Кои са 11-те агрономи, паднали в борбата с фашизма, от вандализирания паметник на бул. „Драган Цанков”?
Онези, които са избили думата „ фашизма ” от паметника, несъмнено предостатъчно мислят, че са умъртвили повторно тези светли персони, а като са откъртили дразнещите ги бронзови букви, са утвърдили и обичаната теза на актуалната българска десница, че „ в България не е имало фашизъм ”. За отговор подхождат думите „ Неуместно! Ресто! Не коства! ” на Никола Вапцаров. Именно дружно с него е разстрелян един от героите от възпоменателната морена пред Биологическия факултет
Борбата с паметниците и паметта претърпява нов подем в България за позор на цялото общество, което към момента се подвежда да възприема разногласията по тази тематика като единствено политическо опълчване. И мижи пред по-страшното – че нападателно налагащата се разрушителна пристрастеност не е ориентирана единствено против камъни или идеологии, а против морални и хуманни устои, които от памтивека са координатната ос за строеж за разсъдък, просвета, човещина.
Понеже е Девети септември и тъй като след броени дни ще пристигна и 23-ти – стогодишнината от Септемврийското въстание, желая през днешния ден да извадя на повсеместен показ един малко позабравен монумент, който, уви, има не по-малко тъжна днешна орис от други, по-известни.
Несъмнено множеството софиянци са минавали нееднократно край него, било пешком, било с кола. Той е на много централно място – на бул. „ Драган Цанков ”, пред червенотухлената постройка на тогавашния Агрономически факултет към Софийския университет, в която от доста години към този момент е Биологическият факултет. На броени метри от Българското национално радио.
Там, в зелената повърхност, е застинала витошка морена в памет на агрономи, дали живота си в битката с фашизма. Това сочи и истинският надпис с бронзови букви. Само че… От години е избита последната от думите в посвещението – „ фашизма ”. И нечия вандалска ръка се е пробвала да намаца на негово място с блажна багра думата „ България ”. За да стане „ …паднали в битката с България ”.
Авторите на тази подигравка с паметта на убитите от българския фашизъм млади агрономи несъмнено са удовлетворени от себе си – мислят си, че са умъртвили повторно тези светли персони, а като са откъртили дразнещите ги бронзови букви, са утвърдили и обичаната теза на актуалната българска десница, че „ в България не е имало фашизъм ”.
„ Неуместно! Ресто! Не коства! ” – тези думи от „ Вяра ” на антифашиста Никола Вапцаров, също погубен таман от „ несъществувалия ” български фашизъм, са най-ясният отговор на всички сходни натягания да се пренаписва българската история със задна дата. Впрочем, един от единадесетте агрономи, в чиято памет е витошката морена на бул. „ Драган Цанков ” – Петър Иванов Богданов, е разстрелян таман дружно с Вапцаров на Гарнизонното стрелбище на 23 юли 1942 година
Имената на тези единадесет агрономи едла личат през днешния ден върху морената-паметник. Моите юношески мемоари са, че и тези имена бяха изписани с бронзови букви. Не съм към този момент сигурна, може да са били и с бронзова багра, само че се виждаха ясно. Сега съвсем не се разчитат.
Затова ще ги напомня тук. Трябва да се помнят!
Взимам данните за тях от сайта monuments.bg, който ги е разгласил, описвайки самия монумент с политкоректни ангажименти, хармонизирани с настоящото отказване на антифашизма. Все отново даже и в текста там е отдадена респект на идеализма на тези младежи, пожертвали живота си с вярата, че се борят за един по-добър и обективен свят.
Надявам се, че Българският антифашистки съюз има и повече информация за тези единадесет герои и ще откри метод да ги възпоменава по достолепие.
Ето имената им (по реда, в който са изписани на камъка) и късите данни за тях:
Трифон Минчев Саралиев – Роден в с. Килифарево, Великотърновско през 1888 година. По специалност е агроном. Член на Българската работническа социалдемократическа партия от 1913 година и деятел на революционното работническо придвижване. През април 1921 година е определен за депутат. Ръководи юнското антифашистко въстание в Килифарево, по време на което е погубен (12 юни 1923 година). Петър Иванов Богданов – Роден на 6 юни 1908 година в град Трявна в непретенциозно чиновническо семейство. Активен почитател на концепциите на комунизма през ученическите и студентските си години. Той е един от създателите на Българският общ национален студентски съюз (БОНСС) през 1930 година Осъден е на 10 години затвор за революционна активност през 1936 година, освободен е 4 години по-късно. Участва в Съпротивителното придвижване през Втората международна война. От 1942 година е инструктор при Централен комитет на Българска комунистическа партия. През пролетта на същата година, е задържан по обвиняване за присъединяване си в партизанското придвижване в България и в активността на бойните групи. Осъден е на гибел посредством разстрел (заедно с Никола Вапцаров) и присъдата е изпълнена на 23 юли 1942 година на гарнизонното стрелбище в София. Кирил Сп. Дюлгеров – 1901-1923 година. Васил Бочев Ватев-Жельо – Роден на 16 април 1916 година в с. Калейца, Ловешко. Като възпитаник в смесената гимназия „ Цар Борис III “ град Ловеч, е член на Работническия юношески съюз (РМС), поради което, под опасност от арест, е заставен да премине в конспиративност през 1942 година Участва в Партизански отряд „ Христо Кърпачев “, настоящ в региона на Ловеч и Троян. Загива в стълкновение на 12 март 1944 година в местността „ Трифонова усойна “ край родното му село, дружно с други партизани. На това място е възобновена землянката им и е повдигнат монумент. Димитър Стоянов Караиванов-Ботьо – Роден на 15 септември 1919 година в с. Мало Конаре, Пазарджишко. Политкомисар на партизанската чета „ Кочо Честименски “. Загива в стълкновение на 15 февруари 1944 година под връх „ Еледжик “. Цанк o Маринов Панов-Петър – Роден на 16 декември 1919 година в град Ловеч. Партизанин. Загива в стълкновение на 8 януари 1944 година. Костадин Димитров Старев-Клим – Роден на 31 декември 1919 година в с. Мало Конаре, Пазарджишко. Активен член и секретар на РМС в родното си село, поради което, под опасност от арест, е заставен да премине в конспиративност. Организатор и пълководец на партизанската чета „ Кочо Честименски “ 1941-44година Загива в стълкновение на 15 февруари 1944 година под връх „ Еледжик “. Иван Вълчев Кунчев-Горан – Роден на 27 октомври 1921 година в с. Долно Павликени, Ловешко. Като възпитаник в смесената гимназия „ Цар Борис III “ град Ловеч, е деен член на РМС, участник в разнообразни начинания, а като студент в Агрономическия факултет в София, е член на Български национален студентски съюз. Подържа връзки с партизаните от родния си край и ги доставя с муниции. Преминава в конспиративност и става част от партизански отряд „ Христо Кърпачев “ от 17 август 1943 година Загива на 18 септември 1943 година след престрелка с полицията в покрайнините на Ловеч. Родното му село е преименувано с партизанското му име – Горан, през 1951 година. Никола Чиков Монов – Роден на 19 октомври 1922 година в с. Драгана, Ловешко. Като възпитаник в смесената гимназия „ Цар Борис III “ град Ловеч, е деен член на РМС, а като студент в Агрономическия факултет в София, е член на Български национален студентски съюз. През 1943 година е мобилизиран в 52-и Пехотен полк в Сърбия, само че той дезертира и се включва като партизанин в бойни акции против Вермахта на страната на Югославска национална освободителна войска. Същата година се включва във Войнишки партизански батальон „ Христо Ботев “. На 23 май 1944 година откакто минава на р. Искър, батальонът води яростно стълкновение с армейски и жандармерийски елементи край с. Батулия и е съвсем изцяло победен, само че Монов оцелява и дружно с други се насочва към град София. Заловен е в покрайнините на с. Боримирци, Софийско. На 6 юни 1944 година е разстрелян без съд край с. Долни Богров, Софийско. Лазар Митов Лалов (Вълов) – Роден на 21 април 1922 година в с. Струпен, Плевенско. Партизанин. Загива в стълкновение на 13 май 1944 година Родното му село е преименувано на негово име. Там всяка година се отбелязва датата на гибелта му с поднасяне на цветя на паметника в селото. Боян Тодоров Божилов-Бойко – Роден на 14 март 1924 година в с. Долна Диканя, Пернишко. Партизанин. Загива в стълкновение на 6 юни 1944 година.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Борбата с паметниците и паметта претърпява нов подем в България за позор на цялото общество, което към момента се подвежда да възприема разногласията по тази тематика като единствено политическо опълчване. И мижи пред по-страшното – че нападателно налагащата се разрушителна пристрастеност не е ориентирана единствено против камъни или идеологии, а против морални и хуманни устои, които от памтивека са координатната ос за строеж за разсъдък, просвета, човещина.
Понеже е Девети септември и тъй като след броени дни ще пристигна и 23-ти – стогодишнината от Септемврийското въстание, желая през днешния ден да извадя на повсеместен показ един малко позабравен монумент, който, уви, има не по-малко тъжна днешна орис от други, по-известни.
Несъмнено множеството софиянци са минавали нееднократно край него, било пешком, било с кола. Той е на много централно място – на бул. „ Драган Цанков ”, пред червенотухлената постройка на тогавашния Агрономически факултет към Софийския университет, в която от доста години към този момент е Биологическият факултет. На броени метри от Българското национално радио.
Там, в зелената повърхност, е застинала витошка морена в памет на агрономи, дали живота си в битката с фашизма. Това сочи и истинският надпис с бронзови букви. Само че… От години е избита последната от думите в посвещението – „ фашизма ”. И нечия вандалска ръка се е пробвала да намаца на негово място с блажна багра думата „ България ”. За да стане „ …паднали в битката с България ”.
Авторите на тази подигравка с паметта на убитите от българския фашизъм млади агрономи несъмнено са удовлетворени от себе си – мислят си, че са умъртвили повторно тези светли персони, а като са откъртили дразнещите ги бронзови букви, са утвърдили и обичаната теза на актуалната българска десница, че „ в България не е имало фашизъм ”.
„ Неуместно! Ресто! Не коства! ” – тези думи от „ Вяра ” на антифашиста Никола Вапцаров, също погубен таман от „ несъществувалия ” български фашизъм, са най-ясният отговор на всички сходни натягания да се пренаписва българската история със задна дата. Впрочем, един от единадесетте агрономи, в чиято памет е витошката морена на бул. „ Драган Цанков ” – Петър Иванов Богданов, е разстрелян таман дружно с Вапцаров на Гарнизонното стрелбище на 23 юли 1942 година
Имената на тези единадесет агрономи едла личат през днешния ден върху морената-паметник. Моите юношески мемоари са, че и тези имена бяха изписани с бронзови букви. Не съм към този момент сигурна, може да са били и с бронзова багра, само че се виждаха ясно. Сега съвсем не се разчитат.
Затова ще ги напомня тук. Трябва да се помнят!
Взимам данните за тях от сайта monuments.bg, който ги е разгласил, описвайки самия монумент с политкоректни ангажименти, хармонизирани с настоящото отказване на антифашизма. Все отново даже и в текста там е отдадена респект на идеализма на тези младежи, пожертвали живота си с вярата, че се борят за един по-добър и обективен свят.
Надявам се, че Българският антифашистки съюз има и повече информация за тези единадесет герои и ще откри метод да ги възпоменава по достолепие.
Ето имената им (по реда, в който са изписани на камъка) и късите данни за тях:
Трифон Минчев Саралиев – Роден в с. Килифарево, Великотърновско през 1888 година. По специалност е агроном. Член на Българската работническа социалдемократическа партия от 1913 година и деятел на революционното работническо придвижване. През април 1921 година е определен за депутат. Ръководи юнското антифашистко въстание в Килифарево, по време на което е погубен (12 юни 1923 година). Петър Иванов Богданов – Роден на 6 юни 1908 година в град Трявна в непретенциозно чиновническо семейство. Активен почитател на концепциите на комунизма през ученическите и студентските си години. Той е един от създателите на Българският общ национален студентски съюз (БОНСС) през 1930 година Осъден е на 10 години затвор за революционна активност през 1936 година, освободен е 4 години по-късно. Участва в Съпротивителното придвижване през Втората международна война. От 1942 година е инструктор при Централен комитет на Българска комунистическа партия. През пролетта на същата година, е задържан по обвиняване за присъединяване си в партизанското придвижване в България и в активността на бойните групи. Осъден е на гибел посредством разстрел (заедно с Никола Вапцаров) и присъдата е изпълнена на 23 юли 1942 година на гарнизонното стрелбище в София. Кирил Сп. Дюлгеров – 1901-1923 година. Васил Бочев Ватев-Жельо – Роден на 16 април 1916 година в с. Калейца, Ловешко. Като възпитаник в смесената гимназия „ Цар Борис III “ град Ловеч, е член на Работническия юношески съюз (РМС), поради което, под опасност от арест, е заставен да премине в конспиративност през 1942 година Участва в Партизански отряд „ Христо Кърпачев “, настоящ в региона на Ловеч и Троян. Загива в стълкновение на 12 март 1944 година в местността „ Трифонова усойна “ край родното му село, дружно с други партизани. На това място е възобновена землянката им и е повдигнат монумент. Димитър Стоянов Караиванов-Ботьо – Роден на 15 септември 1919 година в с. Мало Конаре, Пазарджишко. Политкомисар на партизанската чета „ Кочо Честименски “. Загива в стълкновение на 15 февруари 1944 година под връх „ Еледжик “. Цанк o Маринов Панов-Петър – Роден на 16 декември 1919 година в град Ловеч. Партизанин. Загива в стълкновение на 8 януари 1944 година. Костадин Димитров Старев-Клим – Роден на 31 декември 1919 година в с. Мало Конаре, Пазарджишко. Активен член и секретар на РМС в родното си село, поради което, под опасност от арест, е заставен да премине в конспиративност. Организатор и пълководец на партизанската чета „ Кочо Честименски “ 1941-44година Загива в стълкновение на 15 февруари 1944 година под връх „ Еледжик “. Иван Вълчев Кунчев-Горан – Роден на 27 октомври 1921 година в с. Долно Павликени, Ловешко. Като възпитаник в смесената гимназия „ Цар Борис III “ град Ловеч, е деен член на РМС, участник в разнообразни начинания, а като студент в Агрономическия факултет в София, е член на Български национален студентски съюз. Подържа връзки с партизаните от родния си край и ги доставя с муниции. Преминава в конспиративност и става част от партизански отряд „ Христо Кърпачев “ от 17 август 1943 година Загива на 18 септември 1943 година след престрелка с полицията в покрайнините на Ловеч. Родното му село е преименувано с партизанското му име – Горан, през 1951 година. Никола Чиков Монов – Роден на 19 октомври 1922 година в с. Драгана, Ловешко. Като възпитаник в смесената гимназия „ Цар Борис III “ град Ловеч, е деен член на РМС, а като студент в Агрономическия факултет в София, е член на Български национален студентски съюз. През 1943 година е мобилизиран в 52-и Пехотен полк в Сърбия, само че той дезертира и се включва като партизанин в бойни акции против Вермахта на страната на Югославска национална освободителна войска. Същата година се включва във Войнишки партизански батальон „ Христо Ботев “. На 23 май 1944 година откакто минава на р. Искър, батальонът води яростно стълкновение с армейски и жандармерийски елементи край с. Батулия и е съвсем изцяло победен, само че Монов оцелява и дружно с други се насочва към град София. Заловен е в покрайнините на с. Боримирци, Софийско. На 6 юни 1944 година е разстрелян без съд край с. Долни Богров, Софийско. Лазар Митов Лалов (Вълов) – Роден на 21 април 1922 година в с. Струпен, Плевенско. Партизанин. Загива в стълкновение на 13 май 1944 година Родното му село е преименувано на негово име. Там всяка година се отбелязва датата на гибелта му с поднасяне на цветя на паметника в селото. Боян Тодоров Божилов-Бойко – Роден на 14 март 1924 година в с. Долна Диканя, Пернишко. Партизанин. Загива в стълкновение на 6 юни 1944 година.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ