29 послания, които всеки родител и всяко дете трябва да знаят
Около 40%, или 2-ма от всеки 5 родители или хора, полагащи грижи за децата, оповестяват, че са употребявали физическо принуждение като форма на дисциплинираност през 2020 година, а към 1 на всеки 20 оповестява за потребление на тежки физически санкции. Приблизително едно на всеки 5 (18,5%) деца и младежи оповестяват, че са претърпели физическо принуждение в дома си. Едно от 6 (16,7%) деца и младежи оповестяват, че са претърпели прочувствено принуждение вкъщи.
1 на всеки 10 деца и младежи оповестява, че е било пренебрегвано/неглижирано: 3,5 % споделят, че лицата, които се грижат за тях, от време на време са не запомнили да ги хранят, 6,8 % споделят, че родителите им от време на време са не запомнили да ги заведат на учебно заведение или да им кажат да вървят на учебно заведение, а 5,9 % от децата споделят, че родителите им от време на време са забравяли да ги заведат на доктор, когато са били заболели.
Едно на всеки седем деца оповестява, че е било жертва на онлайн тормоз и гонене, изключително в обществените мрежи. 2023 година е рекордно висока година за броя на сигналите, получени от Горещата линия за докладване на нездравословно наличие и онлайн закононарушения против деца, ръководена от Център за безвреден интернет: 46 359, което е двойно повече от броя им през 2022 година
Това са единствено част от статистическите данни, които УНИЦЕФ България споделя.
Поради тази причина и УНИЦЕФ работи за систематична смяна и възстановяване на политиките на национално равнище, като последната кампания за повишение на осведомеността и застъпничеството, която провежда в партньорство NOVA Broadcasting group и Overlock ent. се споделя " Бъди до мен " .
За нея и за силата на връзката сред родител и дете споделя Боряна Гидикова - говорител и шеф Комуникации към УНИЦЕФ България, в новия епизод на " Ох, на мама! Podcast ".
А ето и част от основните послания:
1. Семейството е най-важната опора за децата.
2. Всяко дете има право да пораства в безвредна и грижовна фамилна среда.
3. Доверието сред родителите и децата се гради от ранна детска възраст посредством сигурност, почитание и шерване в фамилията.
4. Децата имат най-голямо доверие на родителите си. Когато децата знаят, че могат да споделят без боязън от наказване, те са по-щастливи.
5. Родителите са модел за децата си посредством персоналния си пример за отговорност и поддръжка.
6. В сложни моменти родителите би трябвало да са до децата, да им оказват помощ да се оправят и да ги изслушват преди да постановат подготвени решения или санкции. Не пренасяйте персоналната си драма върху децата.
7. Възпитанието минава през различаване и уважаване на своите персонални граници и тези на другите. Това важи и за връзките родители-деца.
8. Подкрепящите, сигурни и доверителни (здравословните) взаимоотношения в фамилията са основа за благополучен и пълностоен живот на децата.
9. Липсата на другарство сред родители и деца води до отчуждение, затваряне на децата в себе си, експанзия и меланхолия.
10. Родителското отчуждение, фамилните войни, насилието, пренебрегването засягат прочувственото и психическо положение на детето.
11. В такива моменти/ситуации фамилиите имат потребност от поддръжка. Родителите не са сами.
12. Търсенето на помощ не е уязвимост, а стъпка към решението.
13. Родителите могат да се доверят и на учебното заведение. Там ще намерят схващане и поддръжка.
14. Насилието в никакъв случай не е решение. Насилието е демонстрация на изтощение, а не на надзор или мощ.
15. Насилието е всяко деяние или държание, ориентирано против различен човек, което предизвиква физическо, психическо или прочувствено страдалчество. Важно е да се борим с него. Всеки от нас носи отговорност за предотвратяването му и за слагане на краят му.
16. Насилието и психологичното здраве засягат всеки един от нас. Те са проблем на цялото общество и изискват отговор и дейности от всички - институции, експерти, родители, медии и деца.
17. Възрастните имат отговорността да търсят решения без принуждение, само че и децата също имат роля в това.
18. Децата би трябвало да схващат своите страсти, с цел да могат да се оправят с спорове без да прибягват до експанзия.
19. Децата могат да се доверят, да споделят и да потърсят помощ с цел да се изправят против страховете си.
20. Да подадат ръка и да бъдат съпричастни с другар в потребност.
21. Да не разрешават на отчаянието и болката да ги победят. Дори и в най-трудните обстановки, постоянно има на кого да се доверят – преподавател, родственик, учебен психолог, другар.
22. Необходими са повече услуги за поддръжка – в учебно заведение, онлайн и в общността. Институциите би трябвало да работят дружно, с цел да обезпечат нужната помощ.
23. Психичното здраве е значимо за всички. Стресът, насилието и изолацията могат да го застрашат, а неналичието на поддръжка прави оправянето още по-трудно.
24. Родителите играят основна роля – любовта и вниманието им оказват помощ на децата да се усещат сигурни. Важно е и те самите да се грижат за психологичното си здраве.
25. Юношеството носи доста промени, които водят до тревога. Подкрепата от фамилията, приятелите и експертите е от значително значение.
26. Училището също може да оказва помощ – посредством предварителна защита, открити диалози и достъп до психолог.
27. Ок е да не си ок! - Стигмата, ниската социална информираност и схващане на психологичното здраве, възприятията на позор и боязън във връзка с психологичното здраве както измежду подрастващите, по този начин и измежду възрастните са съществени аргументи за дискриминация и изключване и могат да обезкуражат търсенето на помощ и поддръжка от експерти. В резултат на това доста младежи се оправят без поддръжка, постоянно употребявайки неадаптивни/нездравословни тактики.
28. Семейни спорове, тормоз в учебно заведение, принуждение в фамилията, контузия, занемаряване, обществена изолираност или самотност, дискриминация и стигма, беднотия, и лимитирани услуги за професионална поддръжка са единствено някои от аргументите за проблеми с психологичното здраве.
29. Нужни са учебни стратегии за създаване на обществени и прочувствени умения, резистентност и умения за превъзмогване на компликации, както и за повече информираност и схващане на психологичното здраве измежду подрастващите и учителите и поощряване на открити и позитивни диалози.
1 на всеки 10 деца и младежи оповестява, че е било пренебрегвано/неглижирано: 3,5 % споделят, че лицата, които се грижат за тях, от време на време са не запомнили да ги хранят, 6,8 % споделят, че родителите им от време на време са не запомнили да ги заведат на учебно заведение или да им кажат да вървят на учебно заведение, а 5,9 % от децата споделят, че родителите им от време на време са забравяли да ги заведат на доктор, когато са били заболели.
Едно на всеки седем деца оповестява, че е било жертва на онлайн тормоз и гонене, изключително в обществените мрежи. 2023 година е рекордно висока година за броя на сигналите, получени от Горещата линия за докладване на нездравословно наличие и онлайн закононарушения против деца, ръководена от Център за безвреден интернет: 46 359, което е двойно повече от броя им през 2022 година
Това са единствено част от статистическите данни, които УНИЦЕФ България споделя.
Поради тази причина и УНИЦЕФ работи за систематична смяна и възстановяване на политиките на национално равнище, като последната кампания за повишение на осведомеността и застъпничеството, която провежда в партньорство NOVA Broadcasting group и Overlock ent. се споделя " Бъди до мен " .
За нея и за силата на връзката сред родител и дете споделя Боряна Гидикова - говорител и шеф Комуникации към УНИЦЕФ България, в новия епизод на " Ох, на мама! Podcast ".
А ето и част от основните послания:
1. Семейството е най-важната опора за децата.
2. Всяко дете има право да пораства в безвредна и грижовна фамилна среда.
3. Доверието сред родителите и децата се гради от ранна детска възраст посредством сигурност, почитание и шерване в фамилията.
4. Децата имат най-голямо доверие на родителите си. Когато децата знаят, че могат да споделят без боязън от наказване, те са по-щастливи.
5. Родителите са модел за децата си посредством персоналния си пример за отговорност и поддръжка.
6. В сложни моменти родителите би трябвало да са до децата, да им оказват помощ да се оправят и да ги изслушват преди да постановат подготвени решения или санкции. Не пренасяйте персоналната си драма върху децата.
7. Възпитанието минава през различаване и уважаване на своите персонални граници и тези на другите. Това важи и за връзките родители-деца.
8. Подкрепящите, сигурни и доверителни (здравословните) взаимоотношения в фамилията са основа за благополучен и пълностоен живот на децата.
9. Липсата на другарство сред родители и деца води до отчуждение, затваряне на децата в себе си, експанзия и меланхолия.
10. Родителското отчуждение, фамилните войни, насилието, пренебрегването засягат прочувственото и психическо положение на детето.
11. В такива моменти/ситуации фамилиите имат потребност от поддръжка. Родителите не са сами.
12. Търсенето на помощ не е уязвимост, а стъпка към решението.
13. Родителите могат да се доверят и на учебното заведение. Там ще намерят схващане и поддръжка.
14. Насилието в никакъв случай не е решение. Насилието е демонстрация на изтощение, а не на надзор или мощ.
15. Насилието е всяко деяние или държание, ориентирано против различен човек, което предизвиква физическо, психическо или прочувствено страдалчество. Важно е да се борим с него. Всеки от нас носи отговорност за предотвратяването му и за слагане на краят му.
16. Насилието и психологичното здраве засягат всеки един от нас. Те са проблем на цялото общество и изискват отговор и дейности от всички - институции, експерти, родители, медии и деца.
17. Възрастните имат отговорността да търсят решения без принуждение, само че и децата също имат роля в това.
18. Децата би трябвало да схващат своите страсти, с цел да могат да се оправят с спорове без да прибягват до експанзия.
19. Децата могат да се доверят, да споделят и да потърсят помощ с цел да се изправят против страховете си.
20. Да подадат ръка и да бъдат съпричастни с другар в потребност.
21. Да не разрешават на отчаянието и болката да ги победят. Дори и в най-трудните обстановки, постоянно има на кого да се доверят – преподавател, родственик, учебен психолог, другар.
22. Необходими са повече услуги за поддръжка – в учебно заведение, онлайн и в общността. Институциите би трябвало да работят дружно, с цел да обезпечат нужната помощ.
23. Психичното здраве е значимо за всички. Стресът, насилието и изолацията могат да го застрашат, а неналичието на поддръжка прави оправянето още по-трудно.
24. Родителите играят основна роля – любовта и вниманието им оказват помощ на децата да се усещат сигурни. Важно е и те самите да се грижат за психологичното си здраве.
25. Юношеството носи доста промени, които водят до тревога. Подкрепата от фамилията, приятелите и експертите е от значително значение.
26. Училището също може да оказва помощ – посредством предварителна защита, открити диалози и достъп до психолог.
27. Ок е да не си ок! - Стигмата, ниската социална информираност и схващане на психологичното здраве, възприятията на позор и боязън във връзка с психологичното здраве както измежду подрастващите, по този начин и измежду възрастните са съществени аргументи за дискриминация и изключване и могат да обезкуражат търсенето на помощ и поддръжка от експерти. В резултат на това доста младежи се оправят без поддръжка, постоянно употребявайки неадаптивни/нездравословни тактики.
28. Семейни спорове, тормоз в учебно заведение, принуждение в фамилията, контузия, занемаряване, обществена изолираност или самотност, дискриминация и стигма, беднотия, и лимитирани услуги за професионална поддръжка са единствено някои от аргументите за проблеми с психологичното здраве.
29. Нужни са учебни стратегии за създаване на обществени и прочувствени умения, резистентност и умения за превъзмогване на компликации, както и за повече информираност и схващане на психологичното здраве измежду подрастващите и учителите и поощряване на открити и позитивни диалози.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ