Екзакта: 71% подкрепят членството на България в ЕС
Около 71 % от българите поддържат участието на страната в Европейския съюз, написа Българска телеграфна агенция. Противниците на общността са 22 на 100. Това демонстрират резултати от изследване на организация „ Екзакта Рисърч Груп “.
Проучването е извършено в интервала от 5 до 12 декември 2022 година от „ Екзакта Рисърч Груп “ по метода „ лице в лице ”. Интервюирани са 1050 пълнолетни българи в 70 обитаеми места на страната. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по съществени обществено демографски параметри. Изследването е осъществено със лични средства в границите на изследователската стратегия на „ Екзакта “.
Евроатлантическата ориентировка на българите изрично се препотвърждава в края на 2022 година, разясняват социолозите.
Най-високо утвърждение за участието ни в Европейски Съюз се записва измежду образовани хора на възраст под 50 години, измежду поданици на градовете и измежду гласоподаватели на „ Демократична България “(ДБ), ГЕРБ, „ Продължаваме Промяната “(ПП) и Движение за права и свободи. Противници на участието ни в Европейски Съюз има най-често измежду гласоподавателите на „ Възраждане ” и на Българска социалистическа партия, допълват анализаторите.
Членството на страната в НАТО се утвърждава от общо 57 % от интервюираните. Неодобрение показват 31 на 100. По-често поддържат участието ни в НАТО хора на възраст под 60 години, мъже, образовани и заможни българи, гласоподаватели на Демократична България, на ГЕРБ, и на Политическа партия. Като съперници на участието ни в НАТО се декларират основно гласоподаватели на „ Възраждане “ и на Българска социалистическа партия.
През последните три години утвърждението на българите към участието на страната в Европейски Съюз се резервира трайно сред 71 и 73 %. Непроменено остава и по-скоро позитивното отношение към участието в НАТО, е коментарът на „ Екзакта “.
Одобрението към работата на множеството водачи на партии, показани в Народното събрание, се свива през 2022 година, демонстрира още изследването.
През декември водачите на парламентарно показаните у нас партии са одобрявани основно от личните си електорати. Все по-рядко българите утвърждават водач на партия, за която те самите не гласоподават. Неодобрението към множеството водачи на партии в Народното събрание през декември надвишава 70%.
През декември най-високи дялове на утвърждение са регистрирани за водача на ГЕРБ Бойко Борисов и за Стефан Янев, ръководител на „ Българска напредък “. И двамата са одобрявани от по към 25% от българите. Следват съпредседателите на „ Продължаваме Промяната “ Кирил Петков и Асен Василев с идентичен дял утвърждение – 19,5 %. Лидерът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ е с 15 на 100 утвърждение, ръководителят на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова получава 14,9 %.
На въпрос „ Чия е виновността за неналичието на работещ постоянен кабинет и за честите национални избори през последната година и половина? “, към 27% от запитаните дават отговор, че виновността е на всички политици и депутати. 19% от участвалите в проучването виждат виновност във всички политически водачи на парламентарни партии, които не съумяват да преодолеят „ алените линии “ между тях и не намират работещ политически формат за ръководство на страната.
Според 12% от българите виновността е на всички български партии, без значение дали са показани в този парламент или са останали отвън него.
12% винят за политическата рецесия новите партии, като се насочат упреци най-често към Политическа партия и към „ ИТН “. 6% показват като отговорни за политическата рецесия ГЕРБ и Бойко Борисов. 3% насочат обвинявания към президента. Също толкоз – 3% показват, че отговорни за създалата се политическа невъзможност са негласуващите българи.
Всеки трети от интервюираните българи показва, че хората не гласоподават, тъй като са разочаровани, обезверени и изтощени от избори. 14% декларират, че хората не гласоподават, тъй като не могат да изберат партия, която да поддържат, освен това нито от старите, нито от по-новите партии.
Според 7% от българите има хора, които се тормозят от машинното гласоподаване. Според интервюираните, в провинцията има значително хора, които мъчно се оправят с машините и в това време не имат вяра на резултатите от вота с тях.
Данните на „ Екзакта “ демонстрират, че в случай че изборите за Народно заседание бяха през днешния ден, 25,2% от гласувалите ще изберат ГЕРБ-СДС, а 19 % – „ Продължаваме Промяната “. Трети се подреждат Движение за права и свободи с 11,5 % поддръжка, следвани от „ Българска социалистическа партия за България “ – 10,2 на 100. „ Възраждане “ биха получили 8,9 % от гласовете, „ Демократична България “ – 7,4 на 100, „ Български напредък “ – 5,2 % поддръжка.
Растящото политическо напрежение и насъбраният през последната година и половина негативизъм към институции, политици и партии могат да „ отключат ” процеси с непредвидими последствия при идващ избор. Доколкото при последващи избори наподобява доста евентуално изборната интензивност да падне под тази на парламентарния избор от 2 октомври, това ще сложи на дневен ред въпроса за легитимността на вота, разясняват социолозите от „ Екзакта “.
Проучването е извършено в интервала от 5 до 12 декември 2022 година от „ Екзакта Рисърч Груп “ по метода „ лице в лице ”. Интервюирани са 1050 пълнолетни българи в 70 обитаеми места на страната. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по съществени обществено демографски параметри. Изследването е осъществено със лични средства в границите на изследователската стратегия на „ Екзакта “.
Евроатлантическата ориентировка на българите изрично се препотвърждава в края на 2022 година, разясняват социолозите.
Най-високо утвърждение за участието ни в Европейски Съюз се записва измежду образовани хора на възраст под 50 години, измежду поданици на градовете и измежду гласоподаватели на „ Демократична България “(ДБ), ГЕРБ, „ Продължаваме Промяната “(ПП) и Движение за права и свободи. Противници на участието ни в Европейски Съюз има най-често измежду гласоподавателите на „ Възраждане ” и на Българска социалистическа партия, допълват анализаторите.
Членството на страната в НАТО се утвърждава от общо 57 % от интервюираните. Неодобрение показват 31 на 100. По-често поддържат участието ни в НАТО хора на възраст под 60 години, мъже, образовани и заможни българи, гласоподаватели на Демократична България, на ГЕРБ, и на Политическа партия. Като съперници на участието ни в НАТО се декларират основно гласоподаватели на „ Възраждане “ и на Българска социалистическа партия.
През последните три години утвърждението на българите към участието на страната в Европейски Съюз се резервира трайно сред 71 и 73 %. Непроменено остава и по-скоро позитивното отношение към участието в НАТО, е коментарът на „ Екзакта “.
Одобрението към работата на множеството водачи на партии, показани в Народното събрание, се свива през 2022 година, демонстрира още изследването.
През декември водачите на парламентарно показаните у нас партии са одобрявани основно от личните си електорати. Все по-рядко българите утвърждават водач на партия, за която те самите не гласоподават. Неодобрението към множеството водачи на партии в Народното събрание през декември надвишава 70%.
През декември най-високи дялове на утвърждение са регистрирани за водача на ГЕРБ Бойко Борисов и за Стефан Янев, ръководител на „ Българска напредък “. И двамата са одобрявани от по към 25% от българите. Следват съпредседателите на „ Продължаваме Промяната “ Кирил Петков и Асен Василев с идентичен дял утвърждение – 19,5 %. Лидерът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ е с 15 на 100 утвърждение, ръководителят на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова получава 14,9 %.
На въпрос „ Чия е виновността за неналичието на работещ постоянен кабинет и за честите национални избори през последната година и половина? “, към 27% от запитаните дават отговор, че виновността е на всички политици и депутати. 19% от участвалите в проучването виждат виновност във всички политически водачи на парламентарни партии, които не съумяват да преодолеят „ алените линии “ между тях и не намират работещ политически формат за ръководство на страната.
Според 12% от българите виновността е на всички български партии, без значение дали са показани в този парламент или са останали отвън него.
12% винят за политическата рецесия новите партии, като се насочат упреци най-често към Политическа партия и към „ ИТН “. 6% показват като отговорни за политическата рецесия ГЕРБ и Бойко Борисов. 3% насочат обвинявания към президента. Също толкоз – 3% показват, че отговорни за създалата се политическа невъзможност са негласуващите българи.
Всеки трети от интервюираните българи показва, че хората не гласоподават, тъй като са разочаровани, обезверени и изтощени от избори. 14% декларират, че хората не гласоподават, тъй като не могат да изберат партия, която да поддържат, освен това нито от старите, нито от по-новите партии.
Според 7% от българите има хора, които се тормозят от машинното гласоподаване. Според интервюираните, в провинцията има значително хора, които мъчно се оправят с машините и в това време не имат вяра на резултатите от вота с тях.
Данните на „ Екзакта “ демонстрират, че в случай че изборите за Народно заседание бяха през днешния ден, 25,2% от гласувалите ще изберат ГЕРБ-СДС, а 19 % – „ Продължаваме Промяната “. Трети се подреждат Движение за права и свободи с 11,5 % поддръжка, следвани от „ Българска социалистическа партия за България “ – 10,2 на 100. „ Възраждане “ биха получили 8,9 % от гласовете, „ Демократична България “ – 7,4 на 100, „ Български напредък “ – 5,2 % поддръжка.
Растящото политическо напрежение и насъбраният през последната година и половина негативизъм към институции, политици и партии могат да „ отключат ” процеси с непредвидими последствия при идващ избор. Доколкото при последващи избори наподобява доста евентуално изборната интензивност да падне под тази на парламентарния избор от 2 октомври, това ще сложи на дневен ред въпроса за легитимността на вота, разясняват социолозите от „ Екзакта “.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ