С арктически вихър зимата нахлува с минус 5 градуса през октомври
Октомври обичайно бележи прехода от есента към по-студените месеци. Тази година обаче, съгласно последните модели на ECMWF и данните за полярния ураган от GFS, се обрисува по-динамична картина. Полярният ураган на равнище 10 hPa – основен знак за атмосферната циркулация в Арктика – демонстрира признаци на намаляване през целия месец, със позитивни температурни аномалии (до +9°C по отношение на климатичната норма 1979–2010) и ниски геопотенциални височини (около 2990–3010 gpdam) над полюса.
Това основава условия за блокиране на атмосферните потоци, което постоянно води до продължителни интервали на устойчиво време в междинните ширини, само че и до неочаквани нахлувания на леден въздух от север, пишат синоптиците от Метео Балканс.
В България това ще се отрази с по-топъл от нормалното октомври, характеризиращ се с дълги сухи интервали, прекъсвани от местни превалявания, изключително в планинските региони.
Сезонните прогнози за интервала октомври–декември (OND) сочат позитивни аномалии в морското приблизително налягане (MSLP) над Източна Европа.
Това ускорява антициклоналните въздействия и понижава вероятността от значителни превалявания. За Югоизточна Европа като цяло, в това число Гърция и Румъния, се чака сходен сюжет – по-мек климат с по-малко стихии в Черно море, само че с нараснала мокрота в долинните елементи поради средиземноморските въздушни маси.
Предстоящият октомври се обрисува да бъде с температури към климатичната норма и с превалявания близки до междинните.
По планините ще бъде уместно за туризъм, а на морето даже и за последни плажове по черноморското ни крайбрежие. Температурата на морската вода е към момента с приятни за къпане стойности от 18 до 23 градуса.
Очаква се междинните месечни температури през октомври да са по-високи от нормалната норма, която за равнините е сред 20 и 23 градуса, за високите полета – сред 13и 17 градуса, а за планините – сред 3 и 8 градуса.
Най-високата температура през месеца ще доближи до 28-30градуса, а най-ниската ще бъде към 3-5 градуса и то към края на месеца. Ще има условия и за превалявания от сняг, само че по планините.
Месечната сума на преваляванията ще бъде сред 30 и 50л./кв.м за по-голямата част от страната, в югоизточните региони — сред 50 и 60 л./кв.м, а в планините — от 60 до 70 л./кв.м. – тези стойности са естествени за октомври.
Първите 10 дни на октомври ще преминат под мека и спокойна есен. Полярният ураган остава отслабен, което разрешава на по-топли атлантически въздушни маси да навлизат надълбоко в Европа без съществени разстройства от север.
В България дневните температури ще се задържат сред 18 и 22°C в равнините (София, Пловдив), а нощем ще бъдат сред 8 и 12°C – осезаемо по-топло от нормалното за интервала.
Валежите ще са нищожни – до 20–30 мм за десетдневието, като къси следобедни превалявания са вероятни основно в Източна Тракия и Странджа. Според сезонните прогнози, в Югоизточна Европа се чака едва покачване на преваляванията, само че като цяло Румъния и Гърция също ще се радват на изсъхнало време, с риск от утринни мъгли край морето.
Атмосферната циркулация ще бъде доминирана от югозападни потоци, които задържат циклони надалеч на север. В планините (Родопи, Рила) изискванията ще бъдат отлични за туризъм – слънчеви дни с температури 12–16°C на 1500 м надморска височина.
Нощем обаче са вероятни температурни инверсии с леки слани в котловините. С напредването на месеца са вероятни и слани в Предбалкана и Софийско!
Очаква се „ блокираща циркулация “ метеорологичен режим да господства в над 70% от интервала, което подсигурява устойчиво време без внезапни промени. Това е удобно за земеделието – в Добруджа и Тракия прибирането на реколтата ще върви без съществени спънки, въпреки че в по-южните региони, като Солунското поле (Гърция), сушата може да сътвори риск от ерозия.
Като цяло, първата десетдневка на октомври дава обещание същинска „ златна есен “ – тихи, слънчеви дни с леки ветрове (под 10–15 км/ч), подобаващи за разходки и работа навън. Само към 8–10 октомври е допустимо прекосяване на леден фронт, която може да донесе 5–10 мм дъжд в Северна България и по-силни северозападни ветрове. Това ще докара до намаляване на дневните температури.
Към средата на месеца полярният ураган стартира да се дестабилизира, като се следят аномалии до +8–9°C на 10 hPa (около 10 октомври, 18:00 UTC) и по-дълбок център на ниско налягане (L ~3010 gpdam). Това „ размива “ границите сред студените и топлите въздушни маси и води до класическо блокиране.
За България това значи леко усилване на топлото време: дневните температури ще доближават 16–20°C в равнините, само че с по-чести превалявания, към 30–40 мм. След 15-ти се чакат се и чести атмосферни разстройства от запад.
Нощите ще са по-хладни (5–7°C), изключително в Северна България, където температурните инверсии могат да доведат до мъгли и даже за слани в Предбалкана и котловините. След студените фронтове, атмосферата и следфронталното изясняване, може да докара и до слани и в Дунавската низина.
В края на интервала (15–20 октомври) се чака по-силен фронт от запад, който ще донесе 15–20 мм превалявания и ще намали температурите с 2–3°C.
Трето десетдневие (21–31 октомври): Задават се първите студени дни!
Краят на октомври ще бъде най-динамичният, защото полярният ураган доближава пик на намаляване с аномалии от +7 до +9°C (около 10 октомври, 00:00 UTC) и уголемен център на ниско GPH (до 3114 gpdam).
Това разрешава на северните студени маси да се „ просмукват “ към юг.
ECMWF моделите демонстрират връх на ATR (Atlantic Ridge) и NAO- (с периодичност към 40–50%), което постоянно води до неочаквани температурни съмнения. В България дневните температури ще паднат до 12–16°C в Софийското поле, с нощни минимуми от минус 2 до 5°C и първи по-сериозни захлаждания (–3 до –5°C) в котловините към 25–28 октомври.
Валежите ще бъдат най-обилни в този интервал – 40–60 мм за десетдневието, с композиция от дъжд и влажен сняг в планините над 1500 м, изключително в Рила и Стара планина.
Сезонната карта за превалявания подсказва умерено позитивна особеност (50–100 мм над средното) в Югоизточна Европа.
Това значи, че Гърция се чакат и п по-интензивни стихии в Егейско море, до момента в който в Румъния и България преваляванията ще са по скоро в планинските региони.
Ветровете ще са по-силни (20–35 км/ч от север), с по-високи скорости по Черноморското крайбрежие, където могат да провокират умерено неспокойствие (4–5 бала).
