Около 70% от онкоболните пациенти доплащат средно 1500 лв. за лечението си
Около 69% от пациентите с онкологични болести доплащат за своето лекуване. Средната сума за доплатените услуги е 1465 лева, което води до ограничение на получаваните здравни грижи с 26% - това демонстрират данните от изследване на самодейност " Индекс на лечебните заведения ".
Проучването бе показано днес от специалисти на конференция на тематика " Достъпност до онкологични грижи ". То е осъществено в интервала 21 януари - 7 февруари т.г. измежду 417 души, лекували се от онкологични болести през последните пет години.
От доплатилите 56% са дали пари за интервенция на междинна стойност от 1732 лева, уточни Юлиана Гальова от " Индекс на лечебните заведения ". За проучвания със междинна сума от 455 лева са доплатили 41% от интервюираните, а за медицински произведения и консумативи - 39%. За биопсия със междинна стойност от 267 лева и при медикаментозна терапия от приблизително 651 лева са доплатили 25% от интервюираните, оповестява Българска телеграфна агенция.
Най-малко е доплащането за лъчелечение - при 13%, а междинната сума е 365 лв.. По време на лечението 55 на сто от интервюираните са направили допълнително доплащане на междинна стойност от 897 лева за профилирани хранителни добавки, медицински произведения и естетически интервенции.
Гальова уточни, че 71% от доплащанията са направени на касата на лечебното заведение. В 9% от случаите е направено заплащане на касата на друго лечебно заведение, а в 4% - предаване на парите на ръка.
Най-голям % от доплатените услуги за интервенция е изборът на екип - 75,3%. На втора позиция с 57,6% са медицински произведения и консумативи, следвана от болничния престой с 43,5%, сподели Гальова. Сред разноските са за здравни грижи от медицинска сестра или санитар - с 8,2 на 100, и за подобрени битови условия в лечебното заведение - с 6,5%. Респондентите от дребните обитаеми места посочват транспорта като спомагателен разход - с 0,6%, демонстрират още данните.
Около 59 на 100 от пациентите са минали диагностика, лекуване и диспансерно следене в едно лечебно заведение, сподели социологът Първан Симеонов. Близо 30% от тях са траяли лекуването си във второ заведение, а 9,6% - лекуване в три лечебни заведения. Според изследването 34,3 на 100 от пациентите споделят, че диагностицирането и лекуването са осъществени от едно и също здравно лице. Общо 36,7% от участвалите в допитването пациенти правят оценка качеството на лекуването на онкологичното си заболяване като доста положително, 30% - като положително, а 9,6% - приемливо. Лоша оценка на качеството на своето лекуване дават 2,1% от интервюираните.
Разходите за лекуване на пациентите с онкологични болести у нас не са покрити на 100% с обществени средства чрез Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването (МЗ), показаха доцент Димитър Калев и доцент Ася Консулова от Съвместната онкологична национална мрежа. По думите им доплащане се постанова при диагностични действия на туморни маркери, имунохистохимия и разнообразни генетични проучвания на тумора, както и при неутвърдени в стандартите на Министерство на здравеопазването способи на оперативно лекуване.
Поради неналичието на строго регламентирани процедури и експертиза за лекуване на онкологичните болести, на българските пациенти им се постанова да доплащат за своето лекуване или да търсят помощ в чужбина, акцентира доцент Калев.
По думите му онкологията в България се прави оценка от финансово ниво, до момента в който в Западна Европа и Северна Америка е експертно-центрирана. Онкологията у нас не може да бъде реформирана от вътрешната страна, тъй като не съществува сходно обществено мислене, добави той.
Според доцент Калев само решение за българската онкология е основаване на неправителствена самодейност за лекуване, подкрепена от страната, която да реализира европейските стандарти за актуалната ефикасна онкология.
