Октомври 2023 г. беше месец на много жертви. Бомби валят

Октомври 2023 година беше месец на доста жертви. Бомби валят против цивилни в Судан и Газа, до момента в който доста по-малко обявените рецесии в Сирия и Афганистан не престават да тлеят с интервали на неспокойно безмълвие, прекратено от остри прояви на принуждение. Въоръжените спорове доведоха до рекордни равнища на гибел и разселване и в този момент пред по този начин наречения интернационален ред е изправена самобитна сметка. Всяка от тези рецесии има самостоятелен подтекст и роман, който заслужава да бъде свестен съгласно личните си термини, само че дружно те повдигнаха всеобхватни въпроси за сегашното и бъдещето на интернационалните връзки като цяло и интернационалните права на индивида (IHRL), филантропичните въпроси (IHL) и по-конкретно наказателно право (ICL). Вероятно за първи път след геноцида в Руанда и разпадането на Югославия, елементарните хора по целия свят се пробват да схванат какво е интернационалното право, за какво има значение и за какво ни се коства, че не прави нищо в този миг, когато имаме потребност най-вече.

Като практикуващи в това пространство, ние бяхме прекомерно мудни, с цел да стигнем до координирана отбрана на тази безспорно променлива и политически комплицирана област на правото. Това, че политическите водачи на някои от най-богатите народи в света в началото отхвърлиха, а по-късно се завъртяха на пръсти, базирайки се на интернационалното право като алена линия за израелските въоръжени сили в Газа, е тъмно развиване, което сигурно ще има разклонения отвън Близкия изток. Просто на Съединените щати и доста от техните европейски съдружници им лиши прекалено много време, с цел да предложат хладни, прекомерно квалифицирани отбрани на цената на интернационалното право в подтекста на Газа. Да станеш очевидец на този избор, до момента в който четеш вести за ескалиращи борби в Сирия, Судан, Хаити и източната част на Демократична република Конго, провокира тръпки по гръбнака на всеки, който в миналото е влизал във военна зона, с цел да се опита да помогне на цивилни, до момента в който е въоръжен единствено с справочник по законите на войната и бронена жилетка. Както показват специалисти по геноцид и интернационално право, ние прекосяваме рубикон в настояще и бъдеще, които никой от тези политически водачи наподобява не е обмислял изцяло.

Продължавайте четене

лист от 4 детайла Войната Израел-Газа: Какви са границите на правилото на самоотбрана? Войната Израел-Газа: Ескалиране на насилието на Западния бряг Бевът бушува на фронтовата линия в Украйна до момента в който Русия стартира атака „ Трупове по улиците “: Суданските RSF убиват 1300 в Дарфур, споделят наблюдаващи завършек на списъка

Онези от нас, които работят в тези органи на интернационалното право, сме привикнали със здрави дози обществен цинизъм във връзка с определената от нас специалност. За разлика от вътрешното законодателство, да вземем за пример, няма непрекъсната интернационална полиция, която има пълномощието да арестува или задържа и по тази причина сме привикнали да ни питат какви пълномощия за използване може да има подобен закон. Въпреки че има интернационалните трибунали като Международния углавен съд (МНС) и Международния съд (МС), вътрешната работа на тези институции е едва разбрана даже от нашите връстници, които работят в други области на правото, които може да не схващат за да вземем за пример за какво МНС може да преследва единствено физически лица или Министерски съвет може да се занимава единствено със разногласия сред народи. И дългата история на могъщи народи, които се отхвърлят даже от най-елементарните системи на отговорност и отчетност в границите на тези правни тела, постоянно ни оставя въпроси за това дали това е просто идея, предопределена да ограничи бедните народи, а не богатите. Няма версия на тези и други рецензии, която можете да измислите, която да не сме чули и да не сме разискали обстойно и нашироко.

Но в доста връзки това е, което прави интернационалното право по-завладяваща цялост от закони, сигурно за практиката. Той съставлява нещо, което вътрешното право не го прави – консенсус. Държавите се съгласяват да бъдат обвързани с избрани правила, даже в случай че знаят, че има лимитирана власт за използване, тъй като групово сме изпитали какъв е животът без тези правила. Държавите и другите политически субекти непринудено се отхвърлят от тази мрачна действителност. Имаме теории за това за какво хората се подчиняват на вътрешното законодателство и подписват обществени контракти, само че с интернационалното право разполагаме с документирани доказателства посредством подготвителни документи и протоколи от конференции за какво страните непринудено се съгласяват да бъдат обвързани с тези хрумвания. Наивно е да се допуска, че от време на време това не е единствено въпрос на политическа целенасоченост – доста държавни управления се съгласяват с тези правила, тъй като считат, че в никакъв случай няма да бъдат наранени от тях. Но за по-голямата част от страните интернационалното право съставлява блян или блян за това по какъв начин биха желали да се организират интернационалните връзки.

Струва си да напомним, че най-универсално признатите документи на интернационалното филантропично право и правото на правата на индивида най-малко са създадени на фона на някои от най-лошите жестокости в историята. Женевските конвенции идват след борбата при Солферино и ужасяващите премеждия, които бойците и цивилните понасят, даже когато не вземат участие интензивно в борбите. Конвенцията от 1948 година за попречване на закононарушението геноцид беше отговор на Холокоста, а Конвенцията на ВКБООН от 1951 година за бежанците пристигна, откакто нациите в Европа и Северна Америка отхвърлиха на евреите да бягат от това безчовечие в сигурност на своите граници. Римската спогодба, която докара до Международния углавен съд, беше отговор на нуждата от непрекъснато място за разрешаване на всеобщото страдалчество, основано от геноцида и войната в Руанда и някогашните републики на Югославия през 90-те години.

Не че хората не са знаели, че правят неприятни неща, преди тези правила да съществуват. По-скоро тези контракти и конвенции съставляват нуждата да се направи това познание ясно и да се обединят хората към концепцията, че те в никакъв случай повече не би трябвало да бъдат толерирани. Тези органи на интернационалното право съставляват устрема за държание на човечеството по метод, друг от най-лошите способи, по които сме се държали един към различен в предишното. За да преформулираме откъс, приписван на Даг Хамаршелд в Организация на обединените нации: задачата на интернационалното право не е да ни води в парадайса, а да ни избави от пъкъла.

По същия метод, доколкото тези от нас, които учат интернационално право в университета, са главно потопени в западния канон, интернационалното филантропично право не е западно начинание. В изпепеляващата си тирада на форума за мир в Кайро през октомври кралят на Йордания Абдула подсети на слушателите, че ислямът от дълго време е забранил насочването към невоюващи лица в Пакта на Умар, едикт, публикуван в Йерусалим през 7 век, който не разрешава на мюсюлманските бойци да убиват деца, дами, възрастни хора, от заличаване на естествената среда или пострадване на свещеници или църкви. Признавам, не знаех за едикта, преди да чувам тази тирада, само че ми се стори още една обстановка, в която един закон може да бъде кодифициран или написан в съответен документ в тъкмо несъмнено време, само че в действителност съставлява по-универсален главен принцип, който всички общества признават и съблюдават без значение от това. Основният принцип, който сплотява както Пакта на Умар, по този начин и Женевските конвенции, подписани съвсем хиляда години по-късно, е, че войната постоянно е покруса и би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да ограничим броя на цивилните, които са наранени от нея.

Смисълът на тези органи на интернационалното право не е универсално съблюдаване, а повсеместен блян към съблюдаване. В допълнение към опустошителната загуба на живот, този главен блян беше толкоз обществено и съществено подкопан от всяко едно държавно управление и институция, които чакаха прекомерно дълго, с цел да изискат въоръжените участници в Израел и Газа да съблюдават интернационалното право. Тези закони съставляват вярата, че човечеството е способно на по-добро и че каквото и да е това по-добро, си коства да насочим и координираме всичките си старания към него. Ако те не могат да бъдат предпазени във времена като този, тогава ние поддържаме нещо в действителност грозно за това какво значи да си човек. И ние вършим това за сметка на всеки човек, който зависи от нас, с цел да ги използваме, с цел да преориентираме държанието на воюващите към по-хуманно държание в границите на нещастието на войната. Международното филантропично право ни приканва да имаме вяра, че един ден ще има мир и когато този мир пристигна, даже тези, които са дейни в спора, заслужават да могат да се погледнат в огледалото и да не се усещат смазани от тежестта на това, което са създали, до момента в който те се караха.

Няколко държавни управления в световното болшинство с право се възползваха от тези правила, с цел да се опитат да попречат на въоръжените участници да се трансфорат в най-лошите версии на себе си в Судан, Израел, Газа и отвън тях. Онези държавни управления, които към момента се движат на пръсти по въпроса, може да сметнат за потребно да понижат мащаба и да погледнат света през октомври оттатък Близкия изток за мрачното бъдеще, пред което сме изправени без тези правила. Воюващите страни в гражданската война в Судан не престават да бомбардират цивилни квартали и прибавят към почти седемте милиона души, които към този момент са разселени в този спор. В ДРК бунтовниците в някои елементи на изток още веднъж започнаха борби и рискът от серпантина е висок, защото изборите са планувани за декември. На 22 октомври в Украйна шестима души бяха убити в Харков, когато локалната поща беше бомбардирана, до момента в който тази война продължава. Има Йемен, Хаити, Сирия, Афганистан, воюващи в Сахел, Мианмар и дълъг лист от други места, където би трябвало да можем да желаяме от хората да защитят цивилния живот, освен тъй като ще бъдат осъдени, само че тъй като всички ние съгласете се, че това е вярното нещо. В същия месец, когато толкоз доста политически водачи в световното малцинство не съумяха да създадат минималното – да си припомнят един на различен, че тези правила съществуват – най-крехките контексти в света обезверено се нуждаят от тях, с цел да предотвратят по-нататъшно слизане в пъкъла.

Историята, от която не е научена, безусловно ще се повтори. Тези органи на интернационалното право, макар цялата им трудност, безмълвие и ограничавания, са отличен образец за човешки същества, които се пробват да се поучат от историята. Тези, които владеят властта в света, имат задължението да се грижат за нашите желания да бъдем по-добри. Спазването на тези правила е идеалът, само че отбраната на тези авансово контрактувани правила е минимумът, който пожелаваме от държавните управления по света. И ние, които твърдим, че сме практици в тази област, имаме задължението да изразим това искане обществено и гласно. Ако не можем да реализираме този най-малко, тогава какво вършим? Не сме научили нищо и не сме по-добри от най-лошото, което беше преди нас.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.