На онези мъже, които срещаш веднъж в живота си и които никога не спираш да търсиш
Онези луди мъже, без които не можем…
Знаеш за кои приказвам. За тези мъже, за които всички настояват, че не са за нас и без които не можем. Онези мъже, които живеят по лични правила, които рискуват всичко и които ти разкриват света, оня свят, за който единствено подозираш.
Всъщност от дълго време сме се затичали в противоположна от тяхната посока. Защото тези мъже болят, тъй като техните правила не се връзват с разпоредбите на другите, тъй като следват други пътища. Защото усещаме какъв брой са невъзможни. Появяват се като мълния в живота ти, която може да свети месец, година, две, три, а след това да те изгори. Така разцепва света ти, че след това не си същата.
Но си харесваш и тази другата. Различната, онази, която е видяла толкоз доста и която е обичала толкоз доста. Онази обичаната. Защото тези мъже, обичат по същия неосъществим метод, по който живеят. Защото за тях си закон, единственият, който няма да отрекат в никакъв случай, даже в този момент, когато те няма. Защото грижата им за теб е толкоз недоловима, че едвам когато ги няма в живота ти усещаш какъв брой си била обичана. Колко невероятно доста си била обичана.
Знаеш ги тези лудите мъже. Знаеш, че пътищата им се отделят от моя, от твоя, знаеш, че животът им е толкоз вманиачен, колкото луди са в този момент фантазиите ти. Защото са те научили да виждаш особеното, тъй като са ти разкрили тайните, тъй като са те създали боляща и същинска. Защото са родили хаоса в подредения ти свят и са те създали съзидателна. Защото си изживяла любовта, любовта без логичност, любовта, която не може и не трябва…
На тези мъже, които срещаш един път в живота си и които в никакъв случай не спираш да търсиш…
Автор: Галена Маринова
