Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до служебния вицепремиер и социален

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати рекомендация до служебния вицепремиер и обществен министър Лазар Лазаров по отношение на критериите за разпределяне на добавка от пенсията на умрял брачен партньор или брачна половинка, съгласно който преживелият би трябвало да в цивилен брак с умрелия си сътрудник – член 84 от Кодекса за обществено обезпечаване (КСО).

Поводът за рекомендацията са зачестилите тъжби от наранени жители, които са живели в режим на взаимно общуване.

Ето какво написа омбудсманът:

В качеството си на покровител за правата на жителите, бих желала да насоча вниманието Ви към въпроса, с оглед съществуващата наклонност все по-малко хора да основават фамилии, без да подписват цивилен брак по смисъла на Семейния кодекс, като живеят на фамилни начала. От друга страна, забележителен е и броят на самотните възрастни хора, които в по-късен стадий от живота си намират сътрудник, с който да изживеят старините си и взаимно да си оказват помощ, само че без да подписват цивилен брак.

Вярно е, че съжителството в изискванията на цивилен брак не довежда до друг принос на съпрузите в осигурителната система по отношение на тези, които не са в цивилен брак и които живеят в режим на взаимно общуване, само че въпреки и осигурителните отговорности да са сходни, опциите за прилагане на права от осигурителната система за лицата, несключили брак, и лицата, сключили цивилен брак все още са разнообразни при умрял сътрудник, респ. умрял брачен партньор.

Фактическото общуване няма действието на цивилен брак и се свързва с правни последствия единствено когато експлицитна законова уредба му придава такава, а в тази ситуация няма норма, която да дава право на лицата, живели без брак, да получават добавка от пенсията на умряло лице – сътрудник.

Още през 2008 година е импортиран Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс, с който се оферираше уредба на фактическото съпружеско общуване, само че българският законодател при приемането на Семейния кодекс от 2009 година отхвърли предложенията и все още не е прието и уредено по един цялостен и класифициран метод фактическото съпружеско общуване. Основен мотив срещу регламентирането на фактическото общуване е, че това влиза в несъгласие с одобрената в обществото ни ценностна система и от моралните разбирания за фамилията и съпружеските отговорности.

Тя акцентира, че в българския юридически ред съществуват легални дефиниции на това разбиране. Дава образец, съгласно §1, т.18 от Допълнителните разпореждания на Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество – фактическо общуване на брачен начала е непринудено взаимно общуване на брачен начала на две пълнолетни лица, във връзка с които не съществува роднинство, представляващо спънка за бракосъчетание, което е траяло повече от две години и при което лицата се грижат един за различен и за общо домакинство.

„ Същото определение се съдържа и в §1, т. 6 от Допълнителните разпореждания на Закона за правосъдната власт. Понятието се употребява и в други закони, без да бъде дефинирано. Това значи, че фактическото съпружеско общуване се признава от българското право и се свързва с избрани правни последствия “, добавя омбудсманът.

В умозаключение Диана Ковачева предлага да бъдат разисквани опциите за въвеждане на подобаващи механизми за съответна поддръжка на заинтригуваните жители, с които да се подсигурява техният заслужен живот.