Около 45% от младежите в страната, имащи право на глас

Около 45% от младежите в страната, имащи право на глас на изборите за Европейски парламент (ЕП), са дали своят вот. Това демонстрират изводите в публикуван до медиите отчет за присъединяване на младежите в изборите за представители в Екологичен потенциал на 9 юни т.г., направен в границите на заключителното събитие по плана „ Младежко присъединяване в демократичния живот “ в партньорство с Центъра за развиване на човешките запаси и Национален юношески конгрес. Докладът стъпва върху второстепенен разбор на данни от осъществения в изборния ден екзитпол на организацията “Галъп интернешънъл болкан ”.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) към 2023 година младежите в страната сред 15 и 29 година са 872 339 или 13,5% от популацията. От тях навършилите пълноправие са 587 829. Гласували за Екологичен потенциал на 9 юни са общо 2 073 730, от които 12,8% или към 265 400 младежи са упражнили правото си на глас на миналите избори за Европейски парламент.

Активността на изборите за Екологичен потенциал е по-ниска от тази на националните избори, където общо са дали своят вот 2 268 849 души, от които 290 400 младежи или 12,8%. Това се равнява на към 49% от имащите право на глас младежи.  

Активността и на двата типа избор за всички гласоподаватели е ниска за страната, а що се отнася до парламентарните избори - рекордно ниска. Очакванията, че предизборната акция за народен парламент ще повлияе позитивно и ще увеличи интензивността и за гласуването за Екологичен потенциал не се реализираха, се показва в изводите от отчета.

За коя политическа групировка гласоподаваха младежите 

Резултатите от изборите за Екологичен потенциал на национално равнище сочат възходяща поддръжка за политически обединения с по-скоро десен и закостенял идеологически профил. Разпределението демонстрира, че възходът на консервативното в политиката се отразява и в младежкия избор, само че огромна част от него може да бъда избран като “наказателен ” или “протестен ”, “търсещ политическа опция ”, се отбелязва в отчета. За това приказва към този момент затвърдилата се у нас традиция опцията “не поддържам никого ” в изборните бюлетини да има по-голям дял млади гласоподаватели от всички политически партии, кандидатирали се на изборите. Партиите от левия политически набор имат доста по-малък дял “младежки избор ” от общата поддръжка, която са събрали.

Най-голяма поддръжка измежду младежите събира “Има подобен народ ” - 23 на 100 от всички дали своят вот за партията. На второ място е Движение за права и свободи - 19%. Следва обединението ПП–ДБ с 14%. Една десета от гласувалите за ГЕРБ са младежи сред 18 и 30 години. Най-малко от поддръжката на младежите събира Българска социалистическа партия - с 6%.

Вотът на младите приказва за блестящо изразено разделяне на правилото “консервативно-либерално ”, мощно изразен протестен избор ( “не поддържам никого ”). Тук би могла да се включи и поддръжката за Има Такъв Народ. Макар че партията ясно нарежда себе си в дясноконсервативния набор, част от юношески избор за нея се свързва с нейния протестен профил, непопулярни политически ходове, апелите за радикална смяна, митингите от 2021 година и други, както и липасата на припознат от страна на младите политически състезател в лявото политическо пространство, се показва в отчета, написа Българска телеграфна агенция.

Ако се прегледа вотът единствено на младите гласоподаватели, се оказва, че първа политическа мощ на изборите за Екологичен потенциал би била обединението ПП-ДБ с 18% поддръжка. След нея са ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи (съответно с по 17 на 100 от вота на младите), Има Такъв Народ (11%), Възраждане (9%) и Българска социалистическа партия (5%).

Младежко присъединяване

Гласуването на локални, национални и европейски избори е метод да бъде чут гласът на гласоподавателите, считат 48% от младежите в България (41% за ЕС).  След него се подреждат присъединяване в улични митинги или демонстрации – 32% от българските младежи (33% за ЕС), както и разкриване или включване в подписки (на хартия или онлайн) – 30% от младежите в България (30% за ЕС).

Последното настоящо изследване, осъществено през 2020 година по поръчка на Министерството на младежта и спорта (ММС), демонстрира, че делът на българските младежи, които не се интересуват от политика е огромен – 73% (при 39% дали подобен отговор през 2010 – 2011 г.). Едва 3% са тези, които се интересуват в доста огромна степен от политика, а 22% по-скоро се интересуват. С увеличение на възрастта се усилва делът на младите, които имат интерес към политиката.

Избирателната интензивност измежду младежите 

Повишаването на изборната интензивност измежду младежите е един от главните цели както на национално, по този начин и на европейско равнище, се споделя в отчета. Изследване на " Флаш Евробарометър ", направено през 2019 година, демонстрира, че 71% от младежите в България са взели участие в избори на локално, национално или европейско равнище. Релевантното проучване, осъществено през 2011 година, демонстрира също висока интензивност на българските младежи на избори на локално, национално или европейско равнище – 82% при приблизително 79 % за Европейски Съюз.

В отчета се регистрира спад на изборната интензивност в страната на фона на следващите избори в страната за последните три години. Младите хора безспорно са част от общата наклонност на спад в изборна интензивност, обвързвана с ниското доверие в държавните институции, се показва в отчета.

Фактори, влияещи на ниската изборна интензивност

Като фактори, влияещи на ниската изборна интензивност, в отчета се показва изместване на дебата за Европа към тематики на национално-политическия дневен ред и усвояване на акцията за изборите за Екологичен потенциал от акцията за предварителните парламентарни избори. Също по този начин слаб или непостоянен ангажимент на множеството обединения към тематиките, свързани с акцията за европейските избори, ролята на евродепутатите, техните цели и задания и съсредоточаването им основно върху акцията за националните избори; липса на дълготрайно изразени цели и цели на главните партии, състезаващи се на изборите за Екологичен потенциал във връзка с тяхната роля в европарламента; липса на партийни стратегии ориентирани към европейската политика на партиите и отбрана на националния интерес в границите на ЕП; слаб контакт с избирателите; преобразяване на дебата за европейския дневен ред в спор “за ” и “против ” вместо да се дискутира всъщност - тематики, проблеми, цели на партиите, засягащи разнообразни публични групи. 

На 9 юни тази година се състоя избор " две в едно " - за български представители в Европейския парламент, както и предварителни избори за Народно заседание. Избирателната интензивност в евровота бе 33,78%, а в изборите за парламент - 34.41%.