183 хиляди млади българи нито работят, нито учат
Около 183 хиляди младежи не работят и не учат, а чакат фамилиите им да ги устоят. Те не попадат в графата небогати, тъй като месечната им прехрана е сред 400 и 3000 лв. на месец. Това демонстрират данните от разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) за младежите отвън системите на претовареност, обучение или образование.
Прочетете още
По-голяма част от тях разчитат на по-скромни суми - сред 100 и 500 лева
Над 20 хиляди получават от фамилията си прехрана сред 500 и 600 лева, а за други 30 хиляди джобните на месец са сред 600 и 700 лева Така тези две групи разполагат с повече пари, в сравнение с връстниците им на минимална заплата, оповестява 24 часа.
Нейният размер е 710 лева, само че след удръжките чисто остават 550,94 лева
Останалите получават даже по-високи приходи от дейните млади, макар че не работят и да не учат. Макар и дребен, има кръг от неактивните младежи с приходи сред 2000 и 3000 лева на месец. (Виж графиката).
При тази група богати пасуващи главните аргументи за неактивност на пазара на труда са две. На първо място е съществуването на различен приход, който е задоволително огромен, с цел да нямат потребност да работят. Тук обаче се броят и хора, които се грижат за заболели близки, както и млади майки, изясняват специалистите. Специфична група са и дамите, които разчитат на високата заплата на мъжа си.
Общо у нас сред 330 и 340 хиляди младежи сред 15 и 34 година не работят и не учат. Живеят най-вече при родителите си, като постоянно са от огромни фамилии, където оказват помощ и пенсиите на баба и дядо. По този метод на младежите не им се постанова да заплащат и за сметки и храна.
Според последното изследване на Евростат малко под
половината от младежите у нас живеят с родителите си,
а близо 15% от семействата са на самотни родители.
България е в челото на класацията за неработещи и неучещи младежи в Европейски Съюз. Повече такива има единствено в Италия, Румъния и Гърция.
Притеснителен е делът на тези, които не желаят да работят и не учат, а чакат фамилиите им да ги устоят с минимални суми до 400 лева на месец - към 163 хиляди младежи. Те са в риск от обществено изключване, тъй като получават приходи под линията на беднотия, която е 413 лв.. Имат ниско обучение, като огромна част от тази група е с главно. Това е повода те да не вземат участие в обучение и претовареност - и двете изискват опция за вложение на средства, което постоянно не е по силите на бедните семейства. Тази група се нуждае от съответна поддръжка, включително и финансова, с цел да се върнат младежите на пазара на труда, изясняват специалистите от ИПИ.
Профилът на неактивния млад българин е женски, сочат данните на института. Най-често става дума за жена сред 25 и 29 година с главно обучение, която на месец има странични приходи от 100 до 400 лева Живее в Южния централен регион - Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян или Хасково. Характерно е, че тази група дами се препитава и от заплатата на брачна половинка си, а освен на родителите си. Най-често те към този момент имат две деца. “Именно грижата за деца и майчинството играят значима роля за задържането на дамите отвън пазара на труда и образованието”, изясняват специалистите. Връстничките им, които учат или работят, нормално не са женени и живеят с родителите си до по-късна възраст или независимо без деца.
Прочетете още
По-голяма част от тях разчитат на по-скромни суми - сред 100 и 500 лева
Над 20 хиляди получават от фамилията си прехрана сред 500 и 600 лева, а за други 30 хиляди джобните на месец са сред 600 и 700 лева Така тези две групи разполагат с повече пари, в сравнение с връстниците им на минимална заплата, оповестява 24 часа.
Нейният размер е 710 лева, само че след удръжките чисто остават 550,94 лева
Останалите получават даже по-високи приходи от дейните млади, макар че не работят и да не учат. Макар и дребен, има кръг от неактивните младежи с приходи сред 2000 и 3000 лева на месец. (Виж графиката).
При тази група богати пасуващи главните аргументи за неактивност на пазара на труда са две. На първо място е съществуването на различен приход, който е задоволително огромен, с цел да нямат потребност да работят. Тук обаче се броят и хора, които се грижат за заболели близки, както и млади майки, изясняват специалистите. Специфична група са и дамите, които разчитат на високата заплата на мъжа си.
Общо у нас сред 330 и 340 хиляди младежи сред 15 и 34 година не работят и не учат. Живеят най-вече при родителите си, като постоянно са от огромни фамилии, където оказват помощ и пенсиите на баба и дядо. По този метод на младежите не им се постанова да заплащат и за сметки и храна.
Според последното изследване на Евростат малко под
половината от младежите у нас живеят с родителите си,
а близо 15% от семействата са на самотни родители.
България е в челото на класацията за неработещи и неучещи младежи в Европейски Съюз. Повече такива има единствено в Италия, Румъния и Гърция.
Притеснителен е делът на тези, които не желаят да работят и не учат, а чакат фамилиите им да ги устоят с минимални суми до 400 лева на месец - към 163 хиляди младежи. Те са в риск от обществено изключване, тъй като получават приходи под линията на беднотия, която е 413 лв.. Имат ниско обучение, като огромна част от тази група е с главно. Това е повода те да не вземат участие в обучение и претовареност - и двете изискват опция за вложение на средства, което постоянно не е по силите на бедните семейства. Тази група се нуждае от съответна поддръжка, включително и финансова, с цел да се върнат младежите на пазара на труда, изясняват специалистите от ИПИ.
Профилът на неактивния млад българин е женски, сочат данните на института. Най-често става дума за жена сред 25 и 29 година с главно обучение, която на месец има странични приходи от 100 до 400 лева Живее в Южния централен регион - Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян или Хасково. Характерно е, че тази група дами се препитава и от заплатата на брачна половинка си, а освен на родителите си. Най-често те към този момент имат две деца. “Именно грижата за деца и майчинството играят значима роля за задържането на дамите отвън пазара на труда и образованието”, изясняват специалистите. Връстничките им, които учат или работят, нормално не са женени и живеят с родителите си до по-късна възраст или независимо без деца.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ