Осъдиха пловдивчанин, взел 200 хил. евро заем от тъща си, той твърди, че не я познавал в деня на договора
Окръжен съд-Пловдив осъди пловдивчанин да върне 200 000 евро, взети назаем от някогашната си тъща. Освен сумата на заема, магистратите отсъдиха, че той би трябвало да заплати и 118 679,76 лв. рента върху сумата и 32 884,00 лв. разходи по делото.
През януари месец 2011 година, пловдивчанинът подписал контракт за заем с майката на брачната половинка си в размер на 200 хиляди евро. С квитанция от същата дата, той признал приемането на сумата. Съгласно контрактуваното, мъжът поел ангажимент да върне парите в 3-годишен период.
През януари 2014г. сред страните бил подписан анекс №1 към контракта, с който те се съгласили срокът за връщане на заетата сума да бъде продължен до месец май 2015г. С анекс №2 от май 2015г. срокът бил продължен за още шест месеца.
С контракт за цесия от февруари 2020г. тъщата трансферирала на трето лице вземането по описания контракт за заем, който от своя страна завел дело против мъжа.
Зетят от своя страна отхвърля да е взел парите, въпреки че е подписал контракта и анексите към него. В хода на следствието е открито, че договорът бил основан от брачната половинка му през есента на 2017г. и мъжът го подписал по нейно гледище, като гаранция за обещано от него заричане да й подари въпросната сума от 200 000 евро, което е сторил през ноември 2017г. – превел сумата 210 000 евро по банковата й сметка. Предвид доверието, което е имало сред тях към този миг, той не е претендирал съставянето на противоположен документ. По думите му, в връзките със брачната половинка му било процедура той да й подарява част от получените доходи, защото имал деца от първия си брак и желал да я подсигури при положение, че се случи нещо непредвидено с него. Практика било също по този начин тези негови обещания към брачната половинка да бъдат обезпечени с контракти за заем с майка й.
Към датата на подписване на контракта, пловдивчанинът твърди, че не е познавал бъдещата си тъща и не е имал потребност от парични средства. Запознал се с нея откакто сключил брак с към този момент някогашната си жена. Той смята, че предявяването на исковете е следващата провокация и корист с права от страна на някогашната му брачна половинка и нейната майка, които са завели и други каузи срещу него.
След голям брой експертизи, съдът приел, че договорът и анексите не са издадени през описаните години, а са напечатани в къс период от време, само че все пак са подписани от страните и са действителни. Не се потвърждава обаче връзката сред направеното в интерес на жена му подаяние от 210 000 евро и договорът за заем.
На база тези изводи, съдът реши, че следва да бъде върната сумата от 200 000 евро дружно с лихвата, както и да бъдат заплатени разноските по делото.
През януари месец 2011 година, пловдивчанинът подписал контракт за заем с майката на брачната половинка си в размер на 200 хиляди евро. С квитанция от същата дата, той признал приемането на сумата. Съгласно контрактуваното, мъжът поел ангажимент да върне парите в 3-годишен период.
През януари 2014г. сред страните бил подписан анекс №1 към контракта, с който те се съгласили срокът за връщане на заетата сума да бъде продължен до месец май 2015г. С анекс №2 от май 2015г. срокът бил продължен за още шест месеца.
С контракт за цесия от февруари 2020г. тъщата трансферирала на трето лице вземането по описания контракт за заем, който от своя страна завел дело против мъжа.
Зетят от своя страна отхвърля да е взел парите, въпреки че е подписал контракта и анексите към него. В хода на следствието е открито, че договорът бил основан от брачната половинка му през есента на 2017г. и мъжът го подписал по нейно гледище, като гаранция за обещано от него заричане да й подари въпросната сума от 200 000 евро, което е сторил през ноември 2017г. – превел сумата 210 000 евро по банковата й сметка. Предвид доверието, което е имало сред тях към този миг, той не е претендирал съставянето на противоположен документ. По думите му, в връзките със брачната половинка му било процедура той да й подарява част от получените доходи, защото имал деца от първия си брак и желал да я подсигури при положение, че се случи нещо непредвидено с него. Практика било също по този начин тези негови обещания към брачната половинка да бъдат обезпечени с контракти за заем с майка й.
Към датата на подписване на контракта, пловдивчанинът твърди, че не е познавал бъдещата си тъща и не е имал потребност от парични средства. Запознал се с нея откакто сключил брак с към този момент някогашната си жена. Той смята, че предявяването на исковете е следващата провокация и корист с права от страна на някогашната му брачна половинка и нейната майка, които са завели и други каузи срещу него.
След голям брой експертизи, съдът приел, че договорът и анексите не са издадени през описаните години, а са напечатани в къс период от време, само че все пак са подписани от страните и са действителни. Не се потвърждава обаче връзката сред направеното в интерес на жена му подаяние от 210 000 евро и договорът за заем.
На база тези изводи, съдът реши, че следва да бъде върната сумата от 200 000 евро дружно с лихвата, както и да бъдат заплатени разноските по делото.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ