Омбудсманът Диана Ковачева настоя в петък за нова 5 годишна

Омбудсманът Диана Ковачева настоя в петък за нова 5 годишна възбрана общини да продават непотърсени ниви или имоти, на които притежателите имат решения за възобновена благосъстоятелност, само че протакат с години завършването на процедурата. В момента подобен мораториум е заложен в Закона за собствеността и използването на земеделските земи, само че той изтича на 22 декември. Става въпрос за най-малко 5 млн. декара, а настояването на Ковачева е изпратено до ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева и министърът на земеделието Десислава Танева.

Ден година храни

Забраната общините да вършат разпоредителни покупко-продажби с непознатата земя бе въведена в края на 2015 година откакто лъснаха редица случаи за ударни продажби за пълнене на общинските бюджети. Най-драстичен бе образецът на община Белово, която мигновенно през 2010 година разпродаде всички такива земи. Община Родопи, област Пловдив пък употребява непознатата земя, с цел да обезпечава общински заеми, напомня Ковачева.
Директно ще бъдат погазени правата на жителите, които към този момент имат решения от службите “Земеделие” за възобновена благосъстоятелност, само че не са приключили процедурата да отидат на място и да покажат парцели в “стари граници” за снимане и вкарване в регистрите. Причините за незавършената процедура са разнообразни. Някои от наследниците не знаят старите граници на парцелите си, други пък не желаят да дават към 400 лв. колкото коства формалното идентифициране на парцела. Трета причина е по виновност на самата администрация, която няма проекти за обезщетяване на такива притежатели откакто реституцията у нас публично приключи през 2007 година.
Омбудсманът акцентира, че и в този момент продължава извънредно тревожната наклонността за трайно определяне на неустановеност за правото на благосъстоятелност върху аграрни земи на огромни групи жители. Те са лишени от достъп до земя за дълготрайно време поради неприключената повече от 30 години поземлена реставрация и изчерпването посредством предписание със земите от остатъчния аграрен фонд.
В мнението си тя е безапелационна, че единствено непотърсените парцели би трябвало да се включват в остатъчния аграрен фонд към общините, само че не и тези, които са приети на притежателите за възобновяване в остарели граници.

Как могат и сега да се употребяват?

И сега общините печелят от тези земи, тъй като няма възбрана да ги отдават чартърен или да ги отчуждават при инфраструктурни планове. Собствениците им обаче не могат да търсят пропуснати изгоди от приходите, които общината получава от тях, тъй като не са приключили процеса на възобновяване на земята.
В момента има и друга сходна категория земи, така наречен “бели петна”. И при тях притежателите нормално са в чужбина и не се интересуват от земите си, само че разликата е, че те са си възстановили напълно нивите. При използването на техните ниви от арендатори, им се заплащат лихва в специфична сметка към локалната дирекция “Земеделие”. Така, която в случай че действителният притежател се върне може да си изиска средствата.