Гурбетчийското евро, което твори добро в Родопите
Около милиард евро се превеждат годишно от гурбетчии към България. Още толкоз се вкарват кеш от завръщащите се стопански мигранти. Двойка, последвана от девет нули, съставлява 5 на 100 от Брутния вътрешен артикул на страната ни.
Нашенци зад граница годишно са най-големият вложител в родината ни. Милиони от тези 2 милиарда, заработени зад граница, доближават до Родопите поради хилядите „ бежанци ” от една от най-красивите планини на Стария континент.
Те превиват тил, търпят всевъзможни унижения, понасят сизифовски на плещите си всички компликации и стискат зъби с единствената мисъл, че и „ Това ще отмине ”, без обаче да им е изписано на някой златен пръстен.
Не им са нужни антични мъдрости. Те са ги изживели на гърбовете си. Всичко отминава, а щастието още веднъж ще е вкъщи. Когато се стегне родната къща, направи се неотложния ремонт, вдигне се още един етаж, купи се техника за земята, заделят се пари за образованието на децата…
Ако броят на родопските села към момента не е намалял най-малко на половина, то това се дължи на еврото. Но не от непознати вложители, които търсят евтините служащи, а на своите хора, които бягат, с цел да дадат повече от всеки различен, даже и от страната, на родния край, част от отечеството.
Колко тъкмо са тези вложения няма статистика, която да дефинира параметрите, само че очевидно са доста. Те избавят локалните стопански системи, даже крепят държавни управления, тъй като без това финансиране „ разказите ” за Европа и „ растежа ” на стопанската система щяха да са причинно-следствена връзка за други събития от тежък характер…
Осем пъти-това е разликата в приходите на най-богатите и най-бедните в страната.
78% от нашенци живеят с под 1000 лв. на месец. От тях 1 700 000 жители получават под 600 лв., а 400 000 души даже са и под линията на беднотия.
Българската „ междинна класа ” с приход сред 1000 и 2000 лв. наброява едвам към 400 000 души. Това сочат анализите.
Според специалисти обаче, това също са приходи, които не обезпечават спокойствие…
Какъв е броят на родопчаните, които влизат в графата „ междинна класа ”? Изключително невисок. Почти няма фамилията, в което най-малко един от членовете да не е зад граница, да не е бил или да не кани да замине. Единственият вид за образуване на порядъчен фамилен бюджет.
Средна класа в Родопите съвсем не съществува. Тези аргументи и обуславят демографския срив. Кризата, която занапред ще се задълбочава. За да бъде овладяна е нужна тази междинна прослойка, гръбнакът на всяка стопанска система в „ белия свят ”.
Без нея - санираните гратис здания ще стават все по-пусти. Огромните средства в просветителна инфраструктура ще са безжалостно пропилени, написа на страниците си списание Родопи войс.
Нашенци зад граница годишно са най-големият вложител в родината ни. Милиони от тези 2 милиарда, заработени зад граница, доближават до Родопите поради хилядите „ бежанци ” от една от най-красивите планини на Стария континент.
Те превиват тил, търпят всевъзможни унижения, понасят сизифовски на плещите си всички компликации и стискат зъби с единствената мисъл, че и „ Това ще отмине ”, без обаче да им е изписано на някой златен пръстен.
Не им са нужни антични мъдрости. Те са ги изживели на гърбовете си. Всичко отминава, а щастието още веднъж ще е вкъщи. Когато се стегне родната къща, направи се неотложния ремонт, вдигне се още един етаж, купи се техника за земята, заделят се пари за образованието на децата…
Ако броят на родопските села към момента не е намалял най-малко на половина, то това се дължи на еврото. Но не от непознати вложители, които търсят евтините служащи, а на своите хора, които бягат, с цел да дадат повече от всеки различен, даже и от страната, на родния край, част от отечеството.
Колко тъкмо са тези вложения няма статистика, която да дефинира параметрите, само че очевидно са доста. Те избавят локалните стопански системи, даже крепят държавни управления, тъй като без това финансиране „ разказите ” за Европа и „ растежа ” на стопанската система щяха да са причинно-следствена връзка за други събития от тежък характер…
Осем пъти-това е разликата в приходите на най-богатите и най-бедните в страната.
78% от нашенци живеят с под 1000 лв. на месец. От тях 1 700 000 жители получават под 600 лв., а 400 000 души даже са и под линията на беднотия.
Българската „ междинна класа ” с приход сред 1000 и 2000 лв. наброява едвам към 400 000 души. Това сочат анализите.
Според специалисти обаче, това също са приходи, които не обезпечават спокойствие…
Какъв е броят на родопчаните, които влизат в графата „ междинна класа ”? Изключително невисок. Почти няма фамилията, в което най-малко един от членовете да не е зад граница, да не е бил или да не кани да замине. Единственият вид за образуване на порядъчен фамилен бюджет.
Средна класа в Родопите съвсем не съществува. Тези аргументи и обуславят демографския срив. Кризата, която занапред ще се задълбочава. За да бъде овладяна е нужна тази междинна прослойка, гръбнакът на всяка стопанска система в „ белия свят ”.
Без нея - санираните гратис здания ще стават все по-пусти. Огромните средства в просветителна инфраструктура ще са безжалостно пропилени, написа на страниците си списание Родопи войс.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ