място. Детето реве.
А мен нещо ме човърка, не мигвам - за какво това Дете, принцеската на мама, куклата ненагледна и така нататък, ще желае изобщо да пипа чукове. Гладя розовата рокличка, съчетана с жилетка в бледолила, огледалцето, червилцето, розовата чантичка - всичко е в звук, а от дясното ми око се отронва сълза.
Чукове и отвертки?
Да не би нещо джендърско да се е вселило в Детето? Да Му проливам патрон? Или да Го заведа на молитва в неделя? Или и двете за по-сигурно?
Сбъркала съм нещо, но какво. Преглеждам дрешника на Детето - доста дънки, доста суичъри. На кого са притрябвали? Било ѝ по-удобно с панталон? Започвам чистка.
Следваща точка - детските книги, дарове по всякакви мотиви. Някои хора не вземат да купят една кукла Барби, едно парфюмче, ми си хвърлят парите за книги...
Погледът ми попада на приказки с създател някой си Оскар Уайлд. Този не беше ли оня, дето... дори не ми е прелестно да го изрека. Проверявам в гугъл. Страшни работи написа. Славеи, великани, звездни принцове, тъпотии... Мятам книгата в торбата за изхвърляне.
Принцовете със съмнителна полова ориентировка не свършват. Следващото, което виждам, е заглавие " Малкият принц ". Само като погледнеш по какъв начин наподобява така наречен дребен принц и всичко е ясно. Много нещо изтънчен, рус, че къдрици, напряко на трети пол отиват работите. На боклука.
Ами " Пипи дългото чорапче "?
Детска класика ми било? Сериозно? Това момиче ли е като момиче - нито обувките му обувки и по мяра, някакви грозни чорапи, една свястна рокля няма, косата ненаправена, въргаля се в нечистотия, приказва нелепости, има мнение по всички въпроси и подвига... коне. А бащата - негърски крал?!? Кой ще го вземе за жена? С една дума мъжкарана повлекана. И на феминистка намирисва. От това до интервенция на пола има единствено крачка. Даже половин.
Треперя към този момент. Но съм мощна и не преставам напред. Няма да се предаваме, тъй като джендърът го виждам, че дебне отвред, прикрива се. Страшно е остроумен. Размахва междинен пръст, подиграва се. После други му излизат отговорни.
А " Карлсон, който живее на покрива "? Някакво " мъничко дребосъче " с перка на гърба? Ненормална работа. Може ли " чичко " да живее на покрива? Педофил, който налита на момченца, мен в случай че питате. И да не е педофил, какъв брой да е мъж. Я се вгледайте, не ви ли наподобява на Елтън Джон? Пък всички го знаем Елтън Джон какъв е. Хубаво пее, но да не ти е в къщата, нали?
Отварям слепешката друга книга и чета, към този момент съм пред пристъп:
" Боже, боже! Колко чудно е всичко през днешния ден! А всичко беше така нормално! Дали не ме е сменил някой през нощта? Чакай да помисля: бях ли същата, когато станах тая заран? Струва ми се сякаш се усещах някак изключително. Но в случай че не съм същата: коя съм, тогава? Ах, ето огромната мистерия!
Тя си напомни всички деца на нейна възраст, които познаваше, с цел да види дали е могла да бъде сменена с някое от тях. "
Поглеждам какво е това неприятно нещо - Алиса. Представям си по какъв начин Детето се връща от детска и ме пита: Коя съм аз, тогава? Ще ѝ кажа: Не те знам коя си, само че към този момент нямаш майка.
Въздухът стартира да не ми стига.
Продължавам да чета: " Коя съм тогава? Кажете ми на първо време това и в случай че ми харесва да бъда тоя човек, ще се върна. Ако ли не, ще остана тук долу, до момента в който стана някой различен ".
НЯКОЙ ДРУГ?!?
Какви противни книги са ни подарявали и да не ги погледна?
Захвърлям тази дребна извратена (малка като години, другояче доста извратена) Алиса.
Правя проект.
1. Трябва да има камери в детската. И лъчение онлайн. Да проследявам какво си приказват и по какъв начин се държи Детето. И дали го възпитават вярно. И да не им четат гнусни детски книжки. От в този момент започвам подписка за недопускането на всички тия " класики ". Всичко ще прегледам деликатно. Или най-добре изобщо да не им четат. От четене някой да е прокопсал?
2. Да има наставнически комитет, който да утвърждава всяка брошура и всяко филмче. И помагалата също би трябвало да се огледат. Да няма едно панталонче, което след това става рокличка... както в учебника за първи клас. После настояват, че не било това истина, но не е чиста тая работа... Иначе свободията ще е цялостна. И ще изчезнем като нация. И като православни. Кой ще ражда, кой?
Спирам към този момент с проекта дотук, тъй като е време да взема Детето от детската. Вървим след това по улицата към къщи, вижда то афиш на " Лили, рибката ", лепва се за него и ми вика: " Я, какво е шарено, може ли да вървим да го гледаме това филмче? "
Боже, изгоря Детото. Защо ли го имунизирах преди време? Защо не послушах доктор Папазова и всичките мами, които ми споделяха да нямам доверие на Педито? Увредило се от имунизациите. Дали да не стартира с уринотерапия или към този момент е късно?
Пийвам в този момент една чашка прясноизточена - доста изостря мозъка. И след това ще мисля отново...
А екзорсист?
Албена Бъчварова, clubz.bg
Много вярно. Браво. От остарялата школа е, жена на място. Детето реве.
А мен нещо ме човърка, не мигвам - за какво това Дете, принцеската на мама, куклата ненагледна и така нататък, ще желае изобщо да пипа чукове. Гладя розовата рокличка, съчетана с жилетка в бледолила, огледалцето, червилцето, розовата чантичка - всичко е в звук, а от дясното ми око се отронва сълза.
Чукове и отвертки?
Да не би нещо джендърско да се е вселило в Детето? Да Му проливам патрон? Или да Го заведа на молитва в неделя? Или и двете за по-сигурно?
Сбъркала съм нещо, но какво. Преглеждам дрешника на Детето - доста дънки, доста суичъри. На кого са притрябвали? Било ѝ по-удобно с панталон? Започвам чистка.
Следваща точка - детските книги, дарове по всякакви мотиви. Някои хора не вземат да купят една кукла Барби, едно парфюмче, ми си хвърлят парите за книги...
Погледът ми попада на приказки с създател някой си Оскар Уайлд. Този не беше ли оня, дето... дори не ми е прелестно да го изрека. Проверявам в гугъл. Страшни работи написа. Славеи, великани, звездни принцове, тъпотии... Мятам книгата в торбата за изхвърляне.
Принцовете със съмнителна полова ориентировка не свършват. Следващото, което виждам, е заглавие " Малкият принц ". Само като погледнеш по какъв начин наподобява така наречен дребен принц и всичко е ясно. Много нещо изтънчен, рус, че къдрици, напряко на трети пол отиват работите. На боклука.
Ами " Пипи дългото чорапче "?
Детска класика ми било? Сериозно? Това момиче ли е като момиче - нито обувките му обувки и по мяра, някакви грозни чорапи, една свястна рокля няма, косата ненаправена, въргаля се в нечистотия, приказва нелепости, има мнение по всички въпроси и подвига... коне. А бащата - негърски крал?!? Кой ще го вземе за жена? С една дума мъжкарана повлекана. И на феминистка намирисва. От това до интервенция на пола има единствено крачка. Даже половин.
Треперя към този момент. Но съм мощна и не преставам напред. Няма да се предаваме, тъй като джендърът го виждам, че дебне отвред, прикрива се. Страшно е остроумен. Размахва междинен пръст, подиграва се. После други му излизат отговорни.
А " Карлсон, който живее на покрива "? Някакво " мъничко дребосъче " с перка на гърба? Ненормална работа. Може ли " чичко " да живее на покрива? Педофил, който налита на момченца, мен в случай че питате. И да не е педофил, какъв брой да е мъж. Я се вгледайте, не ви ли наподобява на Елтън Джон? Пък всички го знаем Елтън Джон какъв е. Хубаво пее, но да не ти е в къщата, нали?
Отварям слепешката друга книга и чета, към този момент съм пред пристъп:
" Боже, боже! Колко чудно е всичко през днешния ден! А всичко беше така нормално! Дали не ме е сменил някой през нощта? Чакай да помисля: бях ли същата, когато станах тая заран? Струва ми се сякаш се усещах някак изключително. Но в случай че не съм същата: коя съм, тогава? Ах, ето огромната мистерия!
Тя си напомни всички деца на нейна възраст, които познаваше, с цел да види дали е могла да бъде сменена с някое от тях. "
Поглеждам какво е това неприятно нещо - Алиса. Представям си по какъв начин Детето се връща от детска и ме пита: Коя съм аз, тогава? Ще ѝ кажа: Не те знам коя си, само че към този момент нямаш майка.
Въздухът стартира да не ми стига.
Продължавам да чета: " Коя съм тогава? Кажете ми на първо време това и в случай че ми харесва да бъда тоя човек, ще се върна. Ако ли не, ще остана тук долу, до момента в който стана някой различен ".
НЯКОЙ ДРУГ?!?
Какви противни книги са ни подарявали и да не ги погледна?
Захвърлям тази дребна извратена (малка като години, другояче доста извратена) Алиса.
Правя проект.
1. Трябва да има камери в детската. И лъчение онлайн. Да проследявам какво си приказват и по какъв начин се държи Детето. И дали го възпитават вярно. И да не им четат гнусни детски книжки. От в този момент започвам подписка за недопускането на всички тия " класики ". Всичко ще прегледам деликатно. Или най-добре изобщо да не им четат. От четене някой да е прокопсал?
2. Да има наставнически комитет, който да утвърждава всяка брошура и всяко филмче. И помагалата също би трябвало да се огледат. Да няма едно панталонче, което след това става рокличка... както в учебника за първи клас. После настояват, че не било това истина, но не е чиста тая работа... Иначе свободията ще е цялостна. И ще изчезнем като нация. И като православни. Кой ще ражда, кой?
Спирам към този момент с проекта дотук, тъй като е време да взема Детето от детската. Вървим след това по улицата към къщи, вижда то афиш на " Лили, рибката ", лепва се за него и ми вика: " Я, какво е шарено, може ли да вървим да го гледаме това филмче? "
Боже, изгоря Детото. Защо ли го имунизирах преди време? Защо не послушах доктор Папазова и всичките мами, които ми споделяха да нямам доверие на Педито? Увредило се от имунизациите. Дали да не стартира с уринотерапия или към този момент е късно?
Пийвам в този момент една чашка прясноизточена - доста изостря мозъка. И след това ще мисля отново...
А екзорсист?
Албена Бъчварова, clubz.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ