Омбудсманът с позиция за нарязаното момиче в Стара Загора
Омбудсманът Диана Ковачева внесе в Народното събрание предложение за законодателни промени в Наказателния кодекс за инкриминиране на действия, унижаващи човешкото достолепие посредством причиняване на физическа болежка или страдалчество. Целта на предлаганите промени е въвеждане в нашето законодателство на нов състав на закононарушение, който включва действия, отговарящи на определенията за мъчение, изтезание, унизително отнасяне, оповестяват от пресцентъра на Омбудсмана на Република България.
Конкретният мотив за това предложение е бруталният случай от Стара Загора, при който 18-годишно момиче беше садистично нарязано с макетен нож от мъж и в резултат на нанесените му 24 рани получава 400 шева. А повода деецът да не понесе съответно и заслужено наказване за стореното е точно празнината в българското наказателно право, отнасяща се до случаи на съзнателно причиняване на тежко принуждение, което не убива, само че смазва човешкото достолепие.
В законопроекта омбудсманът предлага основаването на нов член 130а, съгласно който, в случай че някой „ умишлено употребява по отношение на другиго мощ или аргументи другиму физическо страдалчество или болежка по метод или със средства, които очевидно унижават човешкото достолепие на потърпевшия, потискат го, провокират у него мощен стрес, душевна болежка или възприятие на непълноценност, беззащитност или боязън, или слага другиму в състояние или го държи в състояние, което очевидно унижава човешкото достолепие на потърпевшия, потиска го, провокира у него мощен стрес, душевна болежка или възприятие на непълноценност, беззащитност или боязън, се санкционира с отнемане от независимост до осем години “.
Проф. Диана Ковачева предлага и разнообразни квалифицирани сформира на действието предвид на причинителя, жертвата и метода на осъществяване.
„ От години упорствам за отпадане на систематичния темперамент в Наказателния кодекс, при който един принудител може да бъде осъден по-тежко единствено след подаването на три поредни сигнала от страна на жертвата. Законът за домашното принуждение беше признат, само че с много съществени взаимни отстъпки. Партньорските връзки останаха отвън обсега на закона и случаи като тези в една интимна връзка не престават да не могат да бъдат осъдени в хипотезата на домашното принуждение “, написа омбудсманът.
Проф. Ковачева акцентира и нуждата от дефиниране на насилието – физическо, психическо, икономическо, за наложителна терапия с насилниците, наложително образование за служителите на реда, които да реагират с схващане към казуса на жертвата.
„ С оглед направеното предложение за законодателна смяна ще посоча, че според Конвенцията срещу изтезанията и други форми на грубо, нечовешко или унизително третиране или наказване, терминът „ мъчение “ значи всяко деяние, с което съзнателно се предизвиква мощно физическо или психическо страдалчество или болежка на обещано лице, с цел да се получат от него или от трето лице сведения или самопризнания, с цел да бъде то осъдено за деяние, което то или трето лице е направило или в осъществяването на което е обвинено, или с цел да бъде то или трето лице сплашвано или принуждавано, или по каквато и да е причина, основаваща се на каквато и да е дискриминация, когато такава болежка или страдалчество се предизвиква от длъжностно лице или друго публично настоящо лице или по негово подстрекаване или с негово очевидно или безмълвно единодушие “, написа в претекстовете си към законопроекта проф. Ковачева.
Тя акцентира, че още в решенията по делата „ Мюмюн против България “ (жалба № 67258/2013) и „ Гуцанови против България “ (жалба № 34529/2010) на Европейския съд по правата на индивида е установено, че в българското наказателно право не съществува настрана дефинирано закононарушение мъчение, а рекомендации и рецензии в тази тенденция към този момент са отправяни по отношение на страната ни. Припомня и че възбраната на изтезанията и други форми на грубо, нечовешко или унизително третиране е безспорна в интернационалното право, а битката против изтезанията и други форми на малтретиране е залегнала в правната и политическата рамка на Европейски Съюз.
Законодателното предложение:
Конкретният мотив за това предложение е бруталният случай от Стара Загора, при който 18-годишно момиче беше садистично нарязано с макетен нож от мъж и в резултат на нанесените му 24 рани получава 400 шева. А повода деецът да не понесе съответно и заслужено наказване за стореното е точно празнината в българското наказателно право, отнасяща се до случаи на съзнателно причиняване на тежко принуждение, което не убива, само че смазва човешкото достолепие.
В законопроекта омбудсманът предлага основаването на нов член 130а, съгласно който, в случай че някой „ умишлено употребява по отношение на другиго мощ или аргументи другиму физическо страдалчество или болежка по метод или със средства, които очевидно унижават човешкото достолепие на потърпевшия, потискат го, провокират у него мощен стрес, душевна болежка или възприятие на непълноценност, беззащитност или боязън, или слага другиму в състояние или го държи в състояние, което очевидно унижава човешкото достолепие на потърпевшия, потиска го, провокира у него мощен стрес, душевна болежка или възприятие на непълноценност, беззащитност или боязън, се санкционира с отнемане от независимост до осем години “.
Проф. Диана Ковачева предлага и разнообразни квалифицирани сформира на действието предвид на причинителя, жертвата и метода на осъществяване.
„ От години упорствам за отпадане на систематичния темперамент в Наказателния кодекс, при който един принудител може да бъде осъден по-тежко единствено след подаването на три поредни сигнала от страна на жертвата. Законът за домашното принуждение беше признат, само че с много съществени взаимни отстъпки. Партньорските връзки останаха отвън обсега на закона и случаи като тези в една интимна връзка не престават да не могат да бъдат осъдени в хипотезата на домашното принуждение “, написа омбудсманът.
Проф. Ковачева акцентира и нуждата от дефиниране на насилието – физическо, психическо, икономическо, за наложителна терапия с насилниците, наложително образование за служителите на реда, които да реагират с схващане към казуса на жертвата.
„ С оглед направеното предложение за законодателна смяна ще посоча, че според Конвенцията срещу изтезанията и други форми на грубо, нечовешко или унизително третиране или наказване, терминът „ мъчение “ значи всяко деяние, с което съзнателно се предизвиква мощно физическо или психическо страдалчество или болежка на обещано лице, с цел да се получат от него или от трето лице сведения или самопризнания, с цел да бъде то осъдено за деяние, което то или трето лице е направило или в осъществяването на което е обвинено, или с цел да бъде то или трето лице сплашвано или принуждавано, или по каквато и да е причина, основаваща се на каквато и да е дискриминация, когато такава болежка или страдалчество се предизвиква от длъжностно лице или друго публично настоящо лице или по негово подстрекаване или с негово очевидно или безмълвно единодушие “, написа в претекстовете си към законопроекта проф. Ковачева.
Тя акцентира, че още в решенията по делата „ Мюмюн против България “ (жалба № 67258/2013) и „ Гуцанови против България “ (жалба № 34529/2010) на Европейския съд по правата на индивида е установено, че в българското наказателно право не съществува настрана дефинирано закононарушение мъчение, а рекомендации и рецензии в тази тенденция към този момент са отправяни по отношение на страната ни. Припомня и че възбраната на изтезанията и други форми на грубо, нечовешко или унизително третиране е безспорна в интернационалното право, а битката против изтезанията и други форми на малтретиране е залегнала в правната и политическата рамка на Европейски Съюз.
Законодателното предложение:
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ