Евростат: Всеки трети българин е просрочвал плащания през 2017 г.
Около една трета от популацията в България - 33%, или съвсем всеки трети българин, е имал през 2017 година просрочени ипотека, наем или други финансови детайли, като да вземем за пример сметки за комунални услуги или заплащания чартърен, които нормално се изплащат като месечни вноски. Това демонстрират данни от разбор на Евростат за просрочените заплащания на европейците, представени от Българска телеграфна агенция.
По този индикатор страната ни е на предпоследна, 27-ма позиция в Европейски Съюз, като зад нас са единствено жителите на южната ни съседка Гърция.
Според данни на финансови специалисти междинният дълг на човек у нас през 2017 година е бил над 900 лв., като за съпоставяне през 2015 година сумата е била към 450 лева, т.е. в границите на две години отговорностите на българите са скочили двойно.
Общият размер на вземанията през въпросната година е бил 1,8 милиарда лв., като кредитополучателите у нас са били над 1,8 млн. души. Необслужваните потребителски заеми са били за над 800 млн. лв., към края на м.г., като към тази сума би трябвало да се прибавят и 1 милиарда лв. необслужвани ипотеки.
Според специалистите бързите заеми са били бумерангът, който се завръща при хората като главен фактор за трупане на нови заеми и лавинообразното задлъжняване на потребителите. Най-голяма част от взетите бързи заеми през 2017 година са били за мобилен телефон, компютър, таблет, аудио системи и тв приемници.
През 2017 година е имало три вида неприятен дълг, които са създавали финансови проблеми на сънародниците ни - към банки, към телекоми и към институции за бързо кредитиране. Така близо половината от неприятния дълг на българите е идвал от банките, а към 30% - от телекомите. На трето място се подреждат небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи така наречен " бързи " заеми, които акумулират 20 на 100 от предоставения за събиране дълг.
Продължава на страница 2.
По този индикатор страната ни е на предпоследна, 27-ма позиция в Европейски Съюз, като зад нас са единствено жителите на южната ни съседка Гърция.
Според данни на финансови специалисти междинният дълг на човек у нас през 2017 година е бил над 900 лв., като за съпоставяне през 2015 година сумата е била към 450 лева, т.е. в границите на две години отговорностите на българите са скочили двойно.
Общият размер на вземанията през въпросната година е бил 1,8 милиарда лв., като кредитополучателите у нас са били над 1,8 млн. души. Необслужваните потребителски заеми са били за над 800 млн. лв., към края на м.г., като към тази сума би трябвало да се прибавят и 1 милиарда лв. необслужвани ипотеки.
Според специалистите бързите заеми са били бумерангът, който се завръща при хората като главен фактор за трупане на нови заеми и лавинообразното задлъжняване на потребителите. Най-голяма част от взетите бързи заеми през 2017 година са били за мобилен телефон, компютър, таблет, аудио системи и тв приемници.
През 2017 година е имало три вида неприятен дълг, които са създавали финансови проблеми на сънародниците ни - към банки, към телекоми и към институции за бързо кредитиране. Така близо половината от неприятния дълг на българите е идвал от банките, а към 30% - от телекомите. На трето място се подреждат небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи така наречен " бързи " заеми, които акумулират 20 на 100 от предоставения за събиране дълг.
Продължава на страница 2.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ