Евростат: Почти всеки трети българин на възраст 25-64 години е висшист
Около 28 % или съвсем всеки трети наш съотечественик на възраст 25-64 година е имал висше обучение и това в забележителна степен е повлияло на качеството на живота и обществения статус на тази категория българи, демонстрират данни от разбор на Евростат за равнището на обучение в Европейски Съюз през 2017 година През предходната година към 31 % от жителите на Европейски Съюз на възраст 25-64 година са имали висше обучение.
Най-високо равнище на висшисти у нас е било съсредоточено в регион Югозападен, където близо 40 на 100 от популацията в тази възрастова категория е имало висше обучение. На втора позиция по този индикатор е регион Южен Централен, където 32 на 100 от популацията на възраст 25-64 година са били висшисти, а на трета позиция е бил регион Североизточен с близо 27 на 100 висшисти от трудоспособното население.
В дъното на тази ранглиста с минимум висшисти е бил регион Северозападен, където едвам 20 на 100 или съвсем всеки пети българин на възраст 25-64 година е бил висшист.
Според данни на Национален статистически институт у нас през предходната година е имало 54 висши учебни заведения, от които 50 университета и 4 колежа.
Най-висок брой висши учебни заведения е бил регистриран в регион Югозападен - 25 университета и 4 колежа. В регионите Южен Централен и Североизточен е имало надлежно - 9 и 7 университета.
Най-малко висши образователни заведения са били регистрирани на територията на регион Северозападен - едвам 1 университет. На територията на регион Северен Централен е имало 5 университета, а в регион Югоизточен - 3.
Пак по данни на Национален статистически институт най-ниско е било равнището на безработица измежду българите с висше обучение - едвам 3 % при общо 207 хиляди безработни през предходната година.
На противоположния полюс най-голям е бил делът на на безработните в редиците на нискообразованите българи - към 45 % от българите с главно, начално или по-ниско обучение, демонстрира родната статистика, написа Българска телеграфна агенция.
На районно ниво измежду петте района в Европейски Съюз с най-висока централизация на висшисти са били четири района във Англия - "Вътрешен Лондон - Запад " - 72 % висшисти измежду популацията на възраст 25-64 година В регион "Вътрешен Лондон - Изток " е имало 60 % висшисти, а в регионите Оксфорд и Северозападен Лондон - по 55 на 100 висшисти в трудоспособна възраст.
Единствен различен европейски район, който се доближава до това качество на образованието е белгийският регион Валон - с 57 на 100 поданици с подготовка висше обучение.
Топ 5 на европейските страни с най-висока централизация на висшисти се оглавява от Финландия - 43,7 на 100, Англия и Норвегия - по 43 на 100, Исландия - 42,5 и Люксембург - 40 на 100 от популацията в трудоспособна възраст са имали подготовка за висше обучение. Тези страни общо взето, са и измежду страните в Европейски Съюз с най-голям витален стандарт и най-хубаво качество на живот, регистрира Евростат.
При съседите ни обстановката е следната - в Гърция 31 % от трудоспособното население на възраст 25-64 година са били висшисти, в Румъния - 17 на 100, а в Турция - 18 на 100.
Като цяло равнището на начетеност на европейците се е повишило като за 10-годишен интервал броят на висшистите в Европейски Съюз е повишен с 8 % - от 23 на 100 през 2007 - до 31 на 100 през 2017 година, регистрира Евростат.
Най-високо равнище на висшисти у нас е било съсредоточено в регион Югозападен, където близо 40 на 100 от популацията в тази възрастова категория е имало висше обучение. На втора позиция по този индикатор е регион Южен Централен, където 32 на 100 от популацията на възраст 25-64 година са били висшисти, а на трета позиция е бил регион Североизточен с близо 27 на 100 висшисти от трудоспособното население.
В дъното на тази ранглиста с минимум висшисти е бил регион Северозападен, където едвам 20 на 100 или съвсем всеки пети българин на възраст 25-64 година е бил висшист.
Според данни на Национален статистически институт у нас през предходната година е имало 54 висши учебни заведения, от които 50 университета и 4 колежа.
Най-висок брой висши учебни заведения е бил регистриран в регион Югозападен - 25 университета и 4 колежа. В регионите Южен Централен и Североизточен е имало надлежно - 9 и 7 университета.
Най-малко висши образователни заведения са били регистрирани на територията на регион Северозападен - едвам 1 университет. На територията на регион Северен Централен е имало 5 университета, а в регион Югоизточен - 3.
Пак по данни на Национален статистически институт най-ниско е било равнището на безработица измежду българите с висше обучение - едвам 3 % при общо 207 хиляди безработни през предходната година.
На противоположния полюс най-голям е бил делът на на безработните в редиците на нискообразованите българи - към 45 % от българите с главно, начално или по-ниско обучение, демонстрира родната статистика, написа Българска телеграфна агенция.
На районно ниво измежду петте района в Европейски Съюз с най-висока централизация на висшисти са били четири района във Англия - "Вътрешен Лондон - Запад " - 72 % висшисти измежду популацията на възраст 25-64 година В регион "Вътрешен Лондон - Изток " е имало 60 % висшисти, а в регионите Оксфорд и Северозападен Лондон - по 55 на 100 висшисти в трудоспособна възраст.
Единствен различен европейски район, който се доближава до това качество на образованието е белгийският регион Валон - с 57 на 100 поданици с подготовка висше обучение.
Топ 5 на европейските страни с най-висока централизация на висшисти се оглавява от Финландия - 43,7 на 100, Англия и Норвегия - по 43 на 100, Исландия - 42,5 и Люксембург - 40 на 100 от популацията в трудоспособна възраст са имали подготовка за висше обучение. Тези страни общо взето, са и измежду страните в Европейски Съюз с най-голям витален стандарт и най-хубаво качество на живот, регистрира Евростат.
При съседите ни обстановката е следната - в Гърция 31 % от трудоспособното население на възраст 25-64 година са били висшисти, в Румъния - 17 на 100, а в Турция - 18 на 100.
Като цяло равнището на начетеност на европейците се е повишило като за 10-годишен интервал броят на висшистите в Европейски Съюз е повишен с 8 % - от 23 на 100 през 2007 - до 31 на 100 през 2017 година, регистрира Евростат.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ