Омбудсманът: Законът за личния фалит „изпуска“ длъжниците на ток, парно и вода
Омбудсманът Диана Ковачева е изпратила мнение в Комисията по правни въпроси, в Комисията по въпросите на Европейския съюз /ЕС/ и Комисията по икономическата политика и нововъведенията в Народното събрание /НС/ по Законопроекта за неплатежоспособност на физическите лица , в което за следващ път акцентира значимостта от приемането на подобен закон, който ще даде втори късмет за добросъвестните длъжници.
От пресцентъра на омбудсмана напомнят, че страната ни е единствената в Европейски Съюз , нямаща настоящ закон за така наречен „ персонален банкрут “, а страната ни е на едно от челните места по неприятни заеми в Европа.
В мнението си проф. Ковачева показва поддръжка , само че обръща внимание, че с цел да реализира стремежи резултат, законопроектът би трябвало да предлага гъвкава , транспарантна и налична процедура , като регистрира опцията за даване на втори късмет на добросъвестните длъжници и погасяване на най-малко част от отговорностите им, с цел да бъдат задоволени, въпреки и отчасти, и кредиторите.
Тя показва, че трайните усложнения и даже неспособност на жителите да покриват задълженията си, води до обществени и здравни проблеми , до обществено изключване и изолираност , а положителното финансово положение на хората е значителен подтикващ фактор за стопанската система, защото високото равнище на ползване е причина за непоклатимост и стопански напредък .
Акцентира, че измежду задачите и правилата на закона преди всичко би трябвало да се сложи отбраната на правата на добросъвестните физически лица , изпаднали в трайни финансови усложнения, и да се търси салдото с правата на кредиторите , с цел да получат те заслужено угаждане, като в това време се подсигурява опцията за възобновяване на обществената и трудовата интензивност на задлъжнелите жители.
Допълва, че добросъвестността е един от най-важните детайли на закона, с цел да не се допусне недобросъвестни длъжници да получават опрощаване на задълженията си и да злоупотребяват с производството.
„ Както към този момент съм посочвала, значимо е да се изследва държанието на длъжника както преди, по този начин и по време на самото произвеждане. Преценката за добросъвестността следва да обгръща типа и размера на отговорностите, техния генезис, интервала на несъблюдение, държанието на длъжника и опитите му да изплати отговорностите си “ , безапелационна е проф. Ковачева.
Според законопроекта безкористен е длъжникът , който поема отговорности съгласно своето имуществено положение и приходи и който със своите дейности не поврежда съзнателно или заради немарливост ползите на кредиторите си, акцентира тя.
Диана Ковачева предлага смяна в обсега на законопроекта . Според нея би следвало нормативният акт да откри приложение и във връзка с хората със свободни специалности, да се отнася за длъжниците с по-малък размер на задълженията от планувания, както и да позволява погасяване при вземания, обезпечени с ипотека.
„ Ограничението, планувано във връзка с общия размер на задълженията, който не може да бъде по-малък от 10 минимални работни заплати, т.е. към сегашния миг – 7 800 лева, изключва в множеството случаи жители с неплатени битови отговорности за ток, вода, парно “, показва омбудсманът.
Общественият бранител не се съгласява с плануваното – да не се приключва производството и да не се погасяват по отминалост задълженията, в случай че масата на несъстоятелността не е изчерпана.
„ Това значи, че в случай че има неосребрено имущество, което е секвестируемо, само че е непродаваемо, длъжникът няма да може да се възползва от опциите на производството, даже да е безкористен “ , аргументира се омбудсманът.
Проф. Диана Ковачева акцентира още, че е значимо да се обърне внимание още веднъж и на размера на разноските , които би трябвало да поеме задълженото лице, включващи държавната такса; възнаграждението на синдика; разноските за попълване, ръководство, оценяване и систематизиране на масата; избраната прехрана на длъжника и на неговото семейство.
„ Само във връзка с синдика сумите, които следва да заплати длъжника, са в размер на: еднократно заплащане от по една минимална работна заплата за осъществяване на всяко от следните дейности: 1. сформиране лист на признатите вземания; 2. осъществяване на списък на имуществото и определяне на масата на несъстоятелността; 3. правене и предложение на проект за погасяване на отговорностите на длъжника; 4. правене на сметка за разпределение; за всяко деяние за осребряване на масата на несъстоятелността синдикът има право на заплащане в размер на 5 на 100 от цената на осребреното имущество; заплаща се и в допълнение годишно заплащане в размер на една минимална работна заплата при одобрение на годишен доклад за активността на синдика “ , написа омбудсманът.
Ковачева добавя, че в случай че производството е формирано за най-ниската планувана обща стойност на отговорностите от 7800 лева , то единствено разноските за синдика, без да се включва възнаграждението му от 5% от цената за осребреното имущество, ще са половината от размера на отговорностите към кредиторите. Още повече, възнаграждението в размер на 5% от цената на осребреното имущество се изплаща при постъпване на приходите от осребреното имущество.
