Запомни: Любовта не е просто дума, а отношение!
Омъжих се. Омъжих се за човек, с който имаме прелестна връзка (особено в случай че би трябвало да я съпоставям с предишните). За всичко това съм признателна на родителите ми, които ми дадоха доста значим урок: Любовта не е съществително, а глагол.
Показаха ми го с дейностите си, по метода, по който се отнасят един с различен. Всеки имаше своите отговорности: майка ми се грижеше за мен и останалите ми братя и сестри, а татко ми правеше всичко допустимо, с цел да се усещаме добре, само че се и обичаха. Като дете не разбирах каква отговорност е било това. Не разбирах нищо. Представях си нещата по друг метод и си мислех, че животът им е доста елементарен. Често критикувахме баща, че единствено работеше и не помагаше на мама, а тя от своя страна го защитаваше, като споделяше, че всеки си има роля в едно семейство, че тя е майката и се грижи за нас. Обясняваше ни по какъв начин всеки има равни отговорности.
Докато растяхме татко ми единствено работеше и майка ми беше тази, която споделяше времето си с нас. Много фамилии са по този начин, само че това, което ми правеше усещане, бе, че той постоянно хвалеше майка ми и ѝ благодареше за вечерята. Тя, от своя страна, ни показваше, че татко ни в действителност ни обича, трудейки се по през целия ден, с цел да имаме какво да сложим на масата, с цел да не ни лишава от нищо. Когато пораснах с нея започнахме да водим по-различни диалози. Говорихме за момчета, а тя ми даваше препоръки. Казваше по какъв начин би трябвало да ги следя, че по дейностите им проличава дали държат на мен.
Така, аз осъзнаха това, на което ме учиха те, че любовта не би трябвало да е единствено на думи, само че и на дейности. Това е в основата на всяка връзка и на един здрав брак. Когато някой ни обича, ще го забележим по нещата, които прави. Виждала съм го и при мъжа ми, когато прави неща, които може и да не му харесват, само че знае, че ще ме зарадват. Той също работи и то доста, с цел да може аз да не го върша. Ще ви дам елементарен образец: когато можеше да отиде на мач, той не го направи, а се прибра и окоси тревата. Наблюдава ме. Ако имам компликации, той се намесва незабавно. Това е обич. Научих се освен да виждам тези неща, само че и да ги съзнавам и правя оценка, да демонстрирам, че съм признателна за нещата, които прави за мен. Той ме въодушевява да съм по-добър човек. Любов е и, когато вечер се прибере изтощен, а аз съм сготвила и съм изпрала. Когато се караме, не се нараняваме, тъй като се обичаме. Научих се и да виждам дребните неща, в които също има любов.
Едно “Обичам те ” не е задоволително. Трябват и дейности, с цел да бъдем щастлви дружно. Все отново любовта е глагол, а не просто една дума!
