Бърнаут епидемия: Бизнесът плаща 300 млн. евро на година за болни...
Около 40% от текучеството на чиновниците се дължи точно на този проблем, а над 30% от грешките, нарушаванията и трудовите произшествия са директно свързани със стрес и изтощеност. Освен това повече от половината изгубени работни дни са резултат от напрежение на работното място, като отсъствията затова са приблизително два пъти по-дълги от тези при други болести.
Експертите предизвестяват, че в случай че не бъдат подхванати навременни ограничения, прегарянето може да придобие мащабите на световна „ пандемия “ през идващите години. Според тях казусът би трябвало да се преглежда като основно предизвикателство за развиването на човешкия капитал, а не като вторичен въпрос. Традиционните управнически подходи все по-често се оказват неефективни, което постанова цялостна смяна в организацията на труда и по-голям фокус върху психологичното здраве, работната среда и реалистичните упования към чиновниците.
Сред главните решения се показват въвеждането на системи за оценка на риска за психологичното здраве, стратегии за ръководство на напрежението и по-добра организация на работния развой, която да лимитира претоварването. Важни са също гъвкавите работни режими, съответните почивки и основаването на по-добра работна атмосфера. Допълнителни благоприятни условия са даването на здравни пакети, достъп до лечебна помощ, както и начинания за физическа интензивност и баланс сред работа и персонален живот. Насърчаването на вътрешна поддръжка сред чиновниците също се показва като ефикасен инструмент.
Въпреки сериозността на казуса, едвам към 30% от фирмите в България ползват целенасочени политики за ограничение на напрежението и прегарянето, като това са най-вече огромни и междинни предприятия. Малките компании постоянно не разполагат с нужните запаси, въпреки че има изключения в браншове като осведомителните технологии и аутсорсинга.
Проучването обрисува и главните аргументи за бърнаут, измежду които са високите персонални упования, самокритичността и работохолизмът, както и фактори като прекалено натоварване, комплицирани задания и къси периоди. Най-засегнати са чиновниците в маркетинга, продажбите и IT бранша, както и работещите в човешки запаси, производството и туризма. Данните демонстрират, че 73% от изследваните към този момент изпитват признаци на прегаряне, като казусът е по-силно изразен при дамите и младежите.
Като цяло, бърнаутът се утвърждава като систематичен риск с висока цена – както за здравето на работещите, по този начин и за успеваемостта и конкурентоспособността на стопанската система.
Експертите предизвестяват, че в случай че не бъдат подхванати навременни ограничения, прегарянето може да придобие мащабите на световна „ пандемия “ през идващите години. Според тях казусът би трябвало да се преглежда като основно предизвикателство за развиването на човешкия капитал, а не като вторичен въпрос. Традиционните управнически подходи все по-често се оказват неефективни, което постанова цялостна смяна в организацията на труда и по-голям фокус върху психологичното здраве, работната среда и реалистичните упования към чиновниците.
Сред главните решения се показват въвеждането на системи за оценка на риска за психологичното здраве, стратегии за ръководство на напрежението и по-добра организация на работния развой, която да лимитира претоварването. Важни са също гъвкавите работни режими, съответните почивки и основаването на по-добра работна атмосфера. Допълнителни благоприятни условия са даването на здравни пакети, достъп до лечебна помощ, както и начинания за физическа интензивност и баланс сред работа и персонален живот. Насърчаването на вътрешна поддръжка сред чиновниците също се показва като ефикасен инструмент.
Въпреки сериозността на казуса, едвам към 30% от фирмите в България ползват целенасочени политики за ограничение на напрежението и прегарянето, като това са най-вече огромни и междинни предприятия. Малките компании постоянно не разполагат с нужните запаси, въпреки че има изключения в браншове като осведомителните технологии и аутсорсинга.
Проучването обрисува и главните аргументи за бърнаут, измежду които са високите персонални упования, самокритичността и работохолизмът, както и фактори като прекалено натоварване, комплицирани задания и къси периоди. Най-засегнати са чиновниците в маркетинга, продажбите и IT бранша, както и работещите в човешки запаси, производството и туризма. Данните демонстрират, че 73% от изследваните към този момент изпитват признаци на прегаряне, като казусът е по-силно изразен при дамите и младежите.
Като цяло, бърнаутът се утвърждава като систематичен риск с висока цена – както за здравето на работещите, по този начин и за успеваемостта и конкурентоспособността на стопанската система.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ