Омбудсманът Диана Ковачева е новият ни съдия в Европейския съд

Омбудсманът Диана Ковачева е новият ни арбитър в Европейския съд по правата на индивида. Този интернационален съд е един от дребното, които позволяват всеки потърпевш човек да осъди всяка страна, нарушила Европейската спогодба за правата на индивида.

Мандатът на Йонко Грозев, който сега е българският арбитър в Европейски съд по правата на човека, изтича на 12 април тази година

Вижте изявлението на Канна Рачева с Дина Ковачева:

– Как Ви хрумна да участвате?

– Това е моя студентска фантазия. Аз бях студентка през 1993 година, когато България преди малко се беше включила към Съвета на Европа, Европейската спогодба за правата на индивида беше доста нова. В юридическия факултет на Софийския университет диалозите сред нас студентите доста постоянно бяха свързани с тази нова за България спогодба. И за мен това беше фантазия. Аз още тогава си представях, че върхът в кариерата на един правист е да бъде арбитър в Европейския съд по правата на индивида.

– За политически избор ли става дума?

– Кампанията беше доста тежка в действителност, процедурата лиши цяла година. Най-напред желая да кажа, че в нито един миг аз не съм била обвързана с политическа партия, не съм била член на партия. Винаги съм била специалист , в това число в качеството ми на министър на правораздаването аз бях поканена като специалист, който идва от неправителствена интернационална организация. А изборът се състоя в ПАСЕ. Изслушването беше пред депутати, и изборът беше в асамблеята на Съвета на Европа. Така че при всички случаи ПАСЕ реши. Това беше една борба, която се случи сред трима почтени претенденти съгласно мен. Мисля, че България беше добре показана в този случай със мощни претенденти.

Очаква се през днешния ден Висш съдебен съвет да разисква план на вътрешни правила за предварително освобождение на основния прокурор

– Кои съгласно Вас са най-актуалните, най-важните трендове в активността на Европейски съд по правата на човека?

– Интересното и скъпото и в конвенцията, и в съда в действителност е, че конвенцията е един жив инструмент. Тя се развива и немалка част, които в са в дневен ред на съда, на процедура не са били съществуващи, когато конвенцията е призната 50-те години на предишния век. Съвременни трендове и проблеми като домашното принуждение да вземем за пример е в дневния ред в съда. България за жалост е осъждана неколкократно тъкмо поради това, че не са подхванати оперативни, превантивни ограничения, с цел да се вземат поради недоволствата на жертвите. По тази причина аз и като омбудсман доста се занимавам с тематиката за домашното принуждение. Беше признато от Народното събрание и моето предложение да отпадне систематичния темперамент в Наказателния кодекс при наказването на закононарушения, осъществени в изискванията на домашно принуждение. Затова и Европейски съд по правата на човека се занимава с тази тематика. Наред с нея има и доста обичайни, каквото е да вземем за пример ефикасното следствие. В България това е един от проблемите, поради които тя постоянно е осъждана.

Повод да се заровим в статистиката е жестокото ликвидиране на мъж в София

– Зачестяват и делата за принуждение сред деца.

– Така е, това са проблеми, които са на дневен ред на омбудсмана. При мен идват тези каузи, нормално преди да тръгнат за Страсбург, тъй като пък омбудсманът е последната вяра на хората в България. На процедура след институцията на омбудсмана делото в действителност минава в Страсбург. Много са тези тъжби, свързани и с право на благосъстоятелност и с реституции, които стигат до Европейски съд по правата на човека – там  България също постоянно е подложена на критика. И делата, свързани с деца и принуждение сред деца – една тематика, която е на дневен ред. Това е сложен проблем, обвързван е и с учебното заведение, и със фамилията, и със актуалния претрупан живот.

– Какво е Вашето мнение за самостоятелната тъжба в Конституционния съд?

– Категорично поддържам. И като омбудсман, и като правист поддържам. И в чисто човешки проект поддържам, тъй като считам, че това е опцията на всеки човек, който счита, че неговите права са наранени, по метод, по който Конституционният съд може да се намеси и да позволи казуса. Мисля, че е значимо да има самостоятелна конституционна тъжба – тя е реалност за доста европейски страни и на процедура извънредно сериозно за Конституционен съд евентуално ще бъде, тъй като доста ще се усили броят на жалбите.

Конституционният съд сподели, че от момента, в който решението е оповестено, органите са длъжни да го съблюдават

– Вашето мнение за избора на двамата новоизбрани конституционни съдии?

– Аз като омбудсман не мога да се намеся в този избор. Това е политически избор, избор на Народното събрание. Така че решението е взето там и то е такова, каквото е. Така че моята позиция е, че народните представители имат думата в този случай. Много е значим салдото сред институциите и аз считам, че тогава, когато сериозните бележки способстват за публичния спор – всички печелим. Нека да се чуват разнообразни отзиви – аз целя това.
Спомняме си случай, в който клетвата е пропадала, само че по този начин или другояче са разнообразни институциите, които избират съдиите в Конституционния съд. Това съгласно мен води до един баланс сред силите – разнообразни типове експерти, а съгласно мен законът би трябвало да се приложи подобен, какъвто е. Тогава рецензиите бяха свързани не толкоз с професионални качества, всичко беше на плоскостта на репутацията. Беше доста по-различен въпросът тогава и считам, че беше решен вярно. Аз персонално тогава застанах зад тази позиция.