Двете Афродити, които Праксител извайва
Около 330 година прочие н. е. на един гръцки ваятел на име Праксител е предоставено да сътвори статуя на богинята Афродита от остров Кос. Той дава отговор, както ни споделя римският публицист Плиний, като основава две скулптури: едната изцяло облечена и друга, която изобразява Афродита гола.
Островитяните от Кос реагират с смут на голата скулптура и желаят облечената версия. Чувайки, че скулптура на Афродита от великия ваятел може да им излезе евтина, близкият град Книдос закупува гола скулптура и Афродита Книдска (на фотографията по-долу), както тя става известна, е конфигурирана в светилището на богинята на острова.
Отговорът се крие в скулптурните конвенции по това време – и от своя страна обществените нрави на гръцкото общество – които не разрешават на дамите, камо ли богините, да бъдат показвани голи в скулптурата. Мъжете са голи в гръцката статуя повече тогава към този момент над 350 години, само че Афродита на Праксител е първата гола женска статуя в гръцка история.
Афродита от Книдос събира купища почитатели и почитатели в древността. Статуята е мощно мечтана от моряци, за един от които се твърди, че е е толкоз влюбен в този облик на Афродита, че през нощта се прокрадва в светилището и се пробва да прави секс с нея, оставяйки неуместно леке върху бедрото й.
Писатели изливат трудове за начина, по който мраморът оживява в заоблеността на бедрата и леко разтворената й уста. Статуята нервира наблюдаващия си, изключително с позиционирането на ръцете й: едната върху халата й до нея, а другата в движеше, с цел да покрие откритите й гениталии по метод, който съвсем като че ли привличаше внимание. Привиква ли ни или ни отблъсква? Приветства ли вниманието или непретенциозно се пази от него?
Късните елинистични стихотворения изобразяват богинята, озадачена от това какъв брой тъкмо наподобява на нейната фигура статуята. „ Как точно Праксител ме е видял гола? “ споделя се, че тя пита, на половина оплаквайки нашествието в неприкосновеността на персоналния й живот и на половина потвърждавайки голата си хубост.
Афродита от Книдос в действителност става толкоз известна, че въодушевява генерации художници от античния свят да вършат нейни копия. Произвеждат се скулптура след статуята, които имитират или се заиграва със стойката и позицията на Книдианската Афродита и по този метод нейната полова неизясненост и тайнственост.
Някои от тези фалшификати слагат ръката на Афродита, която беше върху халата й, върху гърдите й, с цел да ускори възприятието за самоотбрана, до момента в който други свалят и двете й ръце, с цел да я накарат да парадира с всичко. Създадена е и една Афродита, в която начело тя наподобява изцяло облечена, само че откъм гърба повдига роклята си, с цел да изложи съответните си елементи.
Друга Афродита е изваяна с чехъл в ръка, с цел да отблъсне опитите на сатирик да махне ръката й от нейните гениталии. Тези все сходни Афродити, създавани в целия елинистичен и римски свят, съществуват през днешния ден в музеи по цялото земно кълбо: Колона Венера (Венера е римското име на Афродита), Капитолийската Венера, Венера Медичи, Венера Барберини, Венера ди Мило, Боргезската Венера, Афродита Калипиргос (което се превежда като ‘Афродита с хубавото дупе “) – описът продължава и продължава.
Но истинската Афродита от Книдос за жал не оцелява. Открадната от Книдос, тя е забелязан за финален път в двореца на Лавсос в Константинопол през ранния християнски интервал, където се допуска, че по-късно изгаря в пожара от 476 година сл. н. е. Афродита от Книдос, една от най-известните, дръзки, да не приказваме за секси, скулптури на всички времена, се губи… само че кой знае – може друга сходна да е някъде там, да чака (и да иска) да бъде открита.
