Около 20% от жертвите на домашно насилие са мъже
Около 20% от жертвите на домашно принуждение са мъже. Засега съвсем няма оферти за помощ, а на мъжете продължава да не им се признава уязвимостта, проучва Ханс Пфайфер от.
Тами Вайсенберг е убеден човек. Той е висок, хубав мъж. Предприемач. Разказва историята си умерено и замислено. Тами, жертвата? Но и не и типично факсимиле: жертвата би трябвало да е дребна, деликатна и слаба. Особено в случай че е мъж.
Отначало той има типичната мъжка мисъл: „ Аз съм нейният избавител “, мисли си Тами Вайсенберг, когато среща новата си партньорка. Тя му споделя за опита си с насилието. За побоищата в остарялата й връзка. За нещастието й. Това го трогва. Иска да й помогне, да я избави. И да й покаже, че мъжете могат да бъдат разнообразни. Разбиращи. Като него. „ Тогава не осъзнавах, че всичко това е просто неистина, с цел да печеля човек, който може да бъде експлоататор “, споделя Вайсенберг. И по този начин той се впуска във връзка в продължение на шест съдбовни години.
Емоционалната взаимозависимост като ключ към насилието
Малко по малко животът на Тами и неговата партньорка се преплитат: общ апартамент, споделена банкова сметка, споделено всекидневие. Те са заплетени в зависимости от много време, когато нещо се случва за първи път.
"Това се случи, когато отидохме в хотел на отмора, който не й хареса ", споделя Вайсенберг и тя не искаше да заплати. Трябваше да я поддържа и да кажа на хотелиера какъв брой мръсно е мястото. Но не го направих, тъй като не желаех да резиля индивида. Вместо това се качих в колата. Когато се върна, тя ме зашлеви мощно и ми се разкрещя. Помислих си: "Уау, по-добре да не не помни да я поддържам в бъдеще. "
"Чувствах се като неин прислужник "
Приятелката му оправдава експлоадирането: имала е мъчно детство. Без любов, без постоянна връзка. Той приема оправданието. И по този начин зависимостта нараства с годините: „ Почувствах се като прислужник, който постоянно желае да угоди “.
Но в никакъв случай не е задоволително. И упованията на приятелката му се усилват с времето. Също насилствени ексцесии. Тами Вайсенберг е приет в болница със счупени кости и порязвания по тялото. Той обаче не се пази. Години наред се надява, че един ден тя ще разбере, че това, което прави, е неверно.
Уязвимите мъже нямат място в обществото
Положението на Тами Вайсенберг е като при почти 26 000 мъже, които публично се записват като жертви в Германия в границите на една година: Кой би повярвал на мъж, който споделя: „ Жена ми ме бие “? Защото уязвимият мъж, този, който не е причинителят, а жертвата, надали се взема на съществено в обществото.
Вайсенберг се усеща неподвижен: "Не можах да направя още една крачка. Страхувах се да не изгубя обществения си облик, да не изгубя работата си и въобще да не ме възприемат не като обиден човек, а като причинител. А страхът кара хората да се усещат дребни и затворени. "
Насилието против мъже: световен феномен
Цифрите демонстрират, че мъжете споделят сходен опит по целия свят. Според формалната статистика към 25% от всички жертви на домашно принуждение в Мексико са мъже. В Кения, Нигерия или Гана безработицата и бедността са чести аргументи за партньорско принуждение. А по света липсват специфични оферти за помощ. В огромните градове постоянно има консултативни центрове за мъже, само че за доста жертви на принуждение в селските региони пътят е прекомерно дълъг
.
Вайсенберг съумява да се освободи от токсичните им връзки. "По това време ми липсваше контактна точка, към която да се обърна със своите страхове и терзания, изключително като мъж. Ето за какво по-късно основах група за взаимопомощ. И тогава осъзнах, че има доста мъже, които се усещат еднообразно по разнообразни способи. " Групата за поддръжка към този момент се трансформира в съдружие с нестопанска цел. В допълнение към консултирането на мъже в спешни обстановки, той предлага няколко убежища за мъже, претърпели принуждение.
За Вайсенберг дебатът по отношение на домашното принуждение не е за разкриване на нови пропуски сред мъжете и дамите. И многото консултативни центрове за мъже неведнъж показват, че в последна сметка дамите са жертви на домашно принуждение и че последствията за тях постоянно са доста по-драматични. Вайсенберг акцентира, че точно придвижването на дамите и тяхната битка за равни права прави допустимо повишението на осведомеността по отношение на насилието над мъжете. Тъй като дамите започнаха да се съмняват в ролевите модели на половете доста преди мъжете. За него тази борба още не е завършила.
Тами Вайсенберг е убеден човек. Той е висок, хубав мъж. Предприемач. Разказва историята си умерено и замислено. Тами, жертвата? Но и не и типично факсимиле: жертвата би трябвало да е дребна, деликатна и слаба. Особено в случай че е мъж.
Отначало той има типичната мъжка мисъл: „ Аз съм нейният избавител “, мисли си Тами Вайсенберг, когато среща новата си партньорка. Тя му споделя за опита си с насилието. За побоищата в остарялата й връзка. За нещастието й. Това го трогва. Иска да й помогне, да я избави. И да й покаже, че мъжете могат да бъдат разнообразни. Разбиращи. Като него. „ Тогава не осъзнавах, че всичко това е просто неистина, с цел да печеля човек, който може да бъде експлоататор “, споделя Вайсенберг. И по този начин той се впуска във връзка в продължение на шест съдбовни години.
Емоционалната взаимозависимост като ключ към насилието
Малко по малко животът на Тами и неговата партньорка се преплитат: общ апартамент, споделена банкова сметка, споделено всекидневие. Те са заплетени в зависимости от много време, когато нещо се случва за първи път.
"Това се случи, когато отидохме в хотел на отмора, който не й хареса ", споделя Вайсенберг и тя не искаше да заплати. Трябваше да я поддържа и да кажа на хотелиера какъв брой мръсно е мястото. Но не го направих, тъй като не желаех да резиля индивида. Вместо това се качих в колата. Когато се върна, тя ме зашлеви мощно и ми се разкрещя. Помислих си: "Уау, по-добре да не не помни да я поддържам в бъдеще. "
"Чувствах се като неин прислужник "
Приятелката му оправдава експлоадирането: имала е мъчно детство. Без любов, без постоянна връзка. Той приема оправданието. И по този начин зависимостта нараства с годините: „ Почувствах се като прислужник, който постоянно желае да угоди “.
Но в никакъв случай не е задоволително. И упованията на приятелката му се усилват с времето. Също насилствени ексцесии. Тами Вайсенберг е приет в болница със счупени кости и порязвания по тялото. Той обаче не се пази. Години наред се надява, че един ден тя ще разбере, че това, което прави, е неверно.
Уязвимите мъже нямат място в обществото
Положението на Тами Вайсенберг е като при почти 26 000 мъже, които публично се записват като жертви в Германия в границите на една година: Кой би повярвал на мъж, който споделя: „ Жена ми ме бие “? Защото уязвимият мъж, този, който не е причинителят, а жертвата, надали се взема на съществено в обществото.
Вайсенберг се усеща неподвижен: "Не можах да направя още една крачка. Страхувах се да не изгубя обществения си облик, да не изгубя работата си и въобще да не ме възприемат не като обиден човек, а като причинител. А страхът кара хората да се усещат дребни и затворени. "
Насилието против мъже: световен феномен
Цифрите демонстрират, че мъжете споделят сходен опит по целия свят. Според формалната статистика към 25% от всички жертви на домашно принуждение в Мексико са мъже. В Кения, Нигерия или Гана безработицата и бедността са чести аргументи за партньорско принуждение. А по света липсват специфични оферти за помощ. В огромните градове постоянно има консултативни центрове за мъже, само че за доста жертви на принуждение в селските региони пътят е прекомерно дълъг
.
Вайсенберг съумява да се освободи от токсичните им връзки. "По това време ми липсваше контактна точка, към която да се обърна със своите страхове и терзания, изключително като мъж. Ето за какво по-късно основах група за взаимопомощ. И тогава осъзнах, че има доста мъже, които се усещат еднообразно по разнообразни способи. " Групата за поддръжка към този момент се трансформира в съдружие с нестопанска цел. В допълнение към консултирането на мъже в спешни обстановки, той предлага няколко убежища за мъже, претърпели принуждение.
За Вайсенберг дебатът по отношение на домашното принуждение не е за разкриване на нови пропуски сред мъжете и дамите. И многото консултативни центрове за мъже неведнъж показват, че в последна сметка дамите са жертви на домашно принуждение и че последствията за тях постоянно са доста по-драматични. Вайсенберг акцентира, че точно придвижването на дамите и тяхната битка за равни права прави допустимо повишението на осведомеността по отношение на насилието над мъжете. Тъй като дамите започнаха да се съмняват в ролевите модели на половете доста преди мъжете. За него тази борба още не е завършила.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ