Ядяхме всичко, което можехме да намерим в полето. Какво разкриват спомените за Гладомора в Украйна
Около 4 млн. души умират по време на всеобщия апетит в Украйна през 1932 и 1933 година, прочут като Гладомор. Физическото им заличаване е политика на руския деспот Йосиф Сталин. Разказите на оживелите за умиращи деца и тела по улиците свидетелстват за един от най-мрачните интервали в историята.
На 30 ноември немският парламент одобри резолюция, която на украинския народ. Москва отвърна, че резолюцията е опит за демонизиране на Русия.
Това се случи на прага на тежката зима, на която украинците са обречени поради целенасочените на съветските сили против елктропреносната мрежа, топлоцентралите и водоснабдяването. Когато милиони семейства живеят без ток, отопление и вода, аналогията с тези време е неизбежна.
Киев към този момент разгласи, че Русия се пробва " да повтори Гладомора ". Неотдавна и папа Франциск сподели, че украинците страдат от " мъченичеството на експанзията " и съпостави войната на Русия против Украйна с " ужасния геноцид " от 30-те години на предишния век.
Понятието " гладомор " е комбиниране от двете украински думи - " апетит " и " заличаване ". Или другояче казано - гладна гибел. Тя обаче не е разследване на суша и безплодие, а на целенасочена политика на управляващите в Съюз на съветските социалистически републики, от който тогава Украйна е част - те организират насилствената колективизация и " разкулачване ".
Терминът значи лишаване на земята и собствеността от кулаците. Това са по-заможните селяни, които употребяват наемен труд, имат търговски или индустриални обекти за услуги или за обработка на селскостопански артикули.
Целта е те да бъдат принудени да влязат в колхозите, предавайки там цялото зърно и друга продукция, която имат, и по едно и също време с това да бъде сломена съпротивата. Стотици хиляди от тях са задържани, депортирани или убити и се стига до неестествен апетит на милиони хора, доста от които умират трудно.
Хора като призраци
„ При повдигането на труповете имаше подиуми, които смразяват кръвта на всеки даже на половина цивилизован човек. Мъртви бебета бяха изтръгвани от виещите им майки, живи бебета бяха взимани от пресъхналите гърди на мъртви майки, децата крещяха и стенеха. "
Това споделя в спомените си австрийският инженер-химик Александър Винербергер , който през 1932 година е назначен да ръководи цех в тогавашната столица на Украйна - Харков. Той снима скрито с фотоапарат свидетелства за нещастието, които по-късно разгласява.
В историческото следствие „ Червен апетит – войната на Сталин против Украйна “ американската журналистка и писателка Ан Апълбаум , носителка на премията " Пулицър " , събира разкази на оживели от Гладомора. Някои от тях споделят, че във етапа на цялостно безсилие вътрешните органи на човек атрофират. „ Самите ми усеща бяха атрофирали от апетит “, споделя едно 11-годишно тогава момиче.
Татяна Павличка от Киевска област пък споделя, че хората са приличали на призраци. Тя разказва тялото на майка си като „ транспарантно и цялостно с вода като полиетиленова торба “.
„ Виеше ни се свят, всичко беше в мъгла. Страшно ни боляха краката, като че ли някой ни изтръгваше сухожилията “, спомня си един от оживелите мъже. Много хора описват за ужасната панорама на деца, чиито лица са като на старци, които единствено повтарят: „ Искам да хапвам, да хапвам “.
" Страховитото безмълвие на хиляди ". 80 години от всеобщите убийства в Бабий Яр
След като дефинират действителните статистически данни, те изваждат броя на починалите по време на Гладомора от броя на починалите от лична гибел.
По време на глада през 1932 година в Украйна умират 250 000 души. През 1933 година умират 3 милиона и 530 000 души . През 1934 година, когато се счита, че гладът е завършил, умират 160 000 души. По това време към 600 000 деца не се раждат. По този метод, пресмятат учените, Украйна е изгубила към 4,5 милиона души.
На първо място, пишат те, сушите и неплодородието, които могат да се считат за причина за глада в страната, са се случвали в Украйна и преди, само че в никакъв случай до тогава не са причинявали толкоз доста смъртни случаи.
Второ, 90% от всички смъртни случаи са настъпили през 1933 година В рамките на 6 месеца умират към 3 милиона души. Пикът на смъртните случаи е през юни, когато за един ден умират до 28 000 души. Учените настояват, че толкоз всеобща и бърза смъртност от натурален апетит не е следена на никое място другаде по света.
Павлик Морозов
Гладоморът се свързва с една емблематична история, трансформирала се в знак на руската агитация – за дребното дете-герой Павлик Морозов, предало личния си татко на комунистическата власт, тъй като опитал да скрие зърно. За което заплаща с живота си. Той е възпят из цялостен Съюз на съветските социалистически републики са кръщавани на него, издигнати са негови монументи.
Сталин даже възнамерява да издигне негов паметник в самото сърце на Съветския съюз, покрай Кремъл. Морозов е включен в руската младежка пионерска организация като " пионер №1 ".
Павел Морозов, роден в малко сибирско градче, е 13-годишен по време на Гладомора. Той и 8-годишният му брат са убити грубо с ножове в гора, а руската власт показва убийството като акт на класова битка – Павлик, върл млад болшевик, е станал жертва на кулаците.
Според формалната версия момчето намерено се опълчва на татко си и на дядо си, които крият пшеницата от страната в миг, в който тя е жизненоважна за Съюз на съветските социалистически републики. Павлик самичък подава тъжба против татко си и свидетелства против него в съда. Така той е наказан и влиза в пандиза.
Според управляващите кулаците вземат решение да отмъстят и убиват него и брат му, като в убийството вземат участие и техни родственици. Прокуратурата упреква дядото на децата и братовчед им като причинители, локален кулак, кръстник на Павлик, като гарант, и бабата, като съизвършител. Всички са наказани на гибел, само че разстреляни са единствено нароченият за гарант и братовчедът, а бабата и дядото умират в пандиза.
Едва по време на перестройката на президента Михаил Горбачов в края на 1980-те години, писателят отстъпник Юрий Дружников , който емигрира от Съюз на съветските социалистически републики, разгласява книгата " Доносник 001 или възходът на Павлик Морозов ". В нея той твърди, че убийството на Павлик е провокация на службите за сигурност, които желаят да извлекат политически дивиденти.
Когато обаче в Главната прокуратура на Русия е импортирано искане да бъдат оправдани упрекнатите за убийството на Павлик, тя отхвърля да го стори. Решението е доказано от Върховния съд.
На 30 ноември немският парламент одобри резолюция, която на украинския народ. Москва отвърна, че резолюцията е опит за демонизиране на Русия.
Това се случи на прага на тежката зима, на която украинците са обречени поради целенасочените на съветските сили против елктропреносната мрежа, топлоцентралите и водоснабдяването. Когато милиони семейства живеят без ток, отопление и вода, аналогията с тези време е неизбежна.
Киев към този момент разгласи, че Русия се пробва " да повтори Гладомора ". Неотдавна и папа Франциск сподели, че украинците страдат от " мъченичеството на експанзията " и съпостави войната на Русия против Украйна с " ужасния геноцид " от 30-те години на предишния век.
Понятието " гладомор " е комбиниране от двете украински думи - " апетит " и " заличаване ". Или другояче казано - гладна гибел. Тя обаче не е разследване на суша и безплодие, а на целенасочена политика на управляващите в Съюз на съветските социалистически републики, от който тогава Украйна е част - те организират насилствената колективизация и " разкулачване ".
Терминът значи лишаване на земята и собствеността от кулаците. Това са по-заможните селяни, които употребяват наемен труд, имат търговски или индустриални обекти за услуги или за обработка на селскостопански артикули.
Целта е те да бъдат принудени да влязат в колхозите, предавайки там цялото зърно и друга продукция, която имат, и по едно и също време с това да бъде сломена съпротивата. Стотици хиляди от тях са задържани, депортирани или убити и се стига до неестествен апетит на милиони хора, доста от които умират трудно.
Хора като призраци
„ При повдигането на труповете имаше подиуми, които смразяват кръвта на всеки даже на половина цивилизован човек. Мъртви бебета бяха изтръгвани от виещите им майки, живи бебета бяха взимани от пресъхналите гърди на мъртви майки, децата крещяха и стенеха. "
Това споделя в спомените си австрийският инженер-химик Александър Винербергер , който през 1932 година е назначен да ръководи цех в тогавашната столица на Украйна - Харков. Той снима скрито с фотоапарат свидетелства за нещастието, които по-късно разгласява.
В историческото следствие „ Червен апетит – войната на Сталин против Украйна “ американската журналистка и писателка Ан Апълбаум , носителка на премията " Пулицър " , събира разкази на оживели от Гладомора. Някои от тях споделят, че във етапа на цялостно безсилие вътрешните органи на човек атрофират. „ Самите ми усеща бяха атрофирали от апетит “, споделя едно 11-годишно тогава момиче.
Татяна Павличка от Киевска област пък споделя, че хората са приличали на призраци. Тя разказва тялото на майка си като „ транспарантно и цялостно с вода като полиетиленова торба “.
„ Виеше ни се свят, всичко беше в мъгла. Страшно ни боляха краката, като че ли някой ни изтръгваше сухожилията “, спомня си един от оживелите мъже. Много хора описват за ужасната панорама на деца, чиито лица са като на старци, които единствено повтарят: „ Искам да хапвам, да хапвам “.
" Страховитото безмълвие на хиляди ". 80 години от всеобщите убийства в Бабий Яр След като дефинират действителните статистически данни, те изваждат броя на починалите по време на Гладомора от броя на починалите от лична гибел.
По време на глада през 1932 година в Украйна умират 250 000 души. През 1933 година умират 3 милиона и 530 000 души . През 1934 година, когато се счита, че гладът е завършил, умират 160 000 души. По това време към 600 000 деца не се раждат. По този метод, пресмятат учените, Украйна е изгубила към 4,5 милиона души.
На първо място, пишат те, сушите и неплодородието, които могат да се считат за причина за глада в страната, са се случвали в Украйна и преди, само че в никакъв случай до тогава не са причинявали толкоз доста смъртни случаи.
Второ, 90% от всички смъртни случаи са настъпили през 1933 година В рамките на 6 месеца умират към 3 милиона души. Пикът на смъртните случаи е през юни, когато за един ден умират до 28 000 души. Учените настояват, че толкоз всеобща и бърза смъртност от натурален апетит не е следена на никое място другаде по света.
Павлик Морозов
Гладоморът се свързва с една емблематична история, трансформирала се в знак на руската агитация – за дребното дете-герой Павлик Морозов, предало личния си татко на комунистическата власт, тъй като опитал да скрие зърно. За което заплаща с живота си. Той е възпят из цялостен Съюз на съветските социалистически републики са кръщавани на него, издигнати са негови монументи.
Сталин даже възнамерява да издигне негов паметник в самото сърце на Съветския съюз, покрай Кремъл. Морозов е включен в руската младежка пионерска организация като " пионер №1 ".
Павел Морозов, роден в малко сибирско градче, е 13-годишен по време на Гладомора. Той и 8-годишният му брат са убити грубо с ножове в гора, а руската власт показва убийството като акт на класова битка – Павлик, върл млад болшевик, е станал жертва на кулаците.
Според формалната версия момчето намерено се опълчва на татко си и на дядо си, които крият пшеницата от страната в миг, в който тя е жизненоважна за Съюз на съветските социалистически републики. Павлик самичък подава тъжба против татко си и свидетелства против него в съда. Така той е наказан и влиза в пандиза.
Според управляващите кулаците вземат решение да отмъстят и убиват него и брат му, като в убийството вземат участие и техни родственици. Прокуратурата упреква дядото на децата и братовчед им като причинители, локален кулак, кръстник на Павлик, като гарант, и бабата, като съизвършител. Всички са наказани на гибел, само че разстреляни са единствено нароченият за гарант и братовчедът, а бабата и дядото умират в пандиза.
Едва по време на перестройката на президента Михаил Горбачов в края на 1980-те години, писателят отстъпник Юрий Дружников , който емигрира от Съюз на съветските социалистически републики, разгласява книгата " Доносник 001 или възходът на Павлик Морозов ". В нея той твърди, че убийството на Павлик е провокация на службите за сигурност, които желаят да извлекат политически дивиденти.
Когато обаче в Главната прокуратура на Русия е импортирано искане да бъдат оправдани упрекнатите за убийството на Павлик, тя отхвърля да го стори. Решението е доказано от Върховния съд.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ