Около 80 млн. лв. са орязаните средства от страна на

Около 80 млн. лева са орязаните средства от страна на енергийния регулатор от ценовото заявление на двете ЧЕЗ Разпределение и ЧЕЗ Електро. Така операторът на разпределителната мрежа на сдружението и доставчика на крайната услуга до потребителите остава изправен пред много провокации, през новия регулаторен интервал. В същото време, съгласно примерни калкулации на компанията, при сметка от 100 лв. за битов клиент за ЧЕЗ остават 9,69 лева Останалите се разпределят, както следва – 16,67 лева отиват в Национална агенция за приходите (данъци) и 73,64 лева в НЕК (ЕСО) и производители. В същото време, вследствие на измененията в Закона за енергетиката сдруженията към този момент ще са и дейни играчи на енергийния пазар. Това разяснява на семинар за публицисти Зорница Генова от ЧЕЗ. От позиция на регулатора обстановката също не е лесна, изясни от своя страна Анжела Тонева от Института за енергиен мениджмънт. В същото време в обяснението си за другите способи и благоприятни условия за контролиране даде образци по какъв начин регулатори в други страни дават по-голяма еластичност на сдруженията посредством метода за контролиране посредством тласъци.

През новия регулаторен интервал на електроразпределителните, а и на електроснабдителните сдружения към този момент се вменява една нова активност. Разпределителните сдружения от 1 юли към този момент стават дейни участници на енергийната борса. Подобен вид активност не е доста свойствена за едно разпределително сдружение, защото тя няма нищо общо с кабели, трансформатори, поддръжка, изясни Зорница Генова. Тя посочи, че в отчета на КЕВР за ценовите заявки тази специфичност е регистрирана, само че не напълно. При разпределителното сдружение се прави разлика, само че крайният доставчик в лицето на ЧЕЗ Електро тази специфичност не е регистрирана. Нещо повече въведено е опцията за крайните доставчици регулаторът да има опция за корекции с така наречен Z-фактор, като във всяка една година. Досега това се отнасяше единствено за разпределителните компании.

Разпределителни сдружения

Ценообразуващите детайли са доста значими и би трябвало да бъдат оценени вярно, тъй като върху ценообразуващите детайли главно въздействие оказва количеството електрическа енергия, което всяко едно ЕРП ще придвижи, разноските за покриване на софтуерния разход, които за последните два регулаторни интервала са закрепени на едно равнище от 8 %, а и за идващия регулаторен интервал, най-малко съгласно отчета на КЕВР ще бъдат непокътнати на това равнище, изясни Генова.

Оперативните разноски включват всички разноски за поддръжка, без вложенията, както и административните разноски, които сдружението прави. Съответно в регулаторната база на активите се включват вложенията, нормата на възвръщаемост и вероятните корекции, които регулаторът може да извърши върху контролираните сдружения.

Технологичните разноски и вложенията са два от най-важните ценообразуващи детайла, напомни още мениджърът на ЧЕЗ, като акцентира на взаимовръзката сред тях. Колкото повече вложения се вършат, толкоз повече се понижава софтуерния разход. Това обаче не е развой, който се прави за една нощ. Резултатите са постепенни и лишават година. Предпоследният регулаторен интервал, този, който в този момент приключва се характеризира със значително понижаване на софтуерния разход, изясни тя. Според сдружението, да вземем за пример този софтуерен разход е 10,35% към края на 2017 година (признат – 8 %). В този смисъл Генова обърна внимание на административното установяване на софтуерния разход.
Припомняме, че в границите на откритото съвещание на регулатора този мотив, а и останалите към този момент бяха посочени, само че нормално регулаторът се придържа към първичния отчет на работната група. Разликата в този момент обаче е, че следва КЕВР да одобри промени и в други нормативни документи, които са от голяма важност за старта на новия регулаторен интервал от 1 юли.

Към сегашния миг, това, против което възразяваме и против което обществено се възпротивяваме е административното установяване на тези разноски. Регулаторът в своята активност не употребява бенчмаркинг, не регистрира спецификите на мрежата като топография, дължина, обслужвани клиенти. Не регистрира и равнището на вложения за реализиране на избран софтуерен разход, сподели Генова. По думите й, регистрира се равнището, което би трябвало да реализира едно сдружение, само че самото то няма никакъв действителен тласък, с изключение на непризнаването на цялостния размер на разноските. Изводът, както стана ясно по този метод сдруженията се слагат пред преценка къде, в коя част да насочат главните си старания. Така обаче може да се окаже, че вложенията, напъните в една активност може да са за сметка на друга. За да понижим софтуерния си разход, с цел да повишим качеството и сигурността на снабдяването инвестирахме извънредно интензивно, добави още Генова и даде за образец данните за последните години. Според тези данни да вземем за пример, декларираните вложения в мрежата от ЧЕЗ Разпределение са от порядъка на 1 520 151 лева, одобрените от КЕВР 929 479, а общо регистрираните 1 065 100 лева За съпоставяне ЧЕЗ обслужва към 40 % от територията на страната.

Единственото, за което молим е да има предвидимост изключително във връзка с вложенията, което е главен принцип в регулаторната рамка, с цел да няма шокове и разтърсвания и навременно да се възвръщат разноските, тъй като имаше един интервал (третия регулаторен интервал сред 2013 – 2015 г.), в който вложенията не бяха приети авансово, а трябваше да бъдат признавани след тяхното осъществяване и отчитане. Това докара до известно закъснение при възобновяване на разноските, съгласно нас, сподели тя, като напомни, че по този проблем още се изчаква правосъдното решение.

От предоставените от ЧЕЗ данни, излиза наяве, че в отчета си КЕВР утвърждава прогнозното количество електрическа енергия на 9 385 737 МВтч.

Поисканият от ЧЕЗ софтуерен разход е за 10,35 %. Одобреният – 8,0%. Разликата се пресмята от ЧЕЗ на най-малко 32 млн. лв..

Цената за софтуерен разход, надлежно избрана в отчета на КЕВР е 76,82 лева за МВтч. От ЧЕЗ дефинират това като предизвикателство и риск за постигането й.

Компонентата за уравновесена, в заявката на ЧЕЗ е 2,96 лева за МВтч. В отчетът КЕВР предлага 1,80 лева за МВтч. Според изчисленията на разпределителното сдружение това е разлика от (минус) 65 %.

Експлоатационните, административните разноски, съгласно заявката са на стойност 122 млн. лева КЕВР ги дефинира на 109 млн. лева или минус 11%.

Регулаторната база на активите в заявката на сдружението е за сумата от 695 млн. лева в отчета на КЕВР – 588 млн. лева, или минус 15 %.

Инвестициите в заявката са за 119 млн. лева Предложението на КЕВР е за същата сума и не е точно.

Възвръщаемостта, съгласно ЧЕЗ би трябвало да е 53 млн. лева В отчета на регулатора е 39 млн. лева или минус 26 %.

Нормата на възвръщаемост на капитала, съгласно настояването на ЧЕЗ е за 7,67 %. Предложението на работната група на КЕВР – 6,67 %, или минус 13 %.

Крайните доставчици

Дружеството има и обилни забележки и във връзка с ценообразуващите детайли за крайния доставчик, където „ също от главно значение са количествата електрическа енергия, които се придвижват, компонентата за снабдяването, която е нормативно избрана “. Досега тя е от порядъка на 3%, само че от 1 юли се чака да е друга. Тази съставния елемент, следва да покрива оперативните разноски на крайните доставчици, само че се въздейства не толкоз от количествата доставяна сила, а от броя на клиентите. В частност тук, както обясниха от сдружението, тук към този момент става въпрос за отговорностите по лицензия, написани в общите условия. Отделен е въпросът, че общите условия не са променяни цели 11 години.

В частност това води и до другото от възраженията освен на ЧЕЗ, а и на другите електроразпределителни предприятия – равняването сред търговци и крайни доставчици.

Такива отговорности, като на крайните доставчици на електрическа енергия не съществуват за търговците. Търговците да вземем за пример не са длъжни да изпращат хартиена фактура, нито да поддържат телефонен център, нито да съблюдават периоди. „ Всички тези спомагателни услуги вменени на крайните доставчици допускат спомагателни разноски, които надлежно би трябвало да бъдат покрити от нещо, а не са. Това касае и разноските, които сдруженията вършат за енергийна успеваемост и които също не се регистрират от регулатора. Това се отнася и за разноските за несъбираем вземания. Всичко това са едни отворени въпроси, за които няма обществен спор. Ние ги слагаме, желаеме полемика, само че такава не се организира “, изясни Зорница Генова.

Проблем, по който също се търси разговор от страна на ЧЕЗ с регулатора е и кръстосаното субсидиране. Като принцип и като доктрина кръстосаното субсидиране не би трябвало да го има, само че съществува. Според закона за енергетиката кръстосано субсидиране посредством цените не може да съществува както сред обособените групи клиенти, по този начин и сред обособените действия, подлежащи на лицензиране, изясни Генова.

В същото време с отчета на КЕВР за битови консуматори на ЧЕЗ е планувано нарастване на крайната цена на електрическата енергия с 1,7 %, на ЕВН – с 1,81%, а за клиентите на Енерго-Про – с 2,6%. В тези цени са включени, както цената на електрическата енергия, по този начин и цените на мрежовите услуги за високо напрежение и ниско напрежение и цена „ обвързване към обществото “. Голяма част от небитовите консуматори обаче не престават а остават на контролирания пазар.

След смяната в Закона за енергетиката, следва да се трансформират и разпоредбите за търговия, което ще се отрази на ценовото желание на регулатора.

Необходимите доходи в заявката на сдружението, краен доставчик към ЧЕЗ България (ЧЕЗ Електро) са изчислени за сумата от 585 млн. лева В отчета на работната група към регулатора сумата е понижена с 8,06 % - или на 538 млн. лева

Прогнозните количества са без забележка – 4 785 534 МВтч.

Разходите за закупуване на електрическа енергия в предлагането на сдружението са изчислени на 515 млн. лева КЕВР дава 0,06 % повече, или 516 млн. лева

Компонентата за балансиране, поискана от ЧЕЗ е за 3,56 лева за МВтч, избраната от регулатора по предварителния отчет – 2,20 лева за МВтч.

Според изчисленията на сдружението разликата е минус 38,20 %.

Компонентата за доставяне, съгласно ЧЕЗ е изчислена в заявката на 6,26 лева за МВтч. КЕВР е стигнал до извода за 2,47 лева за МВтч, или с 60,54 % по-малко.

Компонентата за доставяне като % ( % ), поискана от ЧЕЗ е 5,63 %. Допускането на КЕВР е за 2,29 %. Разликата, съгласно изчислението на крайният доставчик е за минус 59,33 %.

Средната продажна цена, сложена на разискване от крайният доставчик в заявката е за 122,29 лева за МВтч. Изчислението, съгласно отчета на КЕВР е за 112, 44 лева за МВтч или с 8,06 % по-малко.

Принципи на контролиране

Принципите на контролиране на мрежовите оператори не са се трансформирали доста във времето. Те са записани в енергийния закон и в съпровождащите нормативни документи. Целите и правилата на регулирането на мрежовите оператори касаят равнопоставеност или недискриминационен достъп до мрежата, успеваемост на разноските, финансова жизненост, или обезпечаване на задоволително финансови средства за ефикасна работа, качество на обслужването, което от своя страна е обвързвано и с услуги за потребителите и способстват за сигурността на цялата система, също и с иновативност, сигурност на доставката и повсеместен съгласуван систематичен метод. Това изясни от своя страна Анжела Тонева от Института за енергиен мениджмънт. Тонева обърна особено внимание на обсега и използването на ценовото контролиране. Тя не подмина обстоятелството, какъв брой е притиснат регулатора (или държавата) сред правилата или законите за ценово контролиране, създавани от тях.

От една страна става въпрос за обезпечаване на досегаемост във връзка с мрежовите цени, а от друга – касае основаването на удобен капиталов климат. „ Това е едно от несъгласията, където би трябвало да се търси баланс. Задължително би трябвало да се търси постигането на успеваемост. “, сподели тя.

„ Колкото по-малко се намесва регулаторът, колкото по-малко пълномощия има или по-рядко се меси в ценообразуването, толкоз по-голям е рискът от недоумение, от вменяване на виновност на регулатора “. „ Има и различен риск – колкото по-малко е зает регулаторът с ценообразуването, или пък не е задоволително предвидим, тогава е допустимо да се стигне до другата алтернатива – да има риск от изключителни облаги, от цени, които да са доста по-високи от разноските, които да ги провокират и се нарушава един от главните правила на закона “.
Анжела Тонева разяснява и методите на контролиране, като акцентира, че сдруженията нямат тласък да понижават разноските си. В частност тя се спря на регулирането със тласъци за понижаване на разноските, което е особено повече за страни, които гонят огромна успеваемост, ярдекс регулирането, както и хибридните способи, които са най-често срещани.

„ Регулирането посредством тласъци за намаляването на разноските нормално върви на основата на постигнатите резултати във връзка с качеството на силата и качеството на обслужването. Базирано е на горна граница на цени и на доходи.

Извън горна граница на цени и на доходи е познато още един тип доста стимулиращо контролиране, което в съвсем, в огромен % симулира конкурентна среда. Това е така наречен – ярдстик контролиране, детайли, от които има в няколко страни, като Норвегия да вземем за пример и Дания “, изясни Тонева.

По думите й една от присъщите черти на регулирането със тласъци е обвързвана с по-дългия регулаторен интервал, което на процедура дава опция на сдружението да е по-гъвкаво. Причината е, че „ през съответния по-дълъг регулаторен интервал не се трансформират условните разноски и възвръщаемостта. Променливите разноски, нормално тези, които зависят от количеството се признават на избран интервал такива каквито са действителни.

По-дългият регулаторен интервал от една година дава опция, в случай че сдружението усъвършенства успеваемостта си, през този интервал да резервира тази облага за себе си до приключване на интервалът на използване на това контролиране, което може да е от две до осем години. Тогава регулаторът може да вземе решение тази нараснала успеваемост под формата на по-висока облага да бъде споделена сред потребителите и сред сдружението в някакво съответствие. Това е в действителност смисъла на това контролиране. Това е контролиране, което касае бъдещата активност на сдруженията, потвърдена пред регулатора по метод, по който той да бъде уверен, че това е потребно за потребителите “, изясни Тонева.

„ Основният детайл при този метод на контролиране е така наречен коефициент на успеваемост. Това е инструментът на регулатора, с който той може да накара сдружението да разбере какво чакат от него, какви да са резултатите и какви наказания би понесло “.

По думите на специалиста от Института за енергиен мениджмънт, това е способ, който в действителност покачва успеваемостта и след неговото вярно използване има в действителност и понижение на сметките за потребителите при равни други условия. За образец тя уточни Дания, където използването на този способ да вземем за пример е довел до понижаване на сметки за потребителите от 3,5 %.

При този способ на контролиране се употребява от време на време промяна с инфлацията, изясни още тя, само че по думите й по-важните индикаторите, които се вземат поради са за качеството на услугата. „ Този вид контролиране е един тип тристранен контракт сред регулатора, контролираното сдружение и потребителите. Договор, при който страните се спогаждат какво ще се случи, по какъв начин ще се случи и за какъв брой време ще се случи и всеки би трябвало да съблюдава своята част от уговорките си “, изясни още Анжела Тонева.

Предвид продължителният развой на либерализация, пред които е изправена България и ролята, както на електроразпределителните, по този начин и на електроснабдителните сдружения ще се трансформира. Регулаторът също ще би трябвало да извършва нови функционалности. Те няма да се лимитират в границите на направените през месец май промени. От друга страна неотдавна бяха признати от държавното управление нови оферти за промени в Закона за енергетиката, само че към този момент се разяснява, че не е редно ново кърпене на този закон. Доколкото е известно към този момент са сложени основите на писането на нов енергиен закон. Въпросът е какво ще регистрира.