В пренаселени домове живеят близо една трета от българите
Около една трета от жителите на трети страни живеят в пренаселени домове в Европейския съюз (ЕС). Почти толкоз са и българите, които живеят в незадоволително необятни семейства в личната си страна, демонстрират данни на Евростат.
През 2023 година 34,2% от хората от трети страни, пребиваващи на територията на Европейски Съюз, са живеели в пренаселени домове. Това значи, че броят на стаите, с които са разполагали, не е отговарял на размера на семейството. Актуалните данни на Евростат демонстрират, че делът им се е нараснал по отношение на 2022 година, когато е бил 32,9%.
За съпоставяне, делът на европейските жители, които живеят в пренаселени семейства в личната си страна, е приблизително 13,7% през предходната година и е намалял с 0,2 процентни пункта по отношение на 2022 година В рамките на 10 години процентът на хората, живеещи в пренаселени семейства в границите на личната си страна, е понижен от 15,9% до 13,7%. За сметка на това делът на чужденците в по-лоши битови условия се е нараснал от 32,6% до оповестените 34,2%.
Данните на Европейската статистическа работа демонстрират, че 20,8% от жителите на Европейски Съюз, които обитават в други страни от общността, са били част от пренаселени семейства, като се следи лек растеж по отношение на регистрираните през 2022 година 20,5%.
Що се отнася до нашата страна, данните са нищожни. Липсва информация за това в какви семейства живеят хората от други европейски страни на територията на страната. Делът на жителите на трети страни в несъответстващи на размера на семейството домове, е 18,5%. Информацията обаче е придружена от забележка на Евростат, че данните са с ниска меродавност.
За сметка това българите, които живеят в пренаселени семейства в личната си страна, е 30,4%. На този декор 83% от хората на възраст над 18 година у нас разполагат със лично жилище (на 7-мо място в Европейски Съюз по този индикатор при приблизително близо 70% за ЕС).
Най-голям е делът на живеещите в несъразмерни на броя хора в семейството жилища в Полша (53,3%), Италия (50,7%), Швеция (48,3%) и Гърция (47,5%). Най-нисък е в Кипър (4%), Ирландия (9,1%) и Малта (10,8%).
Що се отнася до жителите на Европейски Съюз, настанени в други страни от европейската общественост, най-сериозен е казусът с пренаселените домове в Италия (39,9%), Гърция (33,1%) и Германия (24,9%). Най-малък е делът на живеещите в прекомерно дребни домове в Малта (0,3%), Нидерландия (4,8%) и Кипър (5,4%).
По отношение на изискванията на живот в личната страна, най-голям е делът на тези, които населяват пренаселени семейства, в Латвия (37%), Румъния (35,2%) и Полша (31,5%). Най-ниски равнища се следят в Малта (1,0%), Кипър (1,4%) и Ирландия (2,0%).
През миналата година 21% от жителите от трети страни на територията на Европейски Съюз са били изправени пред забележителна финансова тежест, обвързвана с разноските за жилище. Според данните на Евростат те са отделяли повече от 40% от приходите си за настаняване. За съпоставяне, това се отнася за 16,2% от европейците, обитавали в друга страна от общността, и 8,3% от локалните.
През 2023 година 34,2% от хората от трети страни, пребиваващи на територията на Европейски Съюз, са живеели в пренаселени домове. Това значи, че броят на стаите, с които са разполагали, не е отговарял на размера на семейството. Актуалните данни на Евростат демонстрират, че делът им се е нараснал по отношение на 2022 година, когато е бил 32,9%.
За съпоставяне, делът на европейските жители, които живеят в пренаселени семейства в личната си страна, е приблизително 13,7% през предходната година и е намалял с 0,2 процентни пункта по отношение на 2022 година В рамките на 10 години процентът на хората, живеещи в пренаселени семейства в границите на личната си страна, е понижен от 15,9% до 13,7%. За сметка на това делът на чужденците в по-лоши битови условия се е нараснал от 32,6% до оповестените 34,2%.
Данните на Европейската статистическа работа демонстрират, че 20,8% от жителите на Европейски Съюз, които обитават в други страни от общността, са били част от пренаселени семейства, като се следи лек растеж по отношение на регистрираните през 2022 година 20,5%.
Що се отнася до нашата страна, данните са нищожни. Липсва информация за това в какви семейства живеят хората от други европейски страни на територията на страната. Делът на жителите на трети страни в несъответстващи на размера на семейството домове, е 18,5%. Информацията обаче е придружена от забележка на Евростат, че данните са с ниска меродавност.
За сметка това българите, които живеят в пренаселени семейства в личната си страна, е 30,4%. На този декор 83% от хората на възраст над 18 година у нас разполагат със лично жилище (на 7-мо място в Европейски Съюз по този индикатор при приблизително близо 70% за ЕС).
Най-голям е делът на живеещите в несъразмерни на броя хора в семейството жилища в Полша (53,3%), Италия (50,7%), Швеция (48,3%) и Гърция (47,5%). Най-нисък е в Кипър (4%), Ирландия (9,1%) и Малта (10,8%).
Що се отнася до жителите на Европейски Съюз, настанени в други страни от европейската общественост, най-сериозен е казусът с пренаселените домове в Италия (39,9%), Гърция (33,1%) и Германия (24,9%). Най-малък е делът на живеещите в прекомерно дребни домове в Малта (0,3%), Нидерландия (4,8%) и Кипър (5,4%).
По отношение на изискванията на живот в личната страна, най-голям е делът на тези, които населяват пренаселени семейства, в Латвия (37%), Румъния (35,2%) и Полша (31,5%). Най-ниски равнища се следят в Малта (1,0%), Кипър (1,4%) и Ирландия (2,0%).
През миналата година 21% от жителите от трети страни на територията на Европейски Съюз са били изправени пред забележителна финансова тежест, обвързвана с разноските за жилище. Според данните на Евростат те са отделяли повече от 40% от приходите си за настаняване. За съпоставяне, това се отнася за 16,2% от европейците, обитавали в друга страна от общността, и 8,3% от локалните.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ