В търсене на космически чудовища
олко огромни могат да бъдат черните дупки? Учените допускат, че някои от тези загадъчни обекти, разпалващи човешкото въображение, доближават изумителни размери. Те са на мнение, че съществуват черни дупки, които са към един трилион (10 на 12-та степен, т.е. 1 000 000 000 000) пъти по-масивни от Слънцето. Ако това съмнение се окаже правилно, то те ще са 10 пъти по-големи от най-огромните черни дупки, познати на астрономите към днешна дата. Според специалистите, сходно изобретение би дало отговори на редица въпроси, свързани с историята и еволюцията на Вселената.
The fastest-growing black hole in the universe is 34 billion times the mass of our sun and feasts on a meal the equivalent of our sun each day, according to a new study
— CNN International (@cnni)
Малки и огромни черни дупки
Ако приемем, че космосът е голям магазин, а астрономите са негови клиенти, търсещи черни дупки, то те нямат изключително богат избор. Причината е, че въпросните обекти съществуват единствено в два размера – дребни и великански. Малките черни дупки се образуват след гибелта на солидни звезди, завършили своя живот с мощна детонация, известна като свръхнова. Те са сред пет и 100 пъти по-масивни от Слънцето и се срещат извънредно постоянно. Според учените, единствено в нашата вселена - Млечния път, има няколко милиона дребни черни дупки. Те са относително безвредни – стига, несъмнено, да не се приближите прекалено много до някоя от тях.
В центъра на някои галактики, обаче, се крият същински чудовища – така наречен свръхмасивни черни дупки. Подобен обект има в центъра на Млечния път (известен е с името Sagittarius A). Той е към 4 милиона пъти по-масивен от Слънцето. Астрономите означават, че това в действителност не е кой знае какъв брой впечатляващо. Според тях, някои свръхмасивни черни дупки са с масата на 100 милиарда звезди като нашето Слънце! За някои учени, обаче, това не е задоволително. По тази причина те задават един доста любопитен въпрос – допустимо ли е да съществуват черни дупки, които са още по-големи?
Far, far away in the constellation Cassiopeia, a galaxy resembling a TIE fighter is secured to a supermassive black hole, 1 billion times the mass of the Sun. How & our missions studied the stars in this active galaxy:
— NASA (@NASA)
Космически чудовища
Ако сходни черни дупки фактически съществуват, то те ще се срещат извънредно рядко. Подобни великански обекти мъчно могат да се задържат цели, без да стартират да се разпадат. Въпреки това, на доктрина съществуването им е изцяло допустимо. Предполага се, че първата черна дупка се е появила преди доста време, когато Вселената е била напълно млада – единствено на към един милиард години. С течение на времето броят на тези обекти последователно се увеличавал. Някои от тях се сливали и по този метод се родили първите свръхмасивни черни дупки. Учените означават, че в случай че към някоя от тях има други черни дупки, то нищо няма да й попречи да ги погълне и да продължи да усилва своите размери.
Черните дупки могат да порастват и в случай че гълтам материя. Но до момента в който пада към хоризонта на събитията (границата, зад която гравитационните сили стават толкоз огромни, че нищо не може да се „ измъкне “ от черната дупка – даже и светлината), тя се загрява и се отделя радиация, което пък лимитира скоростта, с която черната дупка се „ храни “. Истината е, че най-големите сходни обекти са съществено предизвикателство за актуалната астрофизика. Учените мъчно могат да обяснят по какъв начин дребните черни дупки се трансформират в чудовищата, криещи се в галактическите ядра. Откриването на още по-масивни черни дупки пък би повдигнало въпроса дали всички такива обекти се образуват след гибелта на звезди или са резултат от надалеч по-екзотични процеси, за които към момента не знаем нищо (според една такава доктрина, големите черни дупки се „ раждат “ от колапса на газови облаци).
The first black hole ever photographed now appears to be "wobbling "
— CBS News (@CBSNews)
Поглед в незнайното
Как може да бъде открита черна дупка, по-голяма от всички останали, известни до този миг? Отговорът на този въпрос дава ново проучване, създателите на което означават, че сходни големи обекти биха оказвали мощно влияние върху гравитационното развиване на галактиките, в които се намират. Свръхмасивните черни дупки съдържат към 1 % от масата на техните галактики. Ако, обаче, има още по-големи черни дупки, то това ще докара до някои елементарно забележими резултати. Според учените, те биха повлияли на формата на галактиките, което пък би обяснило необичайния външен тип на някои от тях.
Астрономите също по този начин не изключват вероятността големите черни дупки да събират към себе си огромни количества от мистериозната черна материя. Това би довело до излъчването на доста характерен тип радиация. Засега, обаче, всичко това е в областта на догадките. Все още не е открита нито една черна дупка с сходни чудовищни размери. На доктрина, сходен обект може да е един трилион пъти по-масивен от Слънцето (ако масата на сходна черна дупка надвиши тази граница, това на процедура ще е в прорез със законите на физиката). Астрономите сигурно се надяват да открият такава изумителна черна дупка, само че дали това ще се случи? Ще би трябвало да изчакаме, с цел да разберем отговора на този въпрос.
По темата
The fastest-growing black hole in the universe is 34 billion times the mass of our sun and feasts on a meal the equivalent of our sun each day, according to a new study
— CNN International (@cnni)
Малки и огромни черни дупки
Ако приемем, че космосът е голям магазин, а астрономите са негови клиенти, търсещи черни дупки, то те нямат изключително богат избор. Причината е, че въпросните обекти съществуват единствено в два размера – дребни и великански. Малките черни дупки се образуват след гибелта на солидни звезди, завършили своя живот с мощна детонация, известна като свръхнова. Те са сред пет и 100 пъти по-масивни от Слънцето и се срещат извънредно постоянно. Според учените, единствено в нашата вселена - Млечния път, има няколко милиона дребни черни дупки. Те са относително безвредни – стига, несъмнено, да не се приближите прекалено много до някоя от тях.
В центъра на някои галактики, обаче, се крият същински чудовища – така наречен свръхмасивни черни дупки. Подобен обект има в центъра на Млечния път (известен е с името Sagittarius A). Той е към 4 милиона пъти по-масивен от Слънцето. Астрономите означават, че това в действителност не е кой знае какъв брой впечатляващо. Според тях, някои свръхмасивни черни дупки са с масата на 100 милиарда звезди като нашето Слънце! За някои учени, обаче, това не е задоволително. По тази причина те задават един доста любопитен въпрос – допустимо ли е да съществуват черни дупки, които са още по-големи?
Far, far away in the constellation Cassiopeia, a galaxy resembling a TIE fighter is secured to a supermassive black hole, 1 billion times the mass of the Sun. How & our missions studied the stars in this active galaxy:
— NASA (@NASA)
Космически чудовища
Ако сходни черни дупки фактически съществуват, то те ще се срещат извънредно рядко. Подобни великански обекти мъчно могат да се задържат цели, без да стартират да се разпадат. Въпреки това, на доктрина съществуването им е изцяло допустимо. Предполага се, че първата черна дупка се е появила преди доста време, когато Вселената е била напълно млада – единствено на към един милиард години. С течение на времето броят на тези обекти последователно се увеличавал. Някои от тях се сливали и по този метод се родили първите свръхмасивни черни дупки. Учените означават, че в случай че към някоя от тях има други черни дупки, то нищо няма да й попречи да ги погълне и да продължи да усилва своите размери.
Черните дупки могат да порастват и в случай че гълтам материя. Но до момента в който пада към хоризонта на събитията (границата, зад която гравитационните сили стават толкоз огромни, че нищо не може да се „ измъкне “ от черната дупка – даже и светлината), тя се загрява и се отделя радиация, което пък лимитира скоростта, с която черната дупка се „ храни “. Истината е, че най-големите сходни обекти са съществено предизвикателство за актуалната астрофизика. Учените мъчно могат да обяснят по какъв начин дребните черни дупки се трансформират в чудовищата, криещи се в галактическите ядра. Откриването на още по-масивни черни дупки пък би повдигнало въпроса дали всички такива обекти се образуват след гибелта на звезди или са резултат от надалеч по-екзотични процеси, за които към момента не знаем нищо (според една такава доктрина, големите черни дупки се „ раждат “ от колапса на газови облаци).
The first black hole ever photographed now appears to be "wobbling "
— CBS News (@CBSNews)
Поглед в незнайното
Как може да бъде открита черна дупка, по-голяма от всички останали, известни до този миг? Отговорът на този въпрос дава ново проучване, създателите на което означават, че сходни големи обекти биха оказвали мощно влияние върху гравитационното развиване на галактиките, в които се намират. Свръхмасивните черни дупки съдържат към 1 % от масата на техните галактики. Ако, обаче, има още по-големи черни дупки, то това ще докара до някои елементарно забележими резултати. Според учените, те биха повлияли на формата на галактиките, което пък би обяснило необичайния външен тип на някои от тях.
Астрономите също по този начин не изключват вероятността големите черни дупки да събират към себе си огромни количества от мистериозната черна материя. Това би довело до излъчването на доста характерен тип радиация. Засега, обаче, всичко това е в областта на догадките. Все още не е открита нито една черна дупка с сходни чудовищни размери. На доктрина, сходен обект може да е един трилион пъти по-масивен от Слънцето (ако масата на сходна черна дупка надвиши тази граница, това на процедура ще е в прорез със законите на физиката). Астрономите сигурно се надяват да открият такава изумителна черна дупка, само че дали това ще се случи? Ще би трябвало да изчакаме, с цел да разберем отговора на този въпрос.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ