Около 190 000 са студентите сега у нас, които се обучават в 51 висши училища
Около 190 000 са студентите в този момент у нас, които се образоват в 51 висши учебни заведения. От тях държавните университети са 38, а останалите са частни висши учебни заведения, сподели за Българска телеграфна агенция Георги Стойчев, изпълнителен шеф на Института " Отворено общество " и началник на екипа, който приготвя Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България по поръчка на Министерството на образованието и науката (МОН).
В съпоставяне с предходната година, през актуалната академична година студентите в България са малко повече. Преди 10 години студентите в България бяха над 200 000, само че понижиха по демографски аргументи до 190 000 все още, изясни Стойчев.
Раждаемостта у нас се повишаваше до 2008-2009 година и по-късно потегли внезапно надолу, сподели Георги Стойчев. По думите му може да се чака, че студентите в България ще продължат леко да се усилват по демографски аргументи до 2028 година вследствие на този демографски бонус по отношение на родените сред 2002 и 2008 година, след което ще стартират внезапно да понижават.
В изданието на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България за 2025 година новото е, че се усилва броят на задграничните студенти у нас и 9 % от студентите в България са чужденци. Нов индикатор е и какъв брой от студентите посещават лекции и извършения, означи Георги Стойчев.
Както писа Българска телеграфна агенция, на 21 ноември беше показано новото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България за 2025 година
Петнадесетото издание на рейтинговата система съпоставя представянето на 51 упълномощени висши учебни заведения в България в границите на 52 професионални посоки. Тя употребява 52 знака - от качеството на образованието и научната активност, до реализацията на приключилите и размера на приходите им след дипломирането, и противоположната връзка на студентите. Тази година за първи път е включен и знак, измерващ оценката на студентите за посещаемостта на лекциите и упражненията.
Придобиването на по-висока степен на висше обучение води до възстановяване на възможностите за сполучлива реализация на пазара на труда. Според изданието на националната рейтингова система за 2025 година, 85% от наетите висшисти, приключилите през предходните пет години магистърски стратегии след приблизително обучение и 70% от приключилите магистърски стратегии след добита степен на висше обучение работят на позиции за висшисти или по предопределение, до момента в който едвам 51% от приключилите бакалавърски стратегии работят на сходни позиции. Завършилите магистърски стратегии като цяло се отличават и с по-високи приходи, по-висок дял на обезпечените и по-ниска безработица в съпоставяне със приключилите бакалавърски стратегии.
Средно за всички висшисти български жители, приключили в България през предходните пет години, делът на тези, които работят на позиция, за която се изисква висше обучение или упражняват специалност по предопределение, се резервира на миналогодишното равнище от 61% при 46% през 2014 година Безработицата измежду тази група се задържа на ниво от малко над 2%, като за приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение това ниво е едвам към 1%. Делът на приключилите, които не се обезпечават в страната, също остава на достигнатото през предходната година рекордно ниско ниво от 14% при над 25% през 2014 година Средният облагаем приход на приключилите нараства, достигайки до 2771 лв. от 2523 лв. през предходната година и едвам 980 лв. през 2015 година, което съставлява близо трикратно нарастване в границите на последното десетилетие.
Най-ниска безработица има при приключилите " Военно дело ", " Медицина ", " Фармация ", " Металургия " и " Дентална медицина ", а най-висока - при " Социални действия "
Въпреки тези позитивни трендове, новото издание на националната рейтингова система за поредна година демонстрира, че съществуват огромни разлики в междинните равнища на приходи, безработица и приложение на добитото висше обучение на дипломиралите се според от приключеното професионално направление, както и според от приключеното съответно висше учебно заведение даже и в границите на едно и също професионално направление.
Най-ниска безработица (под 1%) се следи измежду приключилите професионалните посоки: " Военно дело ", " Медицина ", " Фармация ", " Металургия " и " Дентална медицина ", а най-висока - измежду приключилите " Социални действия " (3,88%).
Най-висока степен на приложение на добитото висше обучение (над 90%) се следи измежду приключилите: " Военно дело ", " Медицина ", " Теория и ръководство на образованието " и " Дентална медицина ", а най-ниска - измежду приключилите " Туризъм " (25%).
Най-голям дял (над 94%) от приключилите се обезпечават в България измежду тези, които са се обучавали в направленията - " Теория и ръководство на образованието ", " Металургия ", " Фармация " и " Военно дело ", а минимален - измежду приключилите " Транспорт мореплаване и авиация " и " Изобразително изкуство " (под 75%).
Най-висок облагаем приход имат приключилите " Информатика и компютърни науки " в Софийския университет
Най-висок междинен облагаем приход получават приключилите " Военно дело " и " Информатика и компютърни науки " (над 4700 лева.), следвани от тези, които са приключили " Национална сигурност ", " Комуникационна и компютърна техника ", " Математика ", " Металургия ", " Обществено здраве ", " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми ", " Енергетика ", " Медицина " и " Електротехника, електроника и автоматика " (между 3300 и 3800 лева.). На равнище съответно висше учебно заведение най-голям междинен облагаем приход получават приключилите магистърски стратегии в направление " Администрация и ръководство " на Американския университет (10 108 лева.) и " Информатика и компютърни науки " в Софийския университет " Св. Климент Охридски " (8568 лева.) и Нов български университет (7919 лева.).
Сред приключилите бакалавърски стратегии най-голям облагаем приход имат приключилите " Информатика и компютърни науки " в Софийския университет " Св. Климент Охридски " (7107 лева.).
За поредна година първокурсниците във висшите учебни заведения с най-голям междинен триумф от дипломата за приключено приблизително обучение се образоват в направленията " Медицина " (5,73), " Фармация " (5,70) и " Дентална медицина " (5,63), " Информатика и компютърни науки " (5,62) и " Математика " (5,60). Най-нисък триумф от приключено приблизително обучение имат първокурсниците от направленията - " Материали и материалознание " (4,45), " Металургия " (4,47) и " Животновъдство " (4,49). Средният триумф от дипломата за приключено приблизително обучение на признатите в първи курс студенти в страната се резервира на миналогодишното равнище от 5,14. Това е най-високото измерено равнище, откогато се поддържат данни по този знак в рейтинговата система от 2013 година насам.
Най-много студенти има в Софийския университет - 19 799, а в 12 висши учебни заведения броят на обучаваните студенти е под 1000
Четирите професионални посоки с максимален брой студенти през 2025 година са: " Икономика " (26 996), " Педагогика " (16 713), " Медицина " (13 485) и " Администрация и ръководство " (11 773). За поредна година минимум студенти се образоват в направлението " Теория на изкуствата " - 53.
Висшето учебно заведение с максимален брой настоящи студенти е Софийският университет " Св. Климент Охридски " - 19 799, следвано от Университета за национално и международно стопанство с 17 092 студенти и от Пловдивския университет " Паисий Хилендарски " с 16 285.
В 12 висши учебни заведения в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, в това число в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В осемте най-големи университета се образоват половината от студентите в страната. Другата половина се образоват в останалите 43 упълномощени висши учебни заведения.
В частни висши учебни заведения се образоват 11% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши учебни заведения е максимален в професионалните посоки: " Театрално и кино изкуство " - 68%, " Изобразително изкуство " - 43%, " Администрация и ръководство " - 39%, " Теория на изкуствата " - 36%, " Психология " - 36% и " Национална сигурност " - 32%.
За 10 години задграничните студенти са се нараснали от към 4 на близо 9 % през 2025 година
В рамките на последното десетилетие делът на задграничните студенти в България се е нараснал повече от два пъти - от към 4% през 2013 година до близо 9% от настоящите студенти през 2025 година За поредна година делът на задграничните студенти е максимален в направленията - " Медицина " (59% от настоящите студенти), " Дентална медицина " (48%) и " Ветеринарна медицина " (33%). В още пет професионални посоки задграничните студенти надвишават 10% от броя на настоящите студенти. Това са " Фармация " (16%), " Туризъм " (14%), " Транспорт, мореплаване и авиация " (12%), " Музикално и танцово изкуство " (12%) и " Теория и ръководство на образованието " (11%).
В страната има 111 взаимни стратегии, предлагани от български висши учебни заведения в партньорство с задгранични просветителни институции. От тези стратегии 43 са дейни, т.е. в тях има записан най-малко един настоящ студент. През 2025 година дейни взаимни стратегии има в 20 професионални посоки в страната, като в тези стратегии са се обучавали 2,5% от всички настоящи студенти.
Новостите в рейтинговата система са за посещаемостта на лекциите и упражненията от студентите
Новост в рейтинговата система на страната за 2025 година е включването на знаци, измерващи оценката на студентите за посещаемостта на лекции и извършения, както и тяхното чувство дали тези занятия имат наложителен темперамент. Данните от извършеното социологическо изследване демонстрират, че съвсем 70% от студентите в страната са съгласни или по-скоро съгласни с изказванието " По-голямата част от моите сътрудници участват постоянно на извършения ", до момента в който 50% от студентите настояват същото във връзка с лекциите. На въпроса дали е наложително наличието на студентите на извършения, 72% от интервюираните студенти дават отговор позитивно, до момента в който във връзка с лекциите този дял е доста по-малък - едвам 40% от студентите ги възприемат като наложителни.
Има разлика в субективната оценка на студентите от другите професионални посоки за това какъв брой постоянно техните сътрудници посещават извършения. С най-висока посещаемост на извършения се открояват студентите от направленията - " Фармация ", " Горско стопанство ", " Дентална медицина ", " Ветеринарна медицина ", " Биологически науки " и " Медицина ", като за тях делът на потвърждаващите постоянната посещаемост на извършения е над 90%. Почти 100% от студентите от тези посоки възприемат упражненията като наложителни. За съпоставяне, направленията с най-ниски стойности във връзка с постоянна посещаемост на извършения са: " Изобразително изкуство ", " Философия ", " Социология, антропология и науки за културата ", " Музикално и танцово изкуство ", " Национална сигурност " и " Икономика ", където към 50% дават потвърждаващи отговори.
По отношение на лекциите, също се следят огромни разлики в чувството за посещаемостта им от студентите, учащи се в разнообразни професионални посоки. Например, направленията, които са първенци, с над 80% посещаемост на лекции съгласно студентите са " Военно дело " и " Религия и теология ", а тези, с най-ниска, са " Ветеринарна медицина " и " Спорт ", където под 30% удостоверяват постоянно наличие на лекции от страна на техните сътрудници. Обстоятелствата и претекстовете, при които се следи висока посещаемост на лекции също са разнообразни при другите посоки - да вземем за пример, при " Военно дело " съвсем 95% от студентите възприемат лекциите като наложителна част от тяхната стратегия, до момента в който едвам половината от студентите по " Религия и теология " усещат тези занятия като наложителни.
В общите ранглисти за 2025 година Софийският университет е преди всичко в 22 професионални посоки
В общите стандартизирани ранглисти по професионални посоки на Рейтинговата система на висшите учебни заведения за 2025 година Софийският университет " Св. Климент Охридски " се класира преди всичко в 22 професионални посоки от общо 29, с които взе участие в класациите. Техническият университет в София се класира преди всичко в шест професионални посоки от общо 11, с които взе участие в класациите. Медицинският университет в София е първи във всичките пет посоки, по които предлага образование. Химикотехнологичният и металургичен университет има три първи места от общо шест. Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 13 висши учебни заведения оглавяват по една ранглиста.
Рейтинговата система съпоставя представянето на 51 упълномощени висши учебни заведения, предлагащи образование в България в границите на 52 професионални посоки на основата на десетки индикатори, измерващи разнообразни аспекти на образователния развой, научната активност, образователната среда, обществените условия, достъпността на образованието, престижа и районната значителност на висшите учебни заведения, както и реализацията на приключилите на пазара на труда. За образуване на знаците в стандартизираните ранглисти в РСВУ за 2025 година е употребена информация от разнообразни източници, в това число от висшите учебни заведения, Националната организация за оценяване и акредитация, Националния център за информация и документи, Националния застрахователен институт, Националния статистически институт, от интернационалните библиографски бази данни Scopus и Web of Science, както и от социологически изследвания измежду работодатели, студенти, преподаватели, управителни и административни чиновници във висшите учебни заведения.
Целта на рейтинговата системата е да подкрепя кандидат-студентите в напъните им да създадат осведомен избор и да се ориентират в многообразието от благоприятни условия за образование, които се оферират от висшите учебни заведения в България.
Рейтинговата система съдържа и информация за най-често срещаните специалности измежду приключилите другите професионални посоки във висшите учебни заведения в България, както и лист със специалностите, по които обособените висши учебни заведения дават образование.
В съпоставяне с предходната година, през актуалната академична година студентите в България са малко повече. Преди 10 години студентите в България бяха над 200 000, само че понижиха по демографски аргументи до 190 000 все още, изясни Стойчев.
Раждаемостта у нас се повишаваше до 2008-2009 година и по-късно потегли внезапно надолу, сподели Георги Стойчев. По думите му може да се чака, че студентите в България ще продължат леко да се усилват по демографски аргументи до 2028 година вследствие на този демографски бонус по отношение на родените сред 2002 и 2008 година, след което ще стартират внезапно да понижават.
В изданието на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България за 2025 година новото е, че се усилва броят на задграничните студенти у нас и 9 % от студентите в България са чужденци. Нов индикатор е и какъв брой от студентите посещават лекции и извършения, означи Георги Стойчев.
Както писа Българска телеграфна агенция, на 21 ноември беше показано новото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България за 2025 година
Петнадесетото издание на рейтинговата система съпоставя представянето на 51 упълномощени висши учебни заведения в България в границите на 52 професионални посоки. Тя употребява 52 знака - от качеството на образованието и научната активност, до реализацията на приключилите и размера на приходите им след дипломирането, и противоположната връзка на студентите. Тази година за първи път е включен и знак, измерващ оценката на студентите за посещаемостта на лекциите и упражненията.
Придобиването на по-висока степен на висше обучение води до възстановяване на възможностите за сполучлива реализация на пазара на труда. Според изданието на националната рейтингова система за 2025 година, 85% от наетите висшисти, приключилите през предходните пет години магистърски стратегии след приблизително обучение и 70% от приключилите магистърски стратегии след добита степен на висше обучение работят на позиции за висшисти или по предопределение, до момента в който едвам 51% от приключилите бакалавърски стратегии работят на сходни позиции. Завършилите магистърски стратегии като цяло се отличават и с по-високи приходи, по-висок дял на обезпечените и по-ниска безработица в съпоставяне със приключилите бакалавърски стратегии.
Средно за всички висшисти български жители, приключили в България през предходните пет години, делът на тези, които работят на позиция, за която се изисква висше обучение или упражняват специалност по предопределение, се резервира на миналогодишното равнище от 61% при 46% през 2014 година Безработицата измежду тази група се задържа на ниво от малко над 2%, като за приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение това ниво е едвам към 1%. Делът на приключилите, които не се обезпечават в страната, също остава на достигнатото през предходната година рекордно ниско ниво от 14% при над 25% през 2014 година Средният облагаем приход на приключилите нараства, достигайки до 2771 лв. от 2523 лв. през предходната година и едвам 980 лв. през 2015 година, което съставлява близо трикратно нарастване в границите на последното десетилетие.
Най-ниска безработица има при приключилите " Военно дело ", " Медицина ", " Фармация ", " Металургия " и " Дентална медицина ", а най-висока - при " Социални действия "
Въпреки тези позитивни трендове, новото издание на националната рейтингова система за поредна година демонстрира, че съществуват огромни разлики в междинните равнища на приходи, безработица и приложение на добитото висше обучение на дипломиралите се според от приключеното професионално направление, както и според от приключеното съответно висше учебно заведение даже и в границите на едно и също професионално направление.
Най-ниска безработица (под 1%) се следи измежду приключилите професионалните посоки: " Военно дело ", " Медицина ", " Фармация ", " Металургия " и " Дентална медицина ", а най-висока - измежду приключилите " Социални действия " (3,88%).
Най-висока степен на приложение на добитото висше обучение (над 90%) се следи измежду приключилите: " Военно дело ", " Медицина ", " Теория и ръководство на образованието " и " Дентална медицина ", а най-ниска - измежду приключилите " Туризъм " (25%).
Най-голям дял (над 94%) от приключилите се обезпечават в България измежду тези, които са се обучавали в направленията - " Теория и ръководство на образованието ", " Металургия ", " Фармация " и " Военно дело ", а минимален - измежду приключилите " Транспорт мореплаване и авиация " и " Изобразително изкуство " (под 75%).
Най-висок облагаем приход имат приключилите " Информатика и компютърни науки " в Софийския университет
Най-висок междинен облагаем приход получават приключилите " Военно дело " и " Информатика и компютърни науки " (над 4700 лева.), следвани от тези, които са приключили " Национална сигурност ", " Комуникационна и компютърна техника ", " Математика ", " Металургия ", " Обществено здраве ", " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми ", " Енергетика ", " Медицина " и " Електротехника, електроника и автоматика " (между 3300 и 3800 лева.). На равнище съответно висше учебно заведение най-голям междинен облагаем приход получават приключилите магистърски стратегии в направление " Администрация и ръководство " на Американския университет (10 108 лева.) и " Информатика и компютърни науки " в Софийския университет " Св. Климент Охридски " (8568 лева.) и Нов български университет (7919 лева.).
Сред приключилите бакалавърски стратегии най-голям облагаем приход имат приключилите " Информатика и компютърни науки " в Софийския университет " Св. Климент Охридски " (7107 лева.).
За поредна година първокурсниците във висшите учебни заведения с най-голям междинен триумф от дипломата за приключено приблизително обучение се образоват в направленията " Медицина " (5,73), " Фармация " (5,70) и " Дентална медицина " (5,63), " Информатика и компютърни науки " (5,62) и " Математика " (5,60). Най-нисък триумф от приключено приблизително обучение имат първокурсниците от направленията - " Материали и материалознание " (4,45), " Металургия " (4,47) и " Животновъдство " (4,49). Средният триумф от дипломата за приключено приблизително обучение на признатите в първи курс студенти в страната се резервира на миналогодишното равнище от 5,14. Това е най-високото измерено равнище, откогато се поддържат данни по този знак в рейтинговата система от 2013 година насам.
Най-много студенти има в Софийския университет - 19 799, а в 12 висши учебни заведения броят на обучаваните студенти е под 1000
Четирите професионални посоки с максимален брой студенти през 2025 година са: " Икономика " (26 996), " Педагогика " (16 713), " Медицина " (13 485) и " Администрация и ръководство " (11 773). За поредна година минимум студенти се образоват в направлението " Теория на изкуствата " - 53.
Висшето учебно заведение с максимален брой настоящи студенти е Софийският университет " Св. Климент Охридски " - 19 799, следвано от Университета за национално и международно стопанство с 17 092 студенти и от Пловдивския университет " Паисий Хилендарски " с 16 285.
В 12 висши учебни заведения в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, в това число в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В осемте най-големи университета се образоват половината от студентите в страната. Другата половина се образоват в останалите 43 упълномощени висши учебни заведения.
В частни висши учебни заведения се образоват 11% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши учебни заведения е максимален в професионалните посоки: " Театрално и кино изкуство " - 68%, " Изобразително изкуство " - 43%, " Администрация и ръководство " - 39%, " Теория на изкуствата " - 36%, " Психология " - 36% и " Национална сигурност " - 32%.
За 10 години задграничните студенти са се нараснали от към 4 на близо 9 % през 2025 година
В рамките на последното десетилетие делът на задграничните студенти в България се е нараснал повече от два пъти - от към 4% през 2013 година до близо 9% от настоящите студенти през 2025 година За поредна година делът на задграничните студенти е максимален в направленията - " Медицина " (59% от настоящите студенти), " Дентална медицина " (48%) и " Ветеринарна медицина " (33%). В още пет професионални посоки задграничните студенти надвишават 10% от броя на настоящите студенти. Това са " Фармация " (16%), " Туризъм " (14%), " Транспорт, мореплаване и авиация " (12%), " Музикално и танцово изкуство " (12%) и " Теория и ръководство на образованието " (11%).
В страната има 111 взаимни стратегии, предлагани от български висши учебни заведения в партньорство с задгранични просветителни институции. От тези стратегии 43 са дейни, т.е. в тях има записан най-малко един настоящ студент. През 2025 година дейни взаимни стратегии има в 20 професионални посоки в страната, като в тези стратегии са се обучавали 2,5% от всички настоящи студенти.
Новостите в рейтинговата система са за посещаемостта на лекциите и упражненията от студентите
Новост в рейтинговата система на страната за 2025 година е включването на знаци, измерващи оценката на студентите за посещаемостта на лекции и извършения, както и тяхното чувство дали тези занятия имат наложителен темперамент. Данните от извършеното социологическо изследване демонстрират, че съвсем 70% от студентите в страната са съгласни или по-скоро съгласни с изказванието " По-голямата част от моите сътрудници участват постоянно на извършения ", до момента в който 50% от студентите настояват същото във връзка с лекциите. На въпроса дали е наложително наличието на студентите на извършения, 72% от интервюираните студенти дават отговор позитивно, до момента в който във връзка с лекциите този дял е доста по-малък - едвам 40% от студентите ги възприемат като наложителни.
Има разлика в субективната оценка на студентите от другите професионални посоки за това какъв брой постоянно техните сътрудници посещават извършения. С най-висока посещаемост на извършения се открояват студентите от направленията - " Фармация ", " Горско стопанство ", " Дентална медицина ", " Ветеринарна медицина ", " Биологически науки " и " Медицина ", като за тях делът на потвърждаващите постоянната посещаемост на извършения е над 90%. Почти 100% от студентите от тези посоки възприемат упражненията като наложителни. За съпоставяне, направленията с най-ниски стойности във връзка с постоянна посещаемост на извършения са: " Изобразително изкуство ", " Философия ", " Социология, антропология и науки за културата ", " Музикално и танцово изкуство ", " Национална сигурност " и " Икономика ", където към 50% дават потвърждаващи отговори.
По отношение на лекциите, също се следят огромни разлики в чувството за посещаемостта им от студентите, учащи се в разнообразни професионални посоки. Например, направленията, които са първенци, с над 80% посещаемост на лекции съгласно студентите са " Военно дело " и " Религия и теология ", а тези, с най-ниска, са " Ветеринарна медицина " и " Спорт ", където под 30% удостоверяват постоянно наличие на лекции от страна на техните сътрудници. Обстоятелствата и претекстовете, при които се следи висока посещаемост на лекции също са разнообразни при другите посоки - да вземем за пример, при " Военно дело " съвсем 95% от студентите възприемат лекциите като наложителна част от тяхната стратегия, до момента в който едвам половината от студентите по " Религия и теология " усещат тези занятия като наложителни.
В общите ранглисти за 2025 година Софийският университет е преди всичко в 22 професионални посоки
В общите стандартизирани ранглисти по професионални посоки на Рейтинговата система на висшите учебни заведения за 2025 година Софийският университет " Св. Климент Охридски " се класира преди всичко в 22 професионални посоки от общо 29, с които взе участие в класациите. Техническият университет в София се класира преди всичко в шест професионални посоки от общо 11, с които взе участие в класациите. Медицинският университет в София е първи във всичките пет посоки, по които предлага образование. Химикотехнологичният и металургичен университет има три първи места от общо шест. Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 13 висши учебни заведения оглавяват по една ранглиста.
Рейтинговата система съпоставя представянето на 51 упълномощени висши учебни заведения, предлагащи образование в България в границите на 52 професионални посоки на основата на десетки индикатори, измерващи разнообразни аспекти на образователния развой, научната активност, образователната среда, обществените условия, достъпността на образованието, престижа и районната значителност на висшите учебни заведения, както и реализацията на приключилите на пазара на труда. За образуване на знаците в стандартизираните ранглисти в РСВУ за 2025 година е употребена информация от разнообразни източници, в това число от висшите учебни заведения, Националната организация за оценяване и акредитация, Националния център за информация и документи, Националния застрахователен институт, Националния статистически институт, от интернационалните библиографски бази данни Scopus и Web of Science, както и от социологически изследвания измежду работодатели, студенти, преподаватели, управителни и административни чиновници във висшите учебни заведения.
Целта на рейтинговата системата е да подкрепя кандидат-студентите в напъните им да създадат осведомен избор и да се ориентират в многообразието от благоприятни условия за образование, които се оферират от висшите учебни заведения в България.
Рейтинговата система съдържа и информация за най-често срещаните специалности измежду приключилите другите професионални посоки във висшите учебни заведения в България, както и лист със специалностите, по които обособените висши учебни заведения дават образование.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ