Олег Орлов пред БНТ: Режимът на Путин е фашистки и тоталитарен, моята Русия е по затворите
Олег Орлов през последните 30 години се трансформира в лице на съветския цивилен активизъм и битката му за човешки права. Той бе наказан от съветските управляващи за публикация, в която упреква президента Владимир Путин, че води страната си към фашизъм и поради рецензии против съветското навлизане в Украйна.
Орлов ръководеше " Мемориал ", до момента в който тя не беше закрита от Кремъл. " Мемориал " е една от най-старите и известни съветски правозащитни организации. Тя беше удостоена през 2022 година с Нобеловата премия за мир.
70-годишният Орлов бе освободен в невижданата замяна на съветски опизиционери против задържани на Запад съветски незаконни разузнавачи и киберпрестъпници. Николай Кръстев беседва с него.
Николай Кръстев: Г-н Орлов, да стартираме с това: какво е чувството да се почувствате свободен човек, да се видите с Вашите близки и другари?
Олег Орлов: Усещането е спорно. След пандиза чувството за независимост е доста хубаво. Дори това просто да стоиш под небето, да те вали дъжд – това е благополучие. От друга страна, надълбоко в мен е заседнало чувството, че не съм заслужил аз самият да съм на независимост – на мое място трябваше да е някой различен. Моите другари и сътрудници измежду политическите пандизчии, за които говорехме и които трябваше първи да бъдат освободени, които са заболели и са в тези лагери много по-дълго от мен, не са освободени – по някаква причина освободиха мен. Това чувство е неприятно. Защо съм тук, а не там?
Николай Кръстев: Каква е съгласно Вас Русия през днешния ден? Как наподобява?
Олег Орлов: По въпроса може да се напише не една книга. Русия е доста друга – едната Русия, моята Русия е по пандизите. Има и Русия, която води война. Има и Русия, на която ѝ е все едно какво се случва, а има и Русия в Курск, която сега страда. Затова Русия е доста друга, доста пластова. За страдание, в случай че гледаме обективно, Русия е нападателна страна, която води нападателна война против прилежаща страна и прави нелегално и незаконно принуждение. Налага се да признаем това, колкото и да ни е тъжно.
Николай Кръстев: Каква тогава е Русия, когато приказваме за Курската интервенция? Как Ви се коства това, че президентът Путин се намира в Азербайджан – белким няма интерес да поддържа локалното население?
Олег Орлов: На президента Путин това въобще не му е забавно – той не желае да го асоциират с нищо, в което той не е победител. Президентът на Русия прави всичко допустимо обликът на спечелилия и неговият персонален облик да съвпаднат. Страдащото население на Курска област въобще не го интересува. И когато украинските войски сами излязат от Курска област или бъдат изтласкани, ето тогава той ще се появи там. Гарантирам Ви го. Ще се появи, ще стиска ръцете на хората и ще раздава дарове на победилите военни, на локалните служители, ще раздаде някакви жалки подаяния на потърпевшите поданици. Докато Русия там не печели, той няма да се появи. Помните ли другия " Курск "? Подводницата, която потъна... Помните ли по какъв начин по време на изявлението на въпроса " Какво се случи с подводницата? ", той отговори " Тя потъна ". Съдбите на хората въобще не го интересуват.
Николай Кръстев: Преди няколко месеца Вие бяхте приет за отговорен по обвиняване за дискредитиране на съветската войска. Имаше публикация, в която обвинихте президента Путин, че води страната към фашизъм. Може ли да кажете освен това за това?
Олег Орлов: Вижте, Владимир Путин не води страната към фашизъм – той към този момент я е докарал до такава степен. В нашата страна е издигната фашистка страна, основана е фашистка идеология, фашистко общество. Аз се пробвах да покажа тъкмо това в моята публикация. Войната, която стартира путинският режим, е значим детайл от тази фашистка конструкция вътре в Русия, най-важният детайл и най-важният метод да приключи това строителство. Имаше определение, обещано още някъде през 1995 година на предишния век. Руската академия на науките по искане на първия президент на Русия Борис Елцин трябваше да формулира " Що е фашизъм? " Те тогава дефинираха фашизма като съответна идеология и политическа процедура, ориентирана към разпалване на междунационално разделяне, към визията за нацията или избрана раса като изключителна, преобладаваща и превъзхождаща всички други. И какво имаме през днешния ден във връзка с Украйна? Напълно се отхвърля съществуването на украинския народ като обособена същина, на украинската просвета като обособена просвета. " Украйна е част от Русия, украинският народ е част от съветския народ, а украинската просвета въобще не съществува настрана – тя е мит ". Ето такава е гледната точка, с която путинската агитация цялостни главите на хората. Затова, всичко съответствува с определението за фашизъм. В съда аз дадох за образец себе си и споделих: " Ако вие ме вкарате в пандиза за една написана публикация – единствено за публикация, няма да има по-добро доказателство, че вашият режим е фашистки! "
Николай Кръстев: Напоследък виждаме, че от пропагандните канали стартират да се чуват от ден на ден рецензии във връзка с Путин. Дори и Дугин стартира да подлага на критика. Видяхме, че и от ЧВК " Вагнер " също подлагат на критика дейностите на Кремъл. Как съгласно Вас ще свърши всичко това? Виждаме, че и генералите не възприемат много-много това, което се случва.
Олег Орлов: Ще прибавя още, че в определението за фашизма има един наложителен детайл, а точно признаването на войната като законен метод за решаването на междудържавни проблеми. Това също влиза в определението на фашизма. Действията на Путин без подозрение удостоверяват признаването на войната като метод да се решат междудържавни проблеми. Ние видяхме, че по отношение на Путин има съпротива от страна на избрани хора в силовите ведомства. Пример за това е пучът на " Вагнер ". Това основава избрана заплаха за путинския режим и те го схващат прелестно. Затова измежду генералитета бе извършена чистка, тя продължава и до през днешния ден. Някои генерали към този момент са в пандиза, други са подложени на репресии. Разбира се, че съществува опасност за режима на Путин и от страна на по този начин наречените " Z патриоти ", които са недоволни и виждат всичката некадърност на цялата военна акция, всеобщите загуби измежду бойците и това, че хората се употребяват просто като пушечно месо. Затова и репресиите са във всички направления – и против демократично настроените, които подлагат на критика Путин, и против тези, които са, бих споделил, реакционно и даже извънредно реакционно настроени в рецензиите против него. Именно по тази причина имаме тоталитаризъм, точно по тази причина този режим е именуван фашистки и тоталитарен. Никаква рецензия от ничия страна, цялостно единодушие – ето това е основата на този режим.
Николай Кръстев: Как съгласно Вас ще завърши войната и скоро ли ще стане това?
Олег Орлов: Аз не съм оракул, не съм гадателка. Не знам дали войната ще свърши скоро. Имам единствено вярата, че колкото по-скоро, толкоз по-добре. Все по-често и все по-силно се чуват гласове в Европа, които приказват за " мир непременно ", " да се подписа мир с Путин при каквито и да било условия ", " в името на мира да се пожертва Украйна или част от Украйна ". Според мен това е доста рискова и недалновидна политика. Не знам дали войната ще свърши скоро или не, само че тя не би трябвало да свършва с победа на путинския режим, тъй като в случай че завърши по този начин, няма да има никакъв дълготраен мир. Европа мина през това 1939 година. Нека си спомним Мюнхенския сговор, когато за сметка на Чехословакия някои европейски политици опитваха да сключат мир с Хитлер. Тогава Даладие и Чембърлейн се върнаха в къщи като миротворци с думите " Ура! Ние донесохме мир в Европа! ". С какво приключи всичко това – с нова, страшна, невиждано огромна война. Затова се притеснявам, че мирът, учреден на умиротворяването на новия агресор в Европа, ще има доста тежки последици за цяла Европа и то в недалечното бъдеще. Въпросът в този случай не е толкоз за морала. Разбира се, че не е морално, а даже е ужасно да се демонстрира благосклонност към агресора, само че също така е неуместно и не е прагматично. Това бих споделил. А какъв брой дълго ще продължава войната? Според мен, когато пристигна моментът да се подписа помирение и да се приказва за мир, това би трябвало да взема решение жертвата, а не агресорът.
Николай Кръстев: Сега всички чакат президентските избори в Съединени американски щати. Какво ще стане на изборите там, по какъв начин мислите?
Олег Орлов: Не мога да кажа нищо за американските избори. Това е въпрос, който би трябвало да отправите не към мен, а към американистите и политолозите.
Николай Кръстев: Кой от двамата претенденти би бил в по-голяма степен мечтан за Путин? Макар да си припомням, че по време на изявлението на Карлсън Тъкър, Путин сподели, че избира демократите, а не републиканците.
Олег Орлов: Мога да кажа, че в Москва, в Кремъл желаят победа на Тръмп.Те доста се надяват да победи Тръмп, което без подозрение ще докара до доста различия и неустановеност в обединението, която поддържа Украйна в отпора против експанзията и Кремъл има потребност тъкмо от това.
Николай Кръстев: Моля да споделите по какъв начин виждате своята роля в този момент, когато към този момент сте на независимост.
Олег Орлов: Виждам се в ролята на работен кон и ще работя с моите другари и сътрудници по въпроси, свързани с правата на индивида в Русия. Моите сътрудници работят тук към този момент две години и половина и се оправят дейно. Аз ще се включа в този развой. Докато бях в Русия, непрестанно поддържахме връзка. Имам другари и сътрудници от " Мемориал ", които просто принудително изтласквах от Русия и им споделях: " Трябва да сте там, тъй като някой би трябвало да приказва ясно и мощно, без цензура. Трябва да сте там, с цел да помагате на нас, които сме тук и работим вътре в Русия ". И в този момент моята задача е тук, в Европа.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Орлов ръководеше " Мемориал ", до момента в който тя не беше закрита от Кремъл. " Мемориал " е една от най-старите и известни съветски правозащитни организации. Тя беше удостоена през 2022 година с Нобеловата премия за мир.
70-годишният Орлов бе освободен в невижданата замяна на съветски опизиционери против задържани на Запад съветски незаконни разузнавачи и киберпрестъпници. Николай Кръстев беседва с него.
Николай Кръстев: Г-н Орлов, да стартираме с това: какво е чувството да се почувствате свободен човек, да се видите с Вашите близки и другари?
Олег Орлов: Усещането е спорно. След пандиза чувството за независимост е доста хубаво. Дори това просто да стоиш под небето, да те вали дъжд – това е благополучие. От друга страна, надълбоко в мен е заседнало чувството, че не съм заслужил аз самият да съм на независимост – на мое място трябваше да е някой различен. Моите другари и сътрудници измежду политическите пандизчии, за които говорехме и които трябваше първи да бъдат освободени, които са заболели и са в тези лагери много по-дълго от мен, не са освободени – по някаква причина освободиха мен. Това чувство е неприятно. Защо съм тук, а не там?
Николай Кръстев: Каква е съгласно Вас Русия през днешния ден? Как наподобява?
Олег Орлов: По въпроса може да се напише не една книга. Русия е доста друга – едната Русия, моята Русия е по пандизите. Има и Русия, която води война. Има и Русия, на която ѝ е все едно какво се случва, а има и Русия в Курск, която сега страда. Затова Русия е доста друга, доста пластова. За страдание, в случай че гледаме обективно, Русия е нападателна страна, която води нападателна война против прилежаща страна и прави нелегално и незаконно принуждение. Налага се да признаем това, колкото и да ни е тъжно.
Николай Кръстев: Каква тогава е Русия, когато приказваме за Курската интервенция? Как Ви се коства това, че президентът Путин се намира в Азербайджан – белким няма интерес да поддържа локалното население?
Олег Орлов: На президента Путин това въобще не му е забавно – той не желае да го асоциират с нищо, в което той не е победител. Президентът на Русия прави всичко допустимо обликът на спечелилия и неговият персонален облик да съвпаднат. Страдащото население на Курска област въобще не го интересува. И когато украинските войски сами излязат от Курска област или бъдат изтласкани, ето тогава той ще се появи там. Гарантирам Ви го. Ще се появи, ще стиска ръцете на хората и ще раздава дарове на победилите военни, на локалните служители, ще раздаде някакви жалки подаяния на потърпевшите поданици. Докато Русия там не печели, той няма да се появи. Помните ли другия " Курск "? Подводницата, която потъна... Помните ли по какъв начин по време на изявлението на въпроса " Какво се случи с подводницата? ", той отговори " Тя потъна ". Съдбите на хората въобще не го интересуват.
Николай Кръстев: Преди няколко месеца Вие бяхте приет за отговорен по обвиняване за дискредитиране на съветската войска. Имаше публикация, в която обвинихте президента Путин, че води страната към фашизъм. Може ли да кажете освен това за това?
Олег Орлов: Вижте, Владимир Путин не води страната към фашизъм – той към този момент я е докарал до такава степен. В нашата страна е издигната фашистка страна, основана е фашистка идеология, фашистко общество. Аз се пробвах да покажа тъкмо това в моята публикация. Войната, която стартира путинският режим, е значим детайл от тази фашистка конструкция вътре в Русия, най-важният детайл и най-важният метод да приключи това строителство. Имаше определение, обещано още някъде през 1995 година на предишния век. Руската академия на науките по искане на първия президент на Русия Борис Елцин трябваше да формулира " Що е фашизъм? " Те тогава дефинираха фашизма като съответна идеология и политическа процедура, ориентирана към разпалване на междунационално разделяне, към визията за нацията или избрана раса като изключителна, преобладаваща и превъзхождаща всички други. И какво имаме през днешния ден във връзка с Украйна? Напълно се отхвърля съществуването на украинския народ като обособена същина, на украинската просвета като обособена просвета. " Украйна е част от Русия, украинският народ е част от съветския народ, а украинската просвета въобще не съществува настрана – тя е мит ". Ето такава е гледната точка, с която путинската агитация цялостни главите на хората. Затова, всичко съответствува с определението за фашизъм. В съда аз дадох за образец себе си и споделих: " Ако вие ме вкарате в пандиза за една написана публикация – единствено за публикация, няма да има по-добро доказателство, че вашият режим е фашистки! "
Николай Кръстев: Напоследък виждаме, че от пропагандните канали стартират да се чуват от ден на ден рецензии във връзка с Путин. Дори и Дугин стартира да подлага на критика. Видяхме, че и от ЧВК " Вагнер " също подлагат на критика дейностите на Кремъл. Как съгласно Вас ще свърши всичко това? Виждаме, че и генералите не възприемат много-много това, което се случва.
Олег Орлов: Ще прибавя още, че в определението за фашизма има един наложителен детайл, а точно признаването на войната като законен метод за решаването на междудържавни проблеми. Това също влиза в определението на фашизма. Действията на Путин без подозрение удостоверяват признаването на войната като метод да се решат междудържавни проблеми. Ние видяхме, че по отношение на Путин има съпротива от страна на избрани хора в силовите ведомства. Пример за това е пучът на " Вагнер ". Това основава избрана заплаха за путинския режим и те го схващат прелестно. Затова измежду генералитета бе извършена чистка, тя продължава и до през днешния ден. Някои генерали към този момент са в пандиза, други са подложени на репресии. Разбира се, че съществува опасност за режима на Путин и от страна на по този начин наречените " Z патриоти ", които са недоволни и виждат всичката некадърност на цялата военна акция, всеобщите загуби измежду бойците и това, че хората се употребяват просто като пушечно месо. Затова и репресиите са във всички направления – и против демократично настроените, които подлагат на критика Путин, и против тези, които са, бих споделил, реакционно и даже извънредно реакционно настроени в рецензиите против него. Именно по тази причина имаме тоталитаризъм, точно по тази причина този режим е именуван фашистки и тоталитарен. Никаква рецензия от ничия страна, цялостно единодушие – ето това е основата на този режим.
Николай Кръстев: Как съгласно Вас ще завърши войната и скоро ли ще стане това?
Олег Орлов: Аз не съм оракул, не съм гадателка. Не знам дали войната ще свърши скоро. Имам единствено вярата, че колкото по-скоро, толкоз по-добре. Все по-често и все по-силно се чуват гласове в Европа, които приказват за " мир непременно ", " да се подписа мир с Путин при каквито и да било условия ", " в името на мира да се пожертва Украйна или част от Украйна ". Според мен това е доста рискова и недалновидна политика. Не знам дали войната ще свърши скоро или не, само че тя не би трябвало да свършва с победа на путинския режим, тъй като в случай че завърши по този начин, няма да има никакъв дълготраен мир. Европа мина през това 1939 година. Нека си спомним Мюнхенския сговор, когато за сметка на Чехословакия някои европейски политици опитваха да сключат мир с Хитлер. Тогава Даладие и Чембърлейн се върнаха в къщи като миротворци с думите " Ура! Ние донесохме мир в Европа! ". С какво приключи всичко това – с нова, страшна, невиждано огромна война. Затова се притеснявам, че мирът, учреден на умиротворяването на новия агресор в Европа, ще има доста тежки последици за цяла Европа и то в недалечното бъдеще. Въпросът в този случай не е толкоз за морала. Разбира се, че не е морално, а даже е ужасно да се демонстрира благосклонност към агресора, само че също така е неуместно и не е прагматично. Това бих споделил. А какъв брой дълго ще продължава войната? Според мен, когато пристигна моментът да се подписа помирение и да се приказва за мир, това би трябвало да взема решение жертвата, а не агресорът.
Николай Кръстев: Сега всички чакат президентските избори в Съединени американски щати. Какво ще стане на изборите там, по какъв начин мислите?
Олег Орлов: Не мога да кажа нищо за американските избори. Това е въпрос, който би трябвало да отправите не към мен, а към американистите и политолозите.
Николай Кръстев: Кой от двамата претенденти би бил в по-голяма степен мечтан за Путин? Макар да си припомням, че по време на изявлението на Карлсън Тъкър, Путин сподели, че избира демократите, а не републиканците.
Олег Орлов: Мога да кажа, че в Москва, в Кремъл желаят победа на Тръмп.Те доста се надяват да победи Тръмп, което без подозрение ще докара до доста различия и неустановеност в обединението, която поддържа Украйна в отпора против експанзията и Кремъл има потребност тъкмо от това.
Николай Кръстев: Моля да споделите по какъв начин виждате своята роля в този момент, когато към този момент сте на независимост.
Олег Орлов: Виждам се в ролята на работен кон и ще работя с моите другари и сътрудници по въпроси, свързани с правата на индивида в Русия. Моите сътрудници работят тук към този момент две години и половина и се оправят дейно. Аз ще се включа в този развой. Докато бях в Русия, непрестанно поддържахме връзка. Имам другари и сътрудници от " Мемориал ", които просто принудително изтласквах от Русия и им споделях: " Трябва да сте там, тъй като някой би трябвало да приказва ясно и мощно, без цензура. Трябва да сте там, с цел да помагате на нас, които сме тук и работим вътре в Русия ". И в този момент моята задача е тук, в Европа.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ