Безплатни консултации в Националната кардиологична болница в София
Около 500 бебета годишно у нас се раждат с вродени малформации на сърцето, като близо половината се нуждаят от хирургично лекуване. Благодарение на напредъка в детската кардиология и кардиохирургия забележителна част от тях доближават зрялост и могат да водят пълностоен живот. Данните са на асоциация " Детско сърце “, които взаимно с Националната кардиологична болница в София ще отбележат Седмицата на информираността по проблемите на тези пациенти. Част от самодейността са започващите през днешния ден безвъзмездни съвещания с кардиолози и психолог в лечебното заведение.
Предизвикателствата за хората с вродени сърдечни болести и техните фамилии стартират още от слагането на диагнозата в детска възраст. Там е нужна намесата на психолог. Като Мила Маркова, психолог в детската кардиологична клиника на Националната кардиологична болница и част от асоциация " Детско сърце “.
" Повечето родители не са готови за това да имат болно дете. Често се постанова незабавна намеса още в първите дни и часове след раждането. Хората са в потрес. Подкрепата стартира още от там.
Нужно е някой, който да придружи фамилията - да понижат тревогата, да одобряват обстановката.
Когато децата стартират да порастват, те също имат потребност от поддръжка “.
След навършване на пълноправие тези пациенти са застрашени от изолираност, защото се разделят с детския кардиолог и би трябвало да намерят експерт за възрастни, който да следи развиването на болестта им. И защото вродените сърдечни малформации са необятен набор от болести, от асоциация " Детско сърце " оферират основаване на паспорт на пълнолетния човек с такова заболяване. За него ни описа проф. Анна Кънева, шеф на детската кардиология в Националната кардиологична болница.
" Те израстват, отиват на доктор и когато ги попита какво е болестта им, те споделят, че имат присъщ сърдечен недостатък. Какъв е този присъщ недостатък? Ми не си припомням. Този поспорт, който желаеме да създадем, е в интерес на пациентите и на хората, при които ще отидат “.
Идеята е тази информация да бъде налична по електронен път посредством специфичен баркод, а настрана всеки пациент да носи пластика, сходно за дебитната си карта, на която да са написани имената, диагнозата, одобряваните медикаменти. От асоциацията имат още едно предложение - на всяко бебе до 6 месечна възраст да се прави ехокардиография като част от профилактичните проучвания по Здравна каса.
" Правенето на ехокардиография на кърмачета до 6-месечна възраст ще разкрие част от вродените сърдечни малформации и ще бъде база за съпоставяне в бъдеще.
Ако сърцето е крепко, профилактика ще се организира в идващите стадии от детството “.
Профилактиката следва да продължи в младежка и в зрелост, защото никой не е застрахован против заболяване на сърдечно-съдовата система, споделя проф. Кънева.
" Пациентите със сърдечно-съдови болести най-често са със структурно здрави сърца. Просто неприятният метод на живот и други рискови фактори са довели до увруждане. Важно е в точния момент да ги хванем и профилактираме “.
А за хората с вродени малформации е значимо да имат непрекъснат достъп до психолог, който по думите на Мила Маркова все още е стеснен.
" Вече във всички лечебни заведения има назначен най-малко по един психолог. Здравната каса обаче не ни разпознава като виновни за здравето на хората “.
БНР
Предизвикателствата за хората с вродени сърдечни болести и техните фамилии стартират още от слагането на диагнозата в детска възраст. Там е нужна намесата на психолог. Като Мила Маркова, психолог в детската кардиологична клиника на Националната кардиологична болница и част от асоциация " Детско сърце “.
" Повечето родители не са готови за това да имат болно дете. Често се постанова незабавна намеса още в първите дни и часове след раждането. Хората са в потрес. Подкрепата стартира още от там.
Нужно е някой, който да придружи фамилията - да понижат тревогата, да одобряват обстановката.
Когато децата стартират да порастват, те също имат потребност от поддръжка “.
След навършване на пълноправие тези пациенти са застрашени от изолираност, защото се разделят с детския кардиолог и би трябвало да намерят експерт за възрастни, който да следи развиването на болестта им. И защото вродените сърдечни малформации са необятен набор от болести, от асоциация " Детско сърце " оферират основаване на паспорт на пълнолетния човек с такова заболяване. За него ни описа проф. Анна Кънева, шеф на детската кардиология в Националната кардиологична болница.
" Те израстват, отиват на доктор и когато ги попита какво е болестта им, те споделят, че имат присъщ сърдечен недостатък. Какъв е този присъщ недостатък? Ми не си припомням. Този поспорт, който желаеме да създадем, е в интерес на пациентите и на хората, при които ще отидат “.
Идеята е тази информация да бъде налична по електронен път посредством специфичен баркод, а настрана всеки пациент да носи пластика, сходно за дебитната си карта, на която да са написани имената, диагнозата, одобряваните медикаменти. От асоциацията имат още едно предложение - на всяко бебе до 6 месечна възраст да се прави ехокардиография като част от профилактичните проучвания по Здравна каса.
" Правенето на ехокардиография на кърмачета до 6-месечна възраст ще разкрие част от вродените сърдечни малформации и ще бъде база за съпоставяне в бъдеще.
Ако сърцето е крепко, профилактика ще се организира в идващите стадии от детството “.
Профилактиката следва да продължи в младежка и в зрелост, защото никой не е застрахован против заболяване на сърдечно-съдовата система, споделя проф. Кънева.
" Пациентите със сърдечно-съдови болести най-често са със структурно здрави сърца. Просто неприятният метод на живот и други рискови фактори са довели до увруждане. Важно е в точния момент да ги хванем и профилактираме “.
А за хората с вродени малформации е значимо да имат непрекъснат достъп до психолог, който по думите на Мила Маркова все още е стеснен.
" Вече във всички лечебни заведения има назначен най-малко по един психолог. Здравната каса обаче не ни разпознава като виновни за здравето на хората “.
БНР
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ