Акад. Иван Гранитски за акад. Васил Сгурев: Омайни чувства!
Омайни усеща
акад. Иван Гранитски
Чуден и впечатляващ е научният път на акад. Васил Сгурев. Благосклонната орис му даде опцията да разгърне огромния си теоретичен гений като информатик и инженер в продължение на съвсем шест десетилетия. Но евристичният му разум не можеше да се задоволи единствено с десетките и стотици научни публикации, монографии и други изявления и го тласкаше към нови и нови духовни провокации.
Така през последните години се появиха три доста съществени негови исторически проучвания, отдадени на знакови събития, свързани с Втората международна война – „ Курският конфликт “ – 2018, „ От Курск до Източна Прусия “ – 2021, „ Последни сражения “ – 2023. Тези книги впечатлиха освен необятната аудитория, само че и експертите по военна история, със своята изчерпателност, проникновени разбори и голям фактологичен материал.
Освен строго научните проучвания на акад. Сгурев, явно неговата сензитивна душа от дълго време е мечтаела да потърси и други духовни експлоадирания. Авторът изненада читащата аудитория с книга, отдадена на Омар Хаям – мъдрец, математик, доктор и превъзходен занаятчия на четиристишия, известни като рубаи. Книгата „ Размисли “, в която имаше студия на акад. Сгурев, отдадена на персийския влъхва, съдържаше и лични негови четиристишия, сътворявани през последните петдесет години. Успехът на книгата беше впечатляващ.
И ето, че в този момент, читателят ще поеме в ръцете си величествен том с над четиристотин рубаи или четиристишия. Бихме могли да откроим няколко съществени тематики, които вълнуват нашия създател. Несъмнено най-значителен дял от творбите е отдаден на любовта – към обичаното създание, към околните, а в по-широк проект и към прелестите на отечествената природа.
Васил Сгурев споделя философията на Омар Хаям, че най-дълбоката същина на човешката душа се дефинира от отношението към любовта, към тази нетленна сила на духа, която разграничава мислещото създание от безсловесните твари. Любопитно е да проследим нюансите, които се разпростират в обособените четиристишия на Сгурев, писани в продължение на повече от петдесет години. Ако в по-ранните произведения надвива възторженото възприятие, безгрижно-игриво-веселият звук, то в по-късните усещаме настъпващия скепсис, отчаяние, а не рядко и песимистично-трагични нотки. Причината е в това, че създателят усеща невъзможността за цялостно обединение на душите на влюбените. Освен това, човешкият живот (дори и 100 години) е единствено един момент в безкрайното историческо време.
Подобно на своя нравствен преподавател Омар Хаям и нашият създател добре осъзнава съвършената последователност и жестока краткотрайност на самостоятелното човешко съществуване. Но в творбите му има и примирие, умъдрено схващане за неизбежността на късия човешки живот и в това време за философското схващане, че най-важно е съхранението на Паметта. Не единствено историческата памет, родовата памет, само че и самостоятелната памет за обичаните същества. Именно в и посредством Паметта поетическото и философското слово обезпечава безсмъртието на човешката душа. И затова, е някаква гаранция и утешение, че не всичко е изгубено, че благородните намерения, светлите усеща и безкористните връзки имат своя бездънен и изчерпателен смисъл.
Васил Сгурев още веднъж уважително следва внушенията на великия персийски стихотворец Омар Хаям като насочва вдъхновението си към съзерцанието на природата. Всеки сезон носи своята неповторима хубост и мотиви за ентусиазъм. Чудната и непредвидима поява на избухващото ново любовно увлечение, създателят уподобява с прелестното разцъфване на пролетните цветя, със съживяването на природата. Огънят на лятото може да бъде съпоставен с необузданите пристрастености на тялото, кротката тъга на есента пък подхожда на залеза на чувствата; прииждащият вкочаняващ мраз на зимата припомня с мрачна увереност за края на човешкия живот. Но сходно на вдъхновителя си Омар Хаям и нашият създател приема умерено и с философско примирие и изтляването на пристрастеностите, и крайния излаз – екзитус.
Неслучайно Васил Сгурев е дал наименование на своята книга „ Омая “. Това, сякаш е най-сполучливата метафора за вихъра на пристрастеностите и бурята на възприятията, които владеят всяко човешко създание. Във волтовата дъга сред любовта и ненавистта, сред другарството и измяната, сред възвишените намерения и скверните щения, изминава пътят на мигновения човешки живот. Но, бидейки в висшия смисъл на думата и обществено създание, индивидът е зависим освен на своите усеща, само че и на редица публични задължения, ограничавания и предпоставки.
Ето за какво, в книгата на Сгурев ще открием и значително четиристишия, наситени с изострен обществен нерв. Това са произведения, в които създателят споделя свои очаквания, въжделения и илюзии, които, уви, бруталната обществена реалност прекомерно постоянно съкрушава. Дългият и плодотворен живот на нашия създател го е сблъскал с редица провокации, компликации, тествания, а и не малко подлости, свързани с неговата научна кариера и житейски път...
Книгата на акад. Васил Сгурев „ Омая “ е изключително по своя темперамент четиво. Може да се каже, че е съвсем без аналог в актуалната българска литература. Несъмнено тя ще провокира огромен интерес измежду читащата аудитория, със своите многопосочни и дълбокомислени послания, които излъчват добротворна и братолюбива сила.
