Проф. Оскар: Около 3000 деца годишно развиват мързеливо око
Около 5% от децата у нас имат амблиопия („ мързеливо око “). 3000 деца всяка година развиват болестта, а диагностиката би трябвало да стане рано, което значи, че общопрактикуващите лекари и педиатрите би трябвало да изпращат профилактично бебетата и децата на очен доктор.
Това съобщи ръководителят на Катедра по офталмология в МУ-София и шеф на Клиниката по офталмология в Александровска болница проф. Александър Оскар в подкаста на БНР „ В центъра на системата “.
По думите му над 90 % от децата в Северозападна България в ранна учебна възраст не са посещавали нито един път очен доктор, което пречи както на лекуването, защото то е сполучливо до 8-9-годишна възраст. Проф. Оскар предизвести, че болестта е подло, тъй като няма външни прояви и родителите го бъркат с кривогледство.
„ Мързеливото око " се развива посредством потребността от носене на очила и в 85% от случаите визира единствено едното око, и има куриозни случаи, в които родителите поучават детето, което се оплаква, че не вижда с едното око, да не си го закрива, а просто да гледа с двете очи, вместо да го отведат на очен доктор “, сподели той.
В резултат от няколко взаимни със Столична община стратегии, посредством които са прегледани всички първокласници в София, е открито, че нарастват случаите на децата, които имат потребност от очила и на децата, които са с късогледство. „ Прекомерната приложимост на цифрови устройства, изключително през пандемията, също повлия на тези процеси и в случай че преди 15 години към 10% -12% от децата имаха зрителни проблеми, през днешния ден този % е 25%. Широката приложимост през последните 10 години на мобилни цифрови устройства и неналичието на двигателна интензивност измежду природата утежнява казуса “, добави проф. Оскар.
Той предложи да се употребява по-често компютър, в сравнение с мобилен телефон, да се съблюдава нужната работна отдалеченост - мониторът да се гледа от 45 - 50 см, защото в случай че се гледа екрана от 30 см, това натоварва аклиматизацията, което пък е в основата на късогледството.
„ Трябва да се чете при положително осветяване, на всеки 20 минути при работа на близко разстояние, да се вършат почивки, като се отвори прозорец, да се гледат дърветата. А родителите да знаят, че точно посредством носенето на очила се лекуват зрителните нарушавания при децата “, добави проф. Оскар.
Ние сме изправени пред демографска рецесия и застаряващо население и по тази причина напълно естествено болесттите на зрението, свързани с хронични положения се усилват, сподели проф. Мария Димитрова, началник катедра " Организация и стопанска система на фармацията " в МУ-София и член на УС на Българската асоциация по фармакоикономика.
„ Това, което ми прави усещане е, че липсва начетеност и здравна просвета след учениците и младежите по какъв начин да се грижат за очното си здраве. Те стоят, както и някои възрастни, съвсем 24 часа пред мониторите, а има положителни практики, които демонстрират по какъв начин да се употребяват вярно мониторите, с цел да не увредят очите им. Това обаче не е публикувано нито измежду родителите, нито се предлага от персоналните лекари “, сподели още проф. Димитрова.
Според нея зрителните нарушавания са свързани освен с човешко страдалчество, само че и с голямо финансово задължение, както от позиция на заплащащите институции, по този начин и за самите пациенти и техните близки.
Това съобщи ръководителят на Катедра по офталмология в МУ-София и шеф на Клиниката по офталмология в Александровска болница проф. Александър Оскар в подкаста на БНР „ В центъра на системата “.
По думите му над 90 % от децата в Северозападна България в ранна учебна възраст не са посещавали нито един път очен доктор, което пречи както на лекуването, защото то е сполучливо до 8-9-годишна възраст. Проф. Оскар предизвести, че болестта е подло, тъй като няма външни прояви и родителите го бъркат с кривогледство.
„ Мързеливото око " се развива посредством потребността от носене на очила и в 85% от случаите визира единствено едното око, и има куриозни случаи, в които родителите поучават детето, което се оплаква, че не вижда с едното око, да не си го закрива, а просто да гледа с двете очи, вместо да го отведат на очен доктор “, сподели той.
В резултат от няколко взаимни със Столична община стратегии, посредством които са прегледани всички първокласници в София, е открито, че нарастват случаите на децата, които имат потребност от очила и на децата, които са с късогледство. „ Прекомерната приложимост на цифрови устройства, изключително през пандемията, също повлия на тези процеси и в случай че преди 15 години към 10% -12% от децата имаха зрителни проблеми, през днешния ден този % е 25%. Широката приложимост през последните 10 години на мобилни цифрови устройства и неналичието на двигателна интензивност измежду природата утежнява казуса “, добави проф. Оскар.
Той предложи да се употребява по-често компютър, в сравнение с мобилен телефон, да се съблюдава нужната работна отдалеченост - мониторът да се гледа от 45 - 50 см, защото в случай че се гледа екрана от 30 см, това натоварва аклиматизацията, което пък е в основата на късогледството.
„ Трябва да се чете при положително осветяване, на всеки 20 минути при работа на близко разстояние, да се вършат почивки, като се отвори прозорец, да се гледат дърветата. А родителите да знаят, че точно посредством носенето на очила се лекуват зрителните нарушавания при децата “, добави проф. Оскар.
Ние сме изправени пред демографска рецесия и застаряващо население и по тази причина напълно естествено болесттите на зрението, свързани с хронични положения се усилват, сподели проф. Мария Димитрова, началник катедра " Организация и стопанска система на фармацията " в МУ-София и член на УС на Българската асоциация по фармакоикономика.
„ Това, което ми прави усещане е, че липсва начетеност и здравна просвета след учениците и младежите по какъв начин да се грижат за очното си здраве. Те стоят, както и някои възрастни, съвсем 24 часа пред мониторите, а има положителни практики, които демонстрират по какъв начин да се употребяват вярно мониторите, с цел да не увредят очите им. Това обаче не е публикувано нито измежду родителите, нито се предлага от персоналните лекари “, сподели още проф. Димитрова.
Според нея зрителните нарушавания са свързани освен с човешко страдалчество, само че и с голямо финансово задължение, както от позиция на заплащащите институции, по този начин и за самите пациенти и техните близки.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ