Иван Николов: Истинската и вдъхновената България е на остров Ливингстън
Онова, което е осъществено от нашите експедиции, с присъединяване и под управлението на проф. Христо Пимпирев, не се побира във всекидневните ни показа за триумф, достижение и героизъм. От 8 януари 2013 година, когато за първи път бе развят националния ни трикольор на най-южната точка на планетата до през днешния ден, българското наличие там става все по-осезаемо и белязано от напредък, характерен само на хора с упоритости на откриватели. Символично бихме нарекли базата ни там „ Нова българска територия “. Територия, на която няма партийни боричкания, привилегии и словоблудство, а креативен порив и труд при сурови условия.
Отправяме се толкоз надалеч, с цел да огледаме себе си, с по-други очи. Става дума за мащаба на задачите, за цената на напъните, за цената на достиженията. И се питаме, с какви вероятности запълваме всекидневието на обществото, на страната, на народа? По радия и малките екрани, по вестници, по електронни уеб сайтове и портали, в обществените мрежи се разискват не оферти и разбори на жизненоважни тактики. Не. Шест месеци изпълвахме всекидневието си с празнодумие към новопоявилите се словосъчетания „ управническа сглобка “ и „ некоалиция “…Сега навлизаме в територията на новия кръг от псевдопроблеми: по какъв начин да се извърши ротацията на ръководството, чиято архитектура, крепяща се на единодушие, подплатено с доста съмнение, възпроизвежда непредвидими неизвестни…
Какво да чака едно общество, една страна, един народ, където главните управнически институции Парламент, Президентство и Правителство са в някакво необявено, само че непрестанно, тягостно, лишено от здрав смисъл противоборство?
Кой ще бъде мъдрецът, който ще захвърли томахавката, с цел да предложи по този начин нужния за България вътрешен мир? Без мир в страната, по какъв начин ще се преборим с връхлитащите разнопосочни геополитически ветрове? Лековатите рефрени за завоювани триумфи или за ужасяващи провали, леещи се от устите на политици с повреден слух и зрение, с изумена психика, замъгляват още повече визията за същинските провокации пред страната ни.
В чия партийна стратегия, в чия управническа институция, можем да открием разбор по какъв начин да се преодолее инфраструктурната назадничавост по посока Изток-Запад? Анализ, за какво повече от 100 години построяването на жп връзката София-Скопие среща гневната опозиция на Белград и Атина? И за какво с наивно лекомислие български държавници стават слепи проводници на тази антибългарска поредност!
Поради злокачественото опълчване на първите ни държавни мъже, България остава без тактика на утрешния ден. Без дълготрайни разработки освен за икономическо, обществено, демографско и духовно развиване, само че и без ясна, точна и съответна визия за връзките ни с околния свят. Извън участието в Европейския съюз и НАТО, нашите връзки със Сърбия, районен съд Македония, Гърция, Турция имат и своите исторически обременености. За тяхното елиминиране би следвало да има всестранно премислена стратегия.
Не е ли към този момент социална загадка, че държавни органи раздават стремително и гладко български паспорти на турски жители, даже и на тези, които не знаят и дума от нашия език?! Във същото време българи от районен съд Македония, Украйна и Молдова чакат с години.
Това не е липса на здрав разсъдък. Това е липса на инстинкт за национално самозапазване. Бог да ни пази!
Ако фактически връзките ни с Белград и Атина са такива, каквито ги чертаят във въображението си нашите първи държавни мъже, за какво тогава тези две столици не станат основатели да оказват помощ на София, Скопие и Тирана да се свържат инфраструктурно – с жп линия и с автомагистрала до Адриатика!? Това би унищожило сегашната потискаща картина, наследена от XIX век и би отстранило доста мотиви за съмнение на Балканите.
И тъкмо тук образецът на полярниците ни би оказал помощ на Майката- татковина.
Как? Чрез упоритостта им на откриватели, посредством набора от характерни знания, посредством вдъхновението им на създатели - качества, които са наложителни и за всеки, дръзнал да направлява съдбините на България…/БГНЕС
--------------------------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
