Октомври е тежест, мрак и кафе. Октомври е дълъг, мъглив,

Октомври е тежест, мрак и кафе. Октомври е дълъг, мъгляв, ухае на печена тиква с орехи и мед. Октомври е носталгия, избледнял рисунък от една от дълго време отминала епоха.

Октомври е приятна тишина, октомври е като онази обич, която в никакъв случай не съумя да ти се случи. Но октомври постоянно ти се случва, идва един път годишно – студен, леплив, наклеветен за есен...

Защото душата на човек не може да понесе повече от един октомври. Виж, още един април би бил превъзходен, а за какво не и август, даже септември, само че не и октомври. Той би трябвало да бъде несравним. Трябва да бъде тъкмо толкоз лиричен, нарцистичен, въодушевяващ.

Октомври ми носи горест, затваря ме в черупката на безконечните въпроси. „ Ами какво, в случай че...?”, “Как да?”, “Какво щеше да се случи, в случай че?” Ако, в случай че, в случай че... Октомври ме кара да се чудя, да бъда несигурна, да бъда по-мъничка.

Октомври е като остарял другар, който не си виждал от дълго време. Копнееш да му кажеш толкоз неща, да го докоснеш, да надникнеш в очите му и когато това най-накрая стане действителност ти виждаш... очите са същите, само че методът по който гледат към теб се е трансформирал толкоз доста... И от това боли.

От октомври боли. Боли от неизживяното, което е можело да се случи в миналото , боли от фактът, че не си срещнал толкоз доста хора, които е трябвало да срещнеш, боли поради самата болежка, тъй като тя е част от теб и част от октомври.
Thinkstock
Навън е тъмно, времето в душата ми още повече. Вятърът духа безмилостно и разпилява мислите ми на хиляди части. Ще преживеем ли и този октомври? Отговорът постоянно е “Да”. Защото есента постоянно си потегля, както от живота ни, по този начин и от душата ни.

А дотогава не ни остава нищо друго с изключение на да се приютим в топлината на личната ни вяра и да изчакаме бурите на тъгата да преминат. Защото в последна сметка октомври е единствено един и ни е необходим, с цел да се преродим.

Прочетете още:
Септември е време за обичане Любовта взема решение да почине Понякога всичко, от което се нуждаем, е малко самота