Около 900 000 българи нито работят, нито учат. Властта подготвя реформа в ТЕЛК
Около 900 000 са българите, които нито работят, нито учат, заяви Стефано Скарпета, Директор на Дирекция " Заетост, труд и обществени въпроси " в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР).
На онлайн конгрес той показа съществени констатации от отчета за България на тематика " Връзка сред хората и работните места: Достигане до неактивните и безработните лица в България и активирането им ".
Едва към 20 % от хората, които нито работят, нито учат, са регистрирани в Агенцията по заетостта, което е извънредно малко спрямо данните от други страни. Много е мъчно да бъдат достигнати, огромна част от тях са с ниско обучение, с малко умения, подобаващи за пазара на труда, установяват специалистите.
Анализът на данните в отчета демонстрира, че по-голямата част от неактивните и безработните в България принадлежат към една или няколко уязвими групи: младежи под 30 години, които нито работят, нито учат - към 170 000 души, представители на етнически малцинства, изключително ромите и турската общественост - 350 000 души, хора, които не работят, тъй като имат фамилни задължения като грижи за дребни деца или по-възрастни членове на фамилията - 290 000 души, най-вече дами, трайно заболели хора/хора с увреждания - 190 000 души, възрастни, покрай пенсионна възраст - 340 000 души.
През последните 10 години, преди Коронавирус -19 рецесията, България реализира сериозен прогрес на пазара на труда - равнището на безработица е релативно ниско за Европейски Съюз, отбелязва се и повишение на броя на наетите, като равнищата на претовареност набъбнаха от под 60 % измежду 15-64 годишните преди 10 години до 68,5 % в края на 2021 година, сподели Стефано Скарпета.
По думите му България е изправена пред редица провокации на пазара на труда - има демографска рецесия, като популацията понижава фрапантно, доста по-бързо спрямо други страни, което е сериозен риск, тъй като евентуалната работна ръка понижава непрекъснато. В страната ни има и извънредно доста хора в риск от беднотия и обществено изключване, напомни специалистът.
Трябва да се ускори съдействието сред Агенцията по заетостта и просветителните институции, с неправителствени организации, с данъчните служби, с цел да се разбере по какъв начин работата с тези хора по места може да бъде усъвършенствана, в това число посредством потребление на посредници, предлагат специалистите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Организацията за икономическо сътрудничество и раз предлага още по-балансирани политики на пазара на труда с акцентиране повишение на уменията и по-ефективна оценка на другите стратегии, с цел да се употребяват по-ефективно наличните запаси.
Министърът на труда и обществената политика Георги Гьоков уточни, че неактивните хора са сериозен запас на пазара на труда. Той регистрира ниската безработица в България, само че и в същото време дефицит на квалифицирана работна ръка.
Министърът разгласи, че предстоят законодателни промени - промяна в ТЕЛК, като задачата е от оценка на неработоспособността да се премине към оценка на работоспособността и да се включат хората с увреждания на пазара на труда. Ще се създадат и промени за по-добра връзка сред обучение и претовареност, като образователните стратегии би трябвало да бъдат съобразени с търсенето на пазара на труда. Предвиждат се и промени в Закона за поощряване на заетостта - по-лесна опция за регистрация в Бюрата по труда, както и оптимално прилагане на електронни услуги, които улесняват неактивните.
По отношение на групата със фамилни задължения се мисли за транспониране на европейската инструкция за съвместяване на персоналния и професионалния живот. Гьоков е безапелационен, че хората би трябвало да бъдат подкрепяни с съответни компенсации, само че и да има ограничения за подобаваща претовареност и образования, съобразени с самостоятелните потребности, които ще ги върнат на пазара на труда.
На онлайн конгрес той показа съществени констатации от отчета за България на тематика " Връзка сред хората и работните места: Достигане до неактивните и безработните лица в България и активирането им ".
Едва към 20 % от хората, които нито работят, нито учат, са регистрирани в Агенцията по заетостта, което е извънредно малко спрямо данните от други страни. Много е мъчно да бъдат достигнати, огромна част от тях са с ниско обучение, с малко умения, подобаващи за пазара на труда, установяват специалистите.
Анализът на данните в отчета демонстрира, че по-голямата част от неактивните и безработните в България принадлежат към една или няколко уязвими групи: младежи под 30 години, които нито работят, нито учат - към 170 000 души, представители на етнически малцинства, изключително ромите и турската общественост - 350 000 души, хора, които не работят, тъй като имат фамилни задължения като грижи за дребни деца или по-възрастни членове на фамилията - 290 000 души, най-вече дами, трайно заболели хора/хора с увреждания - 190 000 души, възрастни, покрай пенсионна възраст - 340 000 души.
През последните 10 години, преди Коронавирус -19 рецесията, България реализира сериозен прогрес на пазара на труда - равнището на безработица е релативно ниско за Европейски Съюз, отбелязва се и повишение на броя на наетите, като равнищата на претовареност набъбнаха от под 60 % измежду 15-64 годишните преди 10 години до 68,5 % в края на 2021 година, сподели Стефано Скарпета.
По думите му България е изправена пред редица провокации на пазара на труда - има демографска рецесия, като популацията понижава фрапантно, доста по-бързо спрямо други страни, което е сериозен риск, тъй като евентуалната работна ръка понижава непрекъснато. В страната ни има и извънредно доста хора в риск от беднотия и обществено изключване, напомни специалистът.
Трябва да се ускори съдействието сред Агенцията по заетостта и просветителните институции, с неправителствени организации, с данъчните служби, с цел да се разбере по какъв начин работата с тези хора по места може да бъде усъвършенствана, в това число посредством потребление на посредници, предлагат специалистите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Организацията за икономическо сътрудничество и раз предлага още по-балансирани политики на пазара на труда с акцентиране повишение на уменията и по-ефективна оценка на другите стратегии, с цел да се употребяват по-ефективно наличните запаси.
Министърът на труда и обществената политика Георги Гьоков уточни, че неактивните хора са сериозен запас на пазара на труда. Той регистрира ниската безработица в България, само че и в същото време дефицит на квалифицирана работна ръка.
Министърът разгласи, че предстоят законодателни промени - промяна в ТЕЛК, като задачата е от оценка на неработоспособността да се премине към оценка на работоспособността и да се включат хората с увреждания на пазара на труда. Ще се създадат и промени за по-добра връзка сред обучение и претовареност, като образователните стратегии би трябвало да бъдат съобразени с търсенето на пазара на труда. Предвиждат се и промени в Закона за поощряване на заетостта - по-лесна опция за регистрация в Бюрата по труда, както и оптимално прилагане на електронни услуги, които улесняват неактивните.
По отношение на групата със фамилни задължения се мисли за транспониране на европейската инструкция за съвместяване на персоналния и професионалния живот. Гьоков е безапелационен, че хората би трябвало да бъдат подкрепяни с съответни компенсации, само че и да има ограничения за подобаваща претовареност и образования, съобразени с самостоятелните потребности, които ще ги върнат на пазара на труда.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ