Бях застрелян във Върмонт. Ами ако беше на Западния бряг?
Онази мразовита есенна нощ в Бърлингтън, Вирджиния, не беше първият път, когато се взирах в дулото на револвер. Дори не беше първият път, когато ме обстрелваха. На половин свят разстояние, на Западния бряг, това се е случвало и преди.
В един парещ ден през май 2021 година аз и един съученик, и двамата на 17 по това време, стачкуваха покрай контролно-пропусквателен пункт в Рамала. Куршуми, гумени и железни, летяха в тълпата, макар че бяхме невъоръжени. Бях ударен с един от първите; мой съученик, последното. Преди бяхме възпитаници, тъпчещи се за нашия край по химия; по-късно, от другата страна на израелските пушки, ние бяхме маса от терористи, дисквалифицирани от човечеството. до момента в който се разхождахме по North Prospect Street, не бях изключително сюрпризиран да открия, че лежа на моравата на бяла къща и кръвта е опръскана по екрана на телефона ми. Вкъщи в Рамала знаех, че бях на едно неверно придвижване от кървене; Известно е, че израелските бойци пречат или п...
Прочетете целия текст »
