Около 400-450 млн. лв. на година от клиничните пътеки отиват

„ Около 400-450 млн. лева на година от клиничните пътеки отиват за лекуване на инсулти, това са 5% от бюджета на НЗОК “. Това сподели пред БНР здравният икономист от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) Аркади Шарков.

Той акцентира, че един от най-големите разноски на страната както в обществен, по този начин и в здравно-икономически аспект са инсултите, а късното им лекуване е един от най-големите проблеми, пред които и изправена здравната ни система.

Тази тематика в разнообразни аспекти ще бъде дискутирана през днешния ден по време на полемика „ Мозъчното здраве – световен приоритет “, проведена от Фондация „ Съвет за мозъчно здраве “, в чийто УС влиза и Шарков.

Дискусията е част от поредност за мозъчното здраве, която касае черепно-мозъчните контузии, мозъчните, дегенеративните и онкологичните болести на мозъка, психологичното здраве, инсултите и всичко, което обгръща мозъчното здраве, разясни икономистът.

Той акцентира, че закъснялото лекуване, неналичието на информация за това по какъв начин може да бъде заловен бързо, в най-ранен етап – в така наречен „ златен час “, е един от главните проблематични аспекти, различен е отсъствието на рехабилитация.

„ Тези 5% от бюджета на НЗОК са голямо количество, съпоставено с страните в Европейски Съюз. В световен проект годините живот с увреждане са три пъти повече в България, в сравнение с в света. Когато приказваме за инсулти и това би трябвало да ни е сигнална лампа “, разяснява Шарков.

По думите му инсултите у нас понижават като брой, само че въпреки всичко в Европейски Съюз оставаме на едно от последните места във връзка с диагностика, навременно лекуване и рехабилитация.

Здравният икономист уточни, че все още се работи по основаването на Национален мозъчен проект, който има за цел да вкара стратегическо обмисляне на дейностите, ориентирани към намаляването на отрицателните резултати от мозъчните болести.

По думите на Шарков, значима цел на проекта е ограниченията в него да бъдат синхронизирани с проекта на Европейския мозъчен съвет, което значи, че ограниченията, заложени в него, ще подхождат на признатите и одобрени ограничения в Европа.

„ Очаква се през септември да представим проекта и да се разиска с Министерството на здравеопазването и Министерския съвет неговото приемане и стандартизация по отношение на държавните политики на национално равнище, с цел да синхронизираме политиките на България с тези в Европейски Съюз “, сподели здравният икономист.

Аркади Шарков разяснява и тематиката за митингите на младите медици.

Той ги дефинира като „ обективни и поколенчески митинги “ и добави:

„ Много години се тупа топката във връзка с Наредбата за специализацията, която цели в немалка степен да изкара специализантите от режим на робство на част от лечебните заведения “.

По думите му обаче заплатите в бранша зависят от продуктивността на лечебното заведение.

„ Болниците в България са към 350, което ни прави преди всичко в Европа по лечебни заведения на глава от популацията. Парите са един аспект, другото е опцията за израстване в специалността, третото е инфраструктурата “, уточни Шарков.

В подтекста на идното въвеждане на еврото той означи, че не чака особени промени в цените на медикаментите.

„ Цените на медикаментите са строго следени и са едни от най-ниските в Европейски Съюз. Това няма да се промени след приемането на еврото. Тези цени имат различен проблематичен аспект – интернационалната търговия и комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай. Възможно е да има напън над фармацевтичните компании да вдигнат цените на медикаментите в Европа, по тази причина и Европейски Съюз върви към основаването на „ листа на сериозните лекарства “ - така наречен базови медикаменти “, разяснява той.

Шарков напомни, че снижаването на цените на медикаментите може да докара до изтеглянето на доста от тях от пазара.