Няколко очарователни факта за отвратителни животни
Омир, Мери Шели и Стивън Кинг основават ужасяващи чудовища, които изтезават кошмарите ни. Но съществата в техните истории не могат да кажат копче на гротескните зверове, които обитават действителния ни свят. От гущери, които пръскат кръв от очните си ябълки, до мравки, които украсяват гнездата си с черепите на своите противници, редица същества са развили най-противни способи за акомодация, с цел да оцелеят и процъфтяват на нашата враждебна планета. Сега ще разгледаме някои от тях.
Много хора се опасяват от змии, само че единствено 7% в действителност са рискови за нас. Краставите жаби обаче би трябвало да бъдат нащрек по-често за змиите – изключително на територията на кукрите (Oligodon fasciolatus). Когато една такава змия нападна крастава жаба, тя постоянно я гълтам жива. Първо, змията забива зъби в мекия стомах на плячката си. След това кукри си заравя главата в тялото на жабата, изтръгвайки белия й дроб, сърцето, черния дроб и стомаха. Процесът от време на време може да продължи часове, според от органите, които змията изважда първо. Не е известно никоя друга змия в света да се храни по този метод и наподобява, че кукри е създала тази техника, с цел да избегне отровните жлези на жабата по врата и гърба й.
Много майки се усещат притиснати да се грижат за децата си непременно. Обикновено храненето, отбраната, любовта и вниманието са задоволителни. Но не и за индийските паяци Stegodyphus lineatus. Тези животинки жертват кръвта, червата и живота си за своето поколение. До раждането майка консумира допустимо повече насекоми, до момента в който коремът й се изпълни оптимално. Междувременно вътрешните й органи стартират да се втечняват. В продължение на две седмици, откакто роди, тя постепенно повръща така оформилата се кашата от черва, с цел да нахрани децата си. Когато тя най-сетне умира, бебетата доизяждат натрупа.
Когато се притиснат в ъгъла, морските краставици на процедура извършват себеекзорсизъм. Но вместо да изхвърлят злите духове от тялото си, съществата изтласкват червата си като предпазен механизъм. Със сигурност този развой ще докара до гибелта им, нали? Не! Те просто реенерират вътрешностите си за няколко къси седмици. Научавайки повече за гените, които стоят зад тази неповторима акомодация, учените се надяват да приложат своите открития към напредъка в регенеративната медицина.
Сляпото, отровно ракообразно Xibalbanus tulumensis, има забавен метод на хранене. Животното, което живее в подводни пещери и наподобява като стоножка, има дребни предни нокти, които могат да инжектират невротоксична отрова. Съществото изцежда отровата, която включва парализиращ сътрудник и храносмилателни ензими, от резервоари, прикрепени към ноктите му, и откакто тя втечни вътрешните органи на плячката, Xibalbanus tulumensis изсмуква коктейла.
За множеството животни обезглавяването значи неочаквана гибел. Но гърмящите змии не разрешават разчленяването да ги пречупи. Парчета от тялото им към момента могат да действат в продължение на до един час след отрязването им. Въпреки че гибелта е неизбежна, гърмящите змии могат да оцелеят най-малко час след обезглавяването и могат да ухапят и инжектират отрова в нищо неподозиращите си нападатели. Други части от змията, в това число дрънкалката им, могат да се плъзгат и още по-дълго след отделянето им.
Прилепите вампири имат чувствителни нерви в лицето си, които работят като топлинни датчици, насочвайки ги към идващото им топло хранене, било то кон, крава или прасе. Те имат и най-острите зъби в животинското царство – които без изпитание потъват в жертвите им и оказват помощ да се хранят неусетно. Специалните ензими в слюнката им предотвратяват съсирването на кръвта, до момента в който се хранят с нея, а неповторимите им чревни микроби оказват помощ да тя да се смели и да се добият нужните протеини и витамини. Само три типа прилепи от повече от хиляда се хранят с кръв и рядко хапят хората.
Когато се возят на гърба на носорози, жирафи или зебри, волските птици наподобяват очарователно. Те издават предупредителни писъци, когато се доближава заплаха, и ядат паразити по домакините си – като кърлежи, мухи и личинки. Но тези птици имат и злокобна страна: те също се хранят с кръвта на своя хазаин. Волските птици не вършат рани на спътниците си. Вместо това те отпиват кръв от гнойните им лезии. Животните, които ги одобряват, нормално имат повече рани и раните им заздравяват по-дълго.
