Как Левски стана морална валута на всяка политическа власт
Днес означаваме 189 години от раждането на Васил Левски. За историческото му дело, приноса за освобождението на България и превдръщането й в съвременна европейска страна, за загадката към гроба му и за разногласията към канонизацията му са изписани тонове научни и литературни текстове.
Но един от най-задълбочените писания остава книгата на професор Мария Тодорова „ Bones of Contention: The Living Archive of Vasil Levski and the Making of Bulgaria’s National Hero “ („ Кости на раздора: Живият списък на Васил Левски и основаването на българския народен воин “).
Любопитната теза, която тя изследва в детайли е по какъв начин Левски се трансформира в знак и заварка на българската национална еднаквост, както и следенето на потреблението на неговия облик от всеки политически режим и ръководство в България от гибелта му до през днешния ден.
За българите Васил Левски е повече от историческа персона. Той е знак на почтеност, всеотдайност и блян за обективна страна. Но по какъв начин един бунтовник от XIX век се трансформира във фигура, която повече от 150 години след гибелта си продължава да бъде употребена от разнообразни политически сили, задава въпроса професор Тодорова.
Трудът й „ Кости на раздора: Живият списък на Васил Левски и основаването на българския народен воин “ не е обичайната биография на Апостола. Тодорова не се пробва просто да опише живота на Левски, а изследва различен развой – по какъв начин обществото основава облика на своя народен воин и по какъв начин този облик се трансформира съгласно потребностите на другите столетия.
Основната ѝ теза е, че Левски последователно се трансформира в честен знак, който надвишава съответния исторически миг. След гибелта си той към този момент не е единствено бунтовник, борил се против Османската империя. Той се трансформира в мерило, с което всяко последващо потомство прави оценка политиците и страната.
Левски като „ морална валута “ на политиката
Според Тодорова точно това прави облика на Левски толкоз мощен – той е съвсем невероятно да бъде отритнат. Почти всяка политическа мощ в България се стреми да се показа като правоприемник на неговите идеали.
Причината е, че Левски не оставя след себе си власт, благосъстояние или политическа партия. Той оставя идеята за свободна страна, в която жителите са равни и ръководството служи на народа. Неговите думи за „ чиста и свята република “ разрешават на разнообразни генерации да намират в него удостоверение за личните си политически желания.
Така Левски се трансформира не просто в исторически воин, а в знак, който другите столетия интерпретират по собствен метод.
Монархическа България: воин на националното избавление
След Освобождението младата българска страна стартира да построява своя народен мавзолей. В този интервал Левски е представян на първо място като воин на националната самостоятелност - човекът, който е подготвил пътя към свободата. Образът му оказва помощ на новата страна да сътвори възприятие за историческа последователност: България не се е появила инцидентно, а е резултат от жертвите на предходни генерации.
Социалистическият интервал: революционерът против потисничеството
След 1944 година комунистическият режим също приема Левски като собствен знак, само че слага друг акцент. На напред във времето излиза обликът на революционера, който се бори против потисничеството и несправедливостта. В формалния роман на социалистическата страна Левски е представян като предходник на революционната битка и като човек, непосредствен до концепциите за тъждество. В същото време някои аспекти от неговото завещание – като концепцията за демократична република и персоналните му възгледи за свободата, остават по-малко комфортни за еднопартийната система.
След 1989 година: Левски като знак против корупцията и политическото отчаяние
След рухването на комунистическия режим обликът на Левски още веднъж се трансформира. Той към този момент все по-често е употребен като знак на честността и морала в политиката. В общество, което губи доверие в институциите, Левски се трансформира в образец за политик, който не търси персонална власт и облаги. Различни придвижвания и партии стартират да приказват за „ връщане към идеалите на Левски “, като нормално слагат акцент върху тези негови качества, които поддържат личната им политическа стратегия.
Всеки твърди, че е правоприемник на Левски
Това е един от най-интересните заключения на Мария Тодорова: Левски е толкоз мощен знак, тъй като съвсем никой не може да бъде против него.
Различни политически лагери могат да спорят между тях, само че всички се стремят да показват себе си като бранители на неговото завещание. Едни натъртват на националната самостоятелност. Други на обществената правдивост. Трети на битката против корупцията и моралното проваляне на политическия хайлайф. Всеки намира в Левски това, което удостоверява личната му визия за България.
Но може би най-голямата подигравка е, че индивидът, който цялостен живот се е борил против персоналната власт и привилегиите, се трансформира в най-желания знак за всяка власт.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Но един от най-задълбочените писания остава книгата на професор Мария Тодорова „ Bones of Contention: The Living Archive of Vasil Levski and the Making of Bulgaria’s National Hero “ („ Кости на раздора: Живият списък на Васил Левски и основаването на българския народен воин “).
Любопитната теза, която тя изследва в детайли е по какъв начин Левски се трансформира в знак и заварка на българската национална еднаквост, както и следенето на потреблението на неговия облик от всеки политически режим и ръководство в България от гибелта му до през днешния ден.
За българите Васил Левски е повече от историческа персона. Той е знак на почтеност, всеотдайност и блян за обективна страна. Но по какъв начин един бунтовник от XIX век се трансформира във фигура, която повече от 150 години след гибелта си продължава да бъде употребена от разнообразни политически сили, задава въпроса професор Тодорова.
Трудът й „ Кости на раздора: Живият списък на Васил Левски и основаването на българския народен воин “ не е обичайната биография на Апостола. Тодорова не се пробва просто да опише живота на Левски, а изследва различен развой – по какъв начин обществото основава облика на своя народен воин и по какъв начин този облик се трансформира съгласно потребностите на другите столетия.
Основната ѝ теза е, че Левски последователно се трансформира в честен знак, който надвишава съответния исторически миг. След гибелта си той към този момент не е единствено бунтовник, борил се против Османската империя. Той се трансформира в мерило, с което всяко последващо потомство прави оценка политиците и страната.
Левски като „ морална валута “ на политиката
Според Тодорова точно това прави облика на Левски толкоз мощен – той е съвсем невероятно да бъде отритнат. Почти всяка политическа мощ в България се стреми да се показа като правоприемник на неговите идеали.
Причината е, че Левски не оставя след себе си власт, благосъстояние или политическа партия. Той оставя идеята за свободна страна, в която жителите са равни и ръководството служи на народа. Неговите думи за „ чиста и свята република “ разрешават на разнообразни генерации да намират в него удостоверение за личните си политически желания.
Така Левски се трансформира не просто в исторически воин, а в знак, който другите столетия интерпретират по собствен метод.
Монархическа България: воин на националното избавление
След Освобождението младата българска страна стартира да построява своя народен мавзолей. В този интервал Левски е представян на първо място като воин на националната самостоятелност - човекът, който е подготвил пътя към свободата. Образът му оказва помощ на новата страна да сътвори възприятие за историческа последователност: България не се е появила инцидентно, а е резултат от жертвите на предходни генерации.
Социалистическият интервал: революционерът против потисничеството
След 1944 година комунистическият режим също приема Левски като собствен знак, само че слага друг акцент. На напред във времето излиза обликът на революционера, който се бори против потисничеството и несправедливостта. В формалния роман на социалистическата страна Левски е представян като предходник на революционната битка и като човек, непосредствен до концепциите за тъждество. В същото време някои аспекти от неговото завещание – като концепцията за демократична република и персоналните му възгледи за свободата, остават по-малко комфортни за еднопартийната система.
След 1989 година: Левски като знак против корупцията и политическото отчаяние
След рухването на комунистическия режим обликът на Левски още веднъж се трансформира. Той към този момент все по-често е употребен като знак на честността и морала в политиката. В общество, което губи доверие в институциите, Левски се трансформира в образец за политик, който не търси персонална власт и облаги. Различни придвижвания и партии стартират да приказват за „ връщане към идеалите на Левски “, като нормално слагат акцент върху тези негови качества, които поддържат личната им политическа стратегия.
Всеки твърди, че е правоприемник на Левски
Това е един от най-интересните заключения на Мария Тодорова: Левски е толкоз мощен знак, тъй като съвсем никой не може да бъде против него.
Различни политически лагери могат да спорят между тях, само че всички се стремят да показват себе си като бранители на неговото завещание. Едни натъртват на националната самостоятелност. Други на обществената правдивост. Трети на битката против корупцията и моралното проваляне на политическия хайлайф. Всеки намира в Левски това, което удостоверява личната му визия за България.
Но може би най-голямата подигравка е, че индивидът, който цялостен живот се е борил против персоналната власт и привилегиите, се трансформира в най-желания знак за всяка власт.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ