Омбудсманът: Отпадането на ограниченията за земите по чл. 19 застрашава правата на гражданите
Омбудсманът изпрати мнение до ръководителя на 52 – рото Народно заседание, министрите на земеделието и храните и на правораздаването, както и до ръководителя на УС на Националното съдружие на общините - Даниел Панов, в което упорства за незабавни законодателни и организационни ограничения, свързани със отбраната на приетите реституционни права на жителите след приключване на рестриктивните мерки за предписание със земите от така наречен " остатъчен аграрен фонд “.
В позицията се акцентира, че отпадането на рестриктивните мерки за предписание със земите по член 19 от Закона за собствеността и използването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) основава риск от в допълнение понижаване на поземления запас, предопределен за дотъкмяване на реституционните и обезщетителните процедури.
" Отпадането на ограничаването за предписание със земите от остатъчния аграрен фонд понижава гаранциите жителите да получат земя в осъществяване на актовете за приетите им от страната права “, акцентира омбудсманът.
В мнението си тя напомня, че още след отпадането на предишни ограничавания през 2010 година е последвало всеобщо разпродаване на земи от остатъчния аграрен фонд, което е наложило въвеждането на два поредни мораториума през 2015 година и 2020 година Според омбудсмана историческият обзор демонстрира ясно, че всяко либерализиране на режима в изискванията на неприключила поземлена реставрация води до понижаване на земите, нужни за угаждане на приетите права на жителите.
Особено обезпокоителен, съгласно омбудсмана, е фактът, че в регистрите като земи по член 19 ЗСПЗЗ не престават да попадат парцели с прието право на възобновяване в остарели граници, както и земи, които в действителност се владеят и обработват от своите притежатели, само че официално са актувани като общинска благосъстоятелност. Това основава риск от разпоредителни покупко-продажби с парцели, за които реституционните процедури не са завършили.
Делчева обръща внимание и на трайната правосъдна процедура на Върховния касационен съд, съгласно която земите с прието право на възобновяване в остарели
граници не попадат в приложното поле на член 19 ЗСПЗЗ и не могат да бъдат третирани като част от остатъчния аграрен фонд.
" При разпоредителни покупко-продажби от общината със земи - частна благосъстоятелност, непозволено включени в остатъчния аграрен фонд, се усилва вероятността от пораждане на спорове и замесване на притежателите в правосъдни разногласия, подкопава се правната сигурност и конституционният принцип на правовата страна “, предизвестява.
В мнението си тя акцентира още, че забавянето на поземлената реставрация към този момент е квалифицирано от Европейския съд по правата на индивида като систематичен проблем, обвързван с несъразмерна интервенция в правото на благосъстоятелност. Посочва се, че решенията на Европейски съд по правата на човека по тематиката са сложени под засилено наблюдаване от Комитета на министрите към Съвета на Европа, а предложените общи ограничения за установяване на периоди и механизми за отбрана към момента не са изпълнени.
" Продължителното несъблюдение на решенията на органите по поземлената благосъстоятелност и на правосъдните решения е квалифицирано от Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) като редовно нарушаване на член 1 от Протокол 1 към Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи заради несъразмерна интервенция в правото на благосъстоятелност “, се споделя още в позицията.
Омбудсманът предлага възобновяване на ограничаващия режим за предписание със земите по член 19 от ЗСПЗЗ, установяване на краен период за привършване на поземлената реставрация, преразглеждане на протоколите за установяване на остатъчния аграрен фонд и ускорение на законодателните промени, планувани в Законопроект № 47-202-01-31/02.06.2022 година
Според отбраната на приетите реституционни права и довършването на поземлената реставрация са въпрос освен на правда, само че и на възобновяване на публичното доверие в страната и правилата на правовия ред.
В позицията се акцентира, че отпадането на рестриктивните мерки за предписание със земите по член 19 от Закона за собствеността и използването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) основава риск от в допълнение понижаване на поземления запас, предопределен за дотъкмяване на реституционните и обезщетителните процедури.
" Отпадането на ограничаването за предписание със земите от остатъчния аграрен фонд понижава гаранциите жителите да получат земя в осъществяване на актовете за приетите им от страната права “, акцентира омбудсманът.
В мнението си тя напомня, че още след отпадането на предишни ограничавания през 2010 година е последвало всеобщо разпродаване на земи от остатъчния аграрен фонд, което е наложило въвеждането на два поредни мораториума през 2015 година и 2020 година Според омбудсмана историческият обзор демонстрира ясно, че всяко либерализиране на режима в изискванията на неприключила поземлена реставрация води до понижаване на земите, нужни за угаждане на приетите права на жителите.
Особено обезпокоителен, съгласно омбудсмана, е фактът, че в регистрите като земи по член 19 ЗСПЗЗ не престават да попадат парцели с прието право на възобновяване в остарели граници, както и земи, които в действителност се владеят и обработват от своите притежатели, само че официално са актувани като общинска благосъстоятелност. Това основава риск от разпоредителни покупко-продажби с парцели, за които реституционните процедури не са завършили.
Делчева обръща внимание и на трайната правосъдна процедура на Върховния касационен съд, съгласно която земите с прието право на възобновяване в остарели
граници не попадат в приложното поле на член 19 ЗСПЗЗ и не могат да бъдат третирани като част от остатъчния аграрен фонд.
" При разпоредителни покупко-продажби от общината със земи - частна благосъстоятелност, непозволено включени в остатъчния аграрен фонд, се усилва вероятността от пораждане на спорове и замесване на притежателите в правосъдни разногласия, подкопава се правната сигурност и конституционният принцип на правовата страна “, предизвестява.
В мнението си тя акцентира още, че забавянето на поземлената реставрация към този момент е квалифицирано от Европейския съд по правата на индивида като систематичен проблем, обвързван с несъразмерна интервенция в правото на благосъстоятелност. Посочва се, че решенията на Европейски съд по правата на човека по тематиката са сложени под засилено наблюдаване от Комитета на министрите към Съвета на Европа, а предложените общи ограничения за установяване на периоди и механизми за отбрана към момента не са изпълнени.
" Продължителното несъблюдение на решенията на органите по поземлената благосъстоятелност и на правосъдните решения е квалифицирано от Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) като редовно нарушаване на член 1 от Протокол 1 към Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи заради несъразмерна интервенция в правото на благосъстоятелност “, се споделя още в позицията.
Омбудсманът предлага възобновяване на ограничаващия режим за предписание със земите по член 19 от ЗСПЗЗ, установяване на краен период за привършване на поземлената реставрация, преразглеждане на протоколите за установяване на остатъчния аграрен фонд и ускорение на законодателните промени, планувани в Законопроект № 47-202-01-31/02.06.2022 година
Според отбраната на приетите реституционни права и довършването на поземлената реставрация са въпрос освен на правда, само че и на възобновяване на публичното доверие в страната и правилата на правовия ред.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ