Магия, окултизъм и езотерика в служба на Хитлер
Окултизмът в Третия райх е доста известна тематика. Но тя не се изчерпва с „ копието на ориста “, експедициите в Шамбала, тайните ритуали на есесовците в замъка Вевелсбург и потреблението на окултни техники за завладяване на международното владичество.
В опит да изяснят по какъв начин Хитлер е съумял да „ омагьоса “ немския народ, те избрали много просто пояснение. Самото въодушевление на Германия по магия и неземни сили (още при Вилхелм и Ваймарската република) е прокарало пътя на нацистите към властта. Хитлер единствено е удовлетворил националния блян по несъизмерим международен ред, са твърдели авторитетните социолози от Франкфуртската школа Зигфрид Кракауер и Теодор Адорно.
„ Хитлер е същински мистик, полубог, който е могъл да манипулира подсъзнателно 78 милиона немци “, повтаряли те великия психолог Карл Густав Юнг. В по-академична форма тази парадигма е показана в монографията на Гуудрик-Кларк „ Окултните корени на нацизма “.
Но след края на Студената война и преоценката на „ черните “ тълкования за Третия райх историците на окултизма, на първо място Корина Трайтел (Corinna Treitel), са оспорили обстоятелството за особената връзка на нацистите с окултните науки. Били повдигнати данните за многочислените репресии на Третия райх против магове, астролози и телепати, които нацистката страна също считала за подозрителни.
Освен това Трайтел и нейните почитатели призовали да не се гледаме отвисоко на езотериката като опияняващо и лъжливо познание – парапсихологията, спиритизмът, астрологията и другите „ гранични науки “ (Grenzwissenschaft) са били не по-малко значими за европейците от нормалната просвета, те са били средство да се откри смисъл в лишената от Бог действителност.
- Химлер желал да прати покойник в предишното
Сега историците отстъпват от двете крайности. Невъзможно е да се твърди, че нацистите са се отнасяли зле или добре към окултизма – политиката по всеки въпрос се е променяла по вътрешни и външни аргументи, като от време на време се е обръщала на 180 градуса.
Историците акцентират, че нацистка Германия е била не митично „ тоталитарно “, а поликратична страна: десетки разнообразни организации и центрове на сили, конкуриращи се между тях, с пресичащи се функционалности и компетенции са провеждали своя лична политика, пробвайки се да потвърдят, че точно техните способи и решения осъществят идеалите на националсоциализма.
