Петър Ганев: Ако токът не поскъпне, но обядът с колегите се вдигне, именно това ще ни направи впечатление
" Около 85-90% от левовете към този момент са отвън обращение. Имаше единични механически проблеми в първите седмици, само че те бързо бяха преодолени “, съобщи старши откривателят в Института за пазарна стопанска система Петър Ганев съвсем два месеца след влизането на България в еврозоната
Очакванията са сред 2 и 3 милиарда лв. да останат отвън банковата система - спестени " в дюшеци “, изгубени или просто арестувани от жители. Подобен развой се следи и в други страни, приели еврото.
Данните демонстрират месечна инфлация от към 0,6-0,7% през януари, като при услугите – заведения за хранене, фризьорски салони и други – растежът е по-осезаем (около 1,6%).
" Там закръглянето е по-лесно. В огромните вериги и при стоките с всеобща консумация сходен резултат съвсем не се вижда “, изясни пред bTV икономистът.
Годишната инфлация се забавя до към 3,5%, като повода е високата база от началото на предходната година, когато имаше сериозен ценови удар поради нараствания на Данък добавена стойност и комунални услуги.
Въпреки формалните данни, част от хората настояват, че потребителската кошница е поскъпнала осезаемо.
" Всеки има своя персонална потребителска кошница. Най-много се усеща това, което купуваме всекидневно – храните и обяда на открито. Ако токът не нарастне, само че обядът с сътрудниците се вдигне, точно това ще ни направи усещане “, разяснява Ганев.
По думите му публичното напрежение в последните месеци не е било предизвикано главно от цените, а от други насъбрани проблеми.
След пандемията заплатите у нас се повишават с двуцифрени темпове – 15–17% годишно, като през тази година се чака растежът да се забави до към 10%.
" С изключение на края на 2022 и началото на 2023 година, през останалия интервал заплатите изпреварват инфлацията “, уточни специалистът.
Увеличенията обаче не са равномерни. По-сериозни растежи имаше в обществения бранш, изключително в областта на сигурността, което основава чувство за дисбаланс по отношение на частния бранш.
Разликата сред София и останалата част на страната продължава да бъде забележителна. Въпреки това, отвън столицата разликите сред обособените области не са толкоз трагични.
" По-големите регионални центрове като Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново притеглят население и това се усеща. Демографската картина в тези градове демонстрира напредък “, означи Ганев.
България последователно губи имиджа си на дестинация за евтина работна ръка. Част от вложителите, привлечени главно от ниските заплати, към този момент напущат страната, счита още Ганев.
" Това значи, че би трябвало да търсим нови конкурентни преимущества – по-добро обучение, по-висока добавена стойност, енергийна осигуреност “, разяснява икономистът.
Според Петър Ганев служебното държавно управление има отговорности освен към провеждането на избори, само че и към финансовата непоклатимост.
Очакванията са сред 2 и 3 милиарда лв. да останат отвън банковата система - спестени " в дюшеци “, изгубени или просто арестувани от жители. Подобен развой се следи и в други страни, приели еврото.
Данните демонстрират месечна инфлация от към 0,6-0,7% през януари, като при услугите – заведения за хранене, фризьорски салони и други – растежът е по-осезаем (около 1,6%).
" Там закръглянето е по-лесно. В огромните вериги и при стоките с всеобща консумация сходен резултат съвсем не се вижда “, изясни пред bTV икономистът.
Годишната инфлация се забавя до към 3,5%, като повода е високата база от началото на предходната година, когато имаше сериозен ценови удар поради нараствания на Данък добавена стойност и комунални услуги.
Въпреки формалните данни, част от хората настояват, че потребителската кошница е поскъпнала осезаемо.
" Всеки има своя персонална потребителска кошница. Най-много се усеща това, което купуваме всекидневно – храните и обяда на открито. Ако токът не нарастне, само че обядът с сътрудниците се вдигне, точно това ще ни направи усещане “, разяснява Ганев.
По думите му публичното напрежение в последните месеци не е било предизвикано главно от цените, а от други насъбрани проблеми.
След пандемията заплатите у нас се повишават с двуцифрени темпове – 15–17% годишно, като през тази година се чака растежът да се забави до към 10%.
" С изключение на края на 2022 и началото на 2023 година, през останалия интервал заплатите изпреварват инфлацията “, уточни специалистът.
Увеличенията обаче не са равномерни. По-сериозни растежи имаше в обществения бранш, изключително в областта на сигурността, което основава чувство за дисбаланс по отношение на частния бранш.
Разликата сред София и останалата част на страната продължава да бъде забележителна. Въпреки това, отвън столицата разликите сред обособените области не са толкоз трагични.
" По-големите регионални центрове като Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново притеглят население и това се усеща. Демографската картина в тези градове демонстрира напредък “, означи Ганев.
България последователно губи имиджа си на дестинация за евтина работна ръка. Част от вложителите, привлечени главно от ниските заплати, към този момент напущат страната, счита още Ганев.
" Това значи, че би трябвало да търсим нови конкурентни преимущества – по-добро обучение, по-висока добавена стойност, енергийна осигуреност “, разяснява икономистът.
Според Петър Ганев служебното държавно управление има отговорности освен към провеждането на избори, само че и към финансовата непоклатимост.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ