72 на сто от българите доплащат в болницата
Около 16 на 100 от българите признават, че са давали подкуп за здравна услуга
Повечето хора - 53, 6% нямат доверие в Здравната каса
Възрастните избират взаимен модел на обезпечаване
На 72,1% от българите се е налагало да доплащат в болница за нещо, което считат, че е било ненужно, а 15,7 на 100 признават, че им е желан подкуп. Девет % пък са подписвали документ за едно, а в действителност са им осъществени други процедури.
Данните са част от особено проучване на “Галъп интернешънъл болкан ”, извършено измежду 806 души в интервала 7-14 ноември 2023 година Резултатите от изследването бяха показани по време на новия брой на Здравен барометър, чиято тематика бе “Финансиране на опазването на здравето ”. Събитието е част от гражданска самодейност за от време на време наблюдаване, разбор и оценка на положението, развиването, успеваемостта и устойчивостта на системата на опазване на здравето в България. Ръководител на плана е проф. Даниел Вълчев.
Моделът на битие на опазването на здравето у нас, най-много на болничната помощ, е обвързван с все по-големи средства, без хората да стават по-доволни. Това заяви изпълнителният шеф на “Галъп интернешънъл болкан ” Първан Симеонов. Той изясни, че е проучен всеобщият взор на интервюираните лица към съществени тематики в опазването на здравето - какъв брой пари даваме за здраве, знаем ли какво ни се поставя за тези пари, желаят ли ни в допълнение пари, какъв брой постоянно се занимаваме с профилактика.
37,3% от внасящите здравни осигуровки у нас ги намират за високи, при 42,5% ги дефинират като естествени и 3,8% - като ниски. Хората с по-високи приходи в по-голяма степен намират размера за естествен. Резултатите са предстоящи на фона на общите равнища на неодобрение, само че над една трета намиращи вноската за здраве за висока е косвен знак и за недоверието в модела на финансиране у нас, считат социолозите от “Галъп интернешънъл болкан ”. Това се удостоверява и от заявената подготвеност за заплащане повече - в случай че това ще обезпечи по-добра здравна услуга, единствено 38,3% от работещите са споделят, че са подготвени, като измежду тях доминират главно респонденти с по-високи приходи. Повечето, 50,9%, не засвидетелстват такава подготвеност. Останалите не могат да отговорят.
20,2% признават, че не знаят какъв е размерът на здравната осигуровка, която заплащат, като най-голям е този дял измежду най-младите участници в изследването. 71,5% свидетелстват, че знаят този размер.
42,1% от обезпечените лица у нас признават, че пропущат профилактични прегледи, които им се поставят. Оказва се, че мъжете в по-голяма степен са склонни да пропущат прегледи за профилактика. Крехко декларативно болшинство от 50,6% въпреки всичко настояват противоположното. 70,7% от здравноосигурените не заплащат сами профилактични прегледи, 24,2% настояват, че заплащат. 45,5% от наетите лица настояват, че вървят на профилактични прегледи, които работодателят им провежда. 49,9% не го вършат или не разполагат с такава опция.
Мнозинство от 56,2% от обезпечените настояват, че в последните три години, да вземем за пример, не им се е случвало да потърсят контакт непосредствено със експерт, без персонален доктор. И в случай че този индикатор зависи и от здравния статус, то доверието към персоналния доктор зависи и от самия пациентски избор и е голямо на фона на разнообразни познати стойности у нас - 75,2% от обезпечените пациенти в пълнолетна възраст споделят, че имат доверие на персоналния си доктор. За съпоставяне, доверието в Националната здравноосигурителна каса е 29,3%, при съмнение от 53,6%.
На въпрос, кое е най-добре: персонални вноски или солидарно обезпечаване, естествените настроения клонят ясно към персоналното - в 60,2% от отговорите на всички респонденти, против 19,6% съгласни със солидарния принцип и 20,2% неуспяващи да дефинират. Прави усещане, че най-възрастните участници в изследването избират солидарния модел.
Д-р Васислав Петров, ръководител на УС на Националното съдружие на регионалните лечебни заведения: 8745 са леглата в регионалните лечебни заведения
80% от приходите на регионалните лечебни заведения са от НЗОК, а останалите 20% са от лични източници. 77 на 100 от фонд работна заплата в регионалните лечебни заведения също са от касата. При университетските лечебни заведения делът е 55%, а при частните 66%. В регионалните лечебни заведения се правят оптимално необятен кръг от медицински действия.
8735 е общият брой кревати в регионалните лечебни заведения, а личният състав е 13 810 души. През 2022 година през тях са минали 3295 неосигурени пациенти.
За общия брой от 24 регионални лечебни заведения касата е платила 519 025 423 лева
Приходите на осем академични лечебни заведения са съвсем съпоставими с тези на регионалните - 531 млн. Десет частни лечебни заведения, чиито доходи са 526 млн., с 4 хиляди кревати изкарват толкоз пари, колкото 24 регионални лечебни заведения с двойно повече кревати.
Проф. Даниел Вълчев, началник на гражданска самодейност “Здравен барометър ”: Необходима е ясна регулаторна рамка на лекарствената политика
В системата на опазването на здравето има най-различни проблеми - методът на ръководство на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), липса на спорни ползи в звената във финансовата и административната верига, недобре работещи контролни системи, в това число и електронни системи, посредством които да се наблюдават настоящите разноски, липса на електронно здравно досие, много нежен следващ надзор по документи, липса на ясна и трайна регулаторна рамка за въвеждането на нови медикаменти.
Повечето решения са на политическо, а не на експертно ниво и явно ще би трябвало да се усилят средствата в бранша, да се търси ясна регулаторна рамка във връзка с лекарствената политика, както и дали да се отделят звената на незабавна помощ и на болничната помощ и други
България поддържа модел на финансиране на опазването на здравето главно посредством здравни осигуровки, който през последните години не устоя, което значи, че от държавния бюджет прехвърлянията стават все по-големи, с цел да може да се обезпечи настоящето ниво на опазване на здравето.
Първият огромен въпрос е обвързван с това, че или ще би трябвало да вървим към увеличение на здравната вноска или ще би трябвало да сме наясно, че моделът последователно ще се промени и ще бъде разбъркан - посредством здравни вноски и посредством все по-голямо финансиране от страна на бюджета. Може да се мисли за трети модел, който да бъде на правилото на здравното обезпечаване, тъй като хората желаят да знаят какво става с техните здравни осигуровки.
Вторият огромен въпрос е дали средствата задоволително заслужено се разпределят сред “играчите ” на пазара. На политическо и на експертно равнище хората, които през идващите години ще управляват системата, ще би трябвало да имат гръбнака да обяснят на обществото какво следва и какво се чака, в случай че желаеме да излезем от недобрите индикатори за детска смъртност, за предотвратима смъртност, за дълготрайност на живота.
Петя Георгиева, старши икономист от ИПИ: В София област делът на здравноосигурените лица е минимален
Моделите за финансиране на здравните системи в света са разнообразни - данъчно финансиран модел, здравноосигурителен, осигурителен и посредством персонални здравни вноски, като съвсем на никое място не се следи модел в чист тип. В България здравноосигурителният модел лека-полека минава към бюджетно финансиране.
Данъчно финансираният модел е характерен за скандинавските страни и Англия, което допуска събиране на налози от работещи лица, посредством които се финансират здравните разноски. Особеното за този модел, който е подвластен от данъчните доходи, е че в него има автоматизирано присъединяване, без значение дали жителят желае или не.
Здравноосигурителният модел нормално е наложителен и при него се следи субсидиране от една категория пациенти към други - от здравите към болните, от получаващите по-високи приходи към хора с по-ниски приходи, като този тип взаимност дава опция да се дават медицински услуги на повече хора.
В множеството случаи Европа избира да има конкуренция и избор на застраховател. Наличието на голям брой осигурителни фондове води до други проблеми, защото е доста мъчно да накараш фонда да не сортира жителите, които обезпечава, сподели още тя.
При спомагателното и непринудено здравно обезпечаване изгодата е директно обвързвана с това, че пациентът самичък взима решение за здравето си, какви разноски да отдели, самичък прави дълготрайни проекти.
Застрахователният модел доста рядко се ползва, характерен е за Съединени американски щати. В Швейцария се пробват да приложат подобен модел, само че там застраховането е за всички. Застрахователният модел в Съединени американски щати се базира на самостоятелна оценка на риска. От икономическа позиция моделът не е прелъстителен, тъй като огромна част от популацията избира да не взе участие. В Съединени американски щати неосигурените лица са много огромна част от популацията. Логиката на застраховането е пациентът самичък да реши дали да се застрахова, само че това реалокира тежестта от страната към пациентите.
По отношение на здравноосигурените лица в София област е делът на минимум обезпечените - 84,2%. Най-много - 100%, са здравноосигурени жителите в областите Смолян, Разград, Кърджали и Кюстендил. Средното равнище на обезпечаване в страната е 93,5%, което значи, че има дребен дял от популацията, който не е здравноосигурен, сподели още тя.
Плащанията от джоба са 39% от разноските, за Европейски Съюз са 21%
Всяко пето домакинство с пагубни разноски за здраве
България има висок % на пагубни разноски за опазване на здравето спрямо други европейски страни, предизвести отчет на СЗО за Европа. През 2018 година всяко пето домакинство е направило заплащания от джоба си, които надвишават потенциала им да заплащат за опазване на здравето с най-малко 40%. Катастрофалните разноски за опазване на здравето може да значат, че едно домакинство към този момент не може да си разреши да посреща други съществени потребности, като храна, жилище и електричество.
Плащанията, които хората дават от джоба си за медикаменти в извънболничната сфера, са главният мотор на пагубните разноски за опазване на здравето в България. Този тип разноски засягат най-вече по-бедните семейства, възрастните хора и хората, живеещи в селските региони и се усилват с течение на времето, отбелязва отчетът. Плащанията от джоба съставляват 39% от разноските за опазване на здравето през 2019 година, надалеч над междинното за Европейския съюз (ЕС) от 21%.
Финансовата отбрана в България е слаба, отразявайки огромната взаимозависимост на здравната система от директните заплащания. През 2018 година 8% от семействата са обеднели заради разноски за опазване на здравето, а при 19% здравните разноски за здраве са пагубни. Катастрофалните разноски са мощно съсредоточени в селските региони, дребните градове и покрайнините, в сравнение с в градовете и доста по-високи при семействата на по-възрастните хора, в сравнение с при по-младите. С течение на времето случаите на пагубни разноски се усилват от приблизително 17% през 2005 година на 18% през 2010 година и 19% през 2018 година
Политиката по отношение на доплащанията може да бъде усъвършенствана посредством освобождение от доплащане на по-бедните семейства и хронично болните и установяване на годишен предел на потребителските разноски въз основа на приходите.
Повечето хора - 53, 6% нямат доверие в Здравната каса
Възрастните избират взаимен модел на обезпечаване
На 72,1% от българите се е налагало да доплащат в болница за нещо, което считат, че е било ненужно, а 15,7 на 100 признават, че им е желан подкуп. Девет % пък са подписвали документ за едно, а в действителност са им осъществени други процедури.
Данните са част от особено проучване на “Галъп интернешънъл болкан ”, извършено измежду 806 души в интервала 7-14 ноември 2023 година Резултатите от изследването бяха показани по време на новия брой на Здравен барометър, чиято тематика бе “Финансиране на опазването на здравето ”. Събитието е част от гражданска самодейност за от време на време наблюдаване, разбор и оценка на положението, развиването, успеваемостта и устойчивостта на системата на опазване на здравето в България. Ръководител на плана е проф. Даниел Вълчев.
Моделът на битие на опазването на здравето у нас, най-много на болничната помощ, е обвързван с все по-големи средства, без хората да стават по-доволни. Това заяви изпълнителният шеф на “Галъп интернешънъл болкан ” Първан Симеонов. Той изясни, че е проучен всеобщият взор на интервюираните лица към съществени тематики в опазването на здравето - какъв брой пари даваме за здраве, знаем ли какво ни се поставя за тези пари, желаят ли ни в допълнение пари, какъв брой постоянно се занимаваме с профилактика.
37,3% от внасящите здравни осигуровки у нас ги намират за високи, при 42,5% ги дефинират като естествени и 3,8% - като ниски. Хората с по-високи приходи в по-голяма степен намират размера за естествен. Резултатите са предстоящи на фона на общите равнища на неодобрение, само че над една трета намиращи вноската за здраве за висока е косвен знак и за недоверието в модела на финансиране у нас, считат социолозите от “Галъп интернешънъл болкан ”. Това се удостоверява и от заявената подготвеност за заплащане повече - в случай че това ще обезпечи по-добра здравна услуга, единствено 38,3% от работещите са споделят, че са подготвени, като измежду тях доминират главно респонденти с по-високи приходи. Повечето, 50,9%, не засвидетелстват такава подготвеност. Останалите не могат да отговорят.
20,2% признават, че не знаят какъв е размерът на здравната осигуровка, която заплащат, като най-голям е този дял измежду най-младите участници в изследването. 71,5% свидетелстват, че знаят този размер.
42,1% от обезпечените лица у нас признават, че пропущат профилактични прегледи, които им се поставят. Оказва се, че мъжете в по-голяма степен са склонни да пропущат прегледи за профилактика. Крехко декларативно болшинство от 50,6% въпреки всичко настояват противоположното. 70,7% от здравноосигурените не заплащат сами профилактични прегледи, 24,2% настояват, че заплащат. 45,5% от наетите лица настояват, че вървят на профилактични прегледи, които работодателят им провежда. 49,9% не го вършат или не разполагат с такава опция.
Мнозинство от 56,2% от обезпечените настояват, че в последните три години, да вземем за пример, не им се е случвало да потърсят контакт непосредствено със експерт, без персонален доктор. И в случай че този индикатор зависи и от здравния статус, то доверието към персоналния доктор зависи и от самия пациентски избор и е голямо на фона на разнообразни познати стойности у нас - 75,2% от обезпечените пациенти в пълнолетна възраст споделят, че имат доверие на персоналния си доктор. За съпоставяне, доверието в Националната здравноосигурителна каса е 29,3%, при съмнение от 53,6%.
На въпрос, кое е най-добре: персонални вноски или солидарно обезпечаване, естествените настроения клонят ясно към персоналното - в 60,2% от отговорите на всички респонденти, против 19,6% съгласни със солидарния принцип и 20,2% неуспяващи да дефинират. Прави усещане, че най-възрастните участници в изследването избират солидарния модел.
Д-р Васислав Петров, ръководител на УС на Националното съдружие на регионалните лечебни заведения: 8745 са леглата в регионалните лечебни заведения
80% от приходите на регионалните лечебни заведения са от НЗОК, а останалите 20% са от лични източници. 77 на 100 от фонд работна заплата в регионалните лечебни заведения също са от касата. При университетските лечебни заведения делът е 55%, а при частните 66%. В регионалните лечебни заведения се правят оптимално необятен кръг от медицински действия.
8735 е общият брой кревати в регионалните лечебни заведения, а личният състав е 13 810 души. През 2022 година през тях са минали 3295 неосигурени пациенти.
За общия брой от 24 регионални лечебни заведения касата е платила 519 025 423 лева
Приходите на осем академични лечебни заведения са съвсем съпоставими с тези на регионалните - 531 млн. Десет частни лечебни заведения, чиито доходи са 526 млн., с 4 хиляди кревати изкарват толкоз пари, колкото 24 регионални лечебни заведения с двойно повече кревати.
Проф. Даниел Вълчев, началник на гражданска самодейност “Здравен барометър ”: Необходима е ясна регулаторна рамка на лекарствената политика
В системата на опазването на здравето има най-различни проблеми - методът на ръководство на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), липса на спорни ползи в звената във финансовата и административната верига, недобре работещи контролни системи, в това число и електронни системи, посредством които да се наблюдават настоящите разноски, липса на електронно здравно досие, много нежен следващ надзор по документи, липса на ясна и трайна регулаторна рамка за въвеждането на нови медикаменти.
Повечето решения са на политическо, а не на експертно ниво и явно ще би трябвало да се усилят средствата в бранша, да се търси ясна регулаторна рамка във връзка с лекарствената политика, както и дали да се отделят звената на незабавна помощ и на болничната помощ и други
България поддържа модел на финансиране на опазването на здравето главно посредством здравни осигуровки, който през последните години не устоя, което значи, че от държавния бюджет прехвърлянията стават все по-големи, с цел да може да се обезпечи настоящето ниво на опазване на здравето.
Първият огромен въпрос е обвързван с това, че или ще би трябвало да вървим към увеличение на здравната вноска или ще би трябвало да сме наясно, че моделът последователно ще се промени и ще бъде разбъркан - посредством здравни вноски и посредством все по-голямо финансиране от страна на бюджета. Може да се мисли за трети модел, който да бъде на правилото на здравното обезпечаване, тъй като хората желаят да знаят какво става с техните здравни осигуровки.
Вторият огромен въпрос е дали средствата задоволително заслужено се разпределят сред “играчите ” на пазара. На политическо и на експертно равнище хората, които през идващите години ще управляват системата, ще би трябвало да имат гръбнака да обяснят на обществото какво следва и какво се чака, в случай че желаеме да излезем от недобрите индикатори за детска смъртност, за предотвратима смъртност, за дълготрайност на живота.
Петя Георгиева, старши икономист от ИПИ: В София област делът на здравноосигурените лица е минимален
Моделите за финансиране на здравните системи в света са разнообразни - данъчно финансиран модел, здравноосигурителен, осигурителен и посредством персонални здравни вноски, като съвсем на никое място не се следи модел в чист тип. В България здравноосигурителният модел лека-полека минава към бюджетно финансиране.
Данъчно финансираният модел е характерен за скандинавските страни и Англия, което допуска събиране на налози от работещи лица, посредством които се финансират здравните разноски. Особеното за този модел, който е подвластен от данъчните доходи, е че в него има автоматизирано присъединяване, без значение дали жителят желае или не.
Здравноосигурителният модел нормално е наложителен и при него се следи субсидиране от една категория пациенти към други - от здравите към болните, от получаващите по-високи приходи към хора с по-ниски приходи, като този тип взаимност дава опция да се дават медицински услуги на повече хора.
В множеството случаи Европа избира да има конкуренция и избор на застраховател. Наличието на голям брой осигурителни фондове води до други проблеми, защото е доста мъчно да накараш фонда да не сортира жителите, които обезпечава, сподели още тя.
При спомагателното и непринудено здравно обезпечаване изгодата е директно обвързвана с това, че пациентът самичък взима решение за здравето си, какви разноски да отдели, самичък прави дълготрайни проекти.
Застрахователният модел доста рядко се ползва, характерен е за Съединени американски щати. В Швейцария се пробват да приложат подобен модел, само че там застраховането е за всички. Застрахователният модел в Съединени американски щати се базира на самостоятелна оценка на риска. От икономическа позиция моделът не е прелъстителен, тъй като огромна част от популацията избира да не взе участие. В Съединени американски щати неосигурените лица са много огромна част от популацията. Логиката на застраховането е пациентът самичък да реши дали да се застрахова, само че това реалокира тежестта от страната към пациентите.
По отношение на здравноосигурените лица в София област е делът на минимум обезпечените - 84,2%. Най-много - 100%, са здравноосигурени жителите в областите Смолян, Разград, Кърджали и Кюстендил. Средното равнище на обезпечаване в страната е 93,5%, което значи, че има дребен дял от популацията, който не е здравноосигурен, сподели още тя.
Плащанията от джоба са 39% от разноските, за Европейски Съюз са 21%
Всяко пето домакинство с пагубни разноски за здраве
България има висок % на пагубни разноски за опазване на здравето спрямо други европейски страни, предизвести отчет на СЗО за Европа. През 2018 година всяко пето домакинство е направило заплащания от джоба си, които надвишават потенциала им да заплащат за опазване на здравето с най-малко 40%. Катастрофалните разноски за опазване на здравето може да значат, че едно домакинство към този момент не може да си разреши да посреща други съществени потребности, като храна, жилище и електричество.
Плащанията, които хората дават от джоба си за медикаменти в извънболничната сфера, са главният мотор на пагубните разноски за опазване на здравето в България. Този тип разноски засягат най-вече по-бедните семейства, възрастните хора и хората, живеещи в селските региони и се усилват с течение на времето, отбелязва отчетът. Плащанията от джоба съставляват 39% от разноските за опазване на здравето през 2019 година, надалеч над междинното за Европейския съюз (ЕС) от 21%.
Финансовата отбрана в България е слаба, отразявайки огромната взаимозависимост на здравната система от директните заплащания. През 2018 година 8% от семействата са обеднели заради разноски за опазване на здравето, а при 19% здравните разноски за здраве са пагубни. Катастрофалните разноски са мощно съсредоточени в селските региони, дребните градове и покрайнините, в сравнение с в градовете и доста по-високи при семействата на по-възрастните хора, в сравнение с при по-младите. С течение на времето случаите на пагубни разноски се усилват от приблизително 17% през 2005 година на 18% през 2010 година и 19% през 2018 година
Политиката по отношение на доплащанията може да бъде усъвършенствана посредством освобождение от доплащане на по-бедните семейства и хронично болните и установяване на годишен предел на потребителските разноски въз основа на приходите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ