Покупателната способност у нас остава два пъти по-ниска от тази в Германия
Около 13% от работещите в България получават минимална работна заплата, което слага страната ни преди всичко в Европейския съюз по този индикатор. Това сочат данните на европейската статистическа работа Евростат за 2022 година, оповестени в края на 2025 година. Докладът разкрива съществени диспропорции в приходите на трудещите се в другите страни членки.
Лидерите в класацията
Според статистиката, 13 милиона служащи в 21 страни от Европейски Съюз получават заплащане, равно или по-ниско от минималното. България води отрицателната ранглиста с 13% дял на тези чиновници, следвана компактно от Франция (12,7%) и Словения (12,6%). В групата на страните с над 10% дял на работещите на минимална заплата попадат още Румъния (10,5%), Гърция (10,2%), Полша (10,1%) и Унгария (10%).
За да пресметна тези дялове, Евростат употребява предел от 105% от минималната работна заплата, което включва и дребна надценка от 5%, с цел да се обзет правилно всички случаи.
Държавите с минимален дял
На другия полюс са страни като Чехия, където едвам 2,6% от работещите са на минимално заплащане. Ниски равнища се регистрират и в Португалия (3,1%), Естония (3,3%), Нидерландия и Малта (по 3,5%), както и Испания (3,6%).
Сред огромните европейски стопански системи прави усещане разликата сред Франция и останалите – до момента в който във Франция делът е 12,7%, в Германия той е 8%, а в Испания – единствено 3,6%.
Експертите показват, че силата на синдикатите и трудовото законодателство са основни фактори за тези разлики.
" В страните с по-силни трудови институции и групови съглашения е по-вероятно да има по-малко случаи на служащи, получаващи възнаграждение под минималната работна заплата ", съобщи доктор Стефано Филауро от университета Сапиенца в Рим, представен от Euronews.
Той добавя, че в стопански системи с развити високотехнологични браншове делът на нископлатените служащи естествено е по-малък.
Покупателна дарба и бъдещи промени
Освен че е водач по брой работещи на минимална заплата, България остава и на дъното по покупателна дарба на тези приходи. Данните за стандарта на покупателната дарба (СПС) демонстрират, че страната ни е с показател 922, до момента в който в Люксембург той е 2035, а в Германия – 1989.
Въпреки стряскащата статистика, страната ни подхваща стъпки за догонване на европейските равнища. От 1 януари 2026 година минималната работна заплата в България ще бъде увеличена на 1213 лв. (620,20 евро), което е растеж от 12,6% по отношение на актуалното равнище. Това нарастване е част от механизма за обвързване на минималното заплащане със междинната работна заплата за страната.
Ситуацията в прилежащите страни
Данните за Турция, въпреки и идващи от национални източници, демонстрират още по-драматична картина. Конфедерацията на прогресивните синдикати на Турция (DİSK) оповестява, че 37,5% от служащите там получават минимална заплата или по-малко.
" В Турция минималната работна заплата от дълго време престана да бъде предел и се трансформира в междинна работна заплата ", се показва в изказване на синдиката DİSK.
Лидерите в класацията
Според статистиката, 13 милиона служащи в 21 страни от Европейски Съюз получават заплащане, равно или по-ниско от минималното. България води отрицателната ранглиста с 13% дял на тези чиновници, следвана компактно от Франция (12,7%) и Словения (12,6%). В групата на страните с над 10% дял на работещите на минимална заплата попадат още Румъния (10,5%), Гърция (10,2%), Полша (10,1%) и Унгария (10%).
За да пресметна тези дялове, Евростат употребява предел от 105% от минималната работна заплата, което включва и дребна надценка от 5%, с цел да се обзет правилно всички случаи.
Държавите с минимален дял
На другия полюс са страни като Чехия, където едвам 2,6% от работещите са на минимално заплащане. Ниски равнища се регистрират и в Португалия (3,1%), Естония (3,3%), Нидерландия и Малта (по 3,5%), както и Испания (3,6%).
Сред огромните европейски стопански системи прави усещане разликата сред Франция и останалите – до момента в който във Франция делът е 12,7%, в Германия той е 8%, а в Испания – единствено 3,6%.
Експертите показват, че силата на синдикатите и трудовото законодателство са основни фактори за тези разлики.
" В страните с по-силни трудови институции и групови съглашения е по-вероятно да има по-малко случаи на служащи, получаващи възнаграждение под минималната работна заплата ", съобщи доктор Стефано Филауро от университета Сапиенца в Рим, представен от Euronews.
Той добавя, че в стопански системи с развити високотехнологични браншове делът на нископлатените служащи естествено е по-малък.
Покупателна дарба и бъдещи промени
Освен че е водач по брой работещи на минимална заплата, България остава и на дъното по покупателна дарба на тези приходи. Данните за стандарта на покупателната дарба (СПС) демонстрират, че страната ни е с показател 922, до момента в който в Люксембург той е 2035, а в Германия – 1989.
Въпреки стряскащата статистика, страната ни подхваща стъпки за догонване на европейските равнища. От 1 януари 2026 година минималната работна заплата в България ще бъде увеличена на 1213 лв. (620,20 евро), което е растеж от 12,6% по отношение на актуалното равнище. Това нарастване е част от механизма за обвързване на минималното заплащане със междинната работна заплата за страната.
Ситуацията в прилежащите страни
Данните за Турция, въпреки и идващи от национални източници, демонстрират още по-драматична картина. Конфедерацията на прогресивните синдикати на Турция (DİSK) оповестява, че 37,5% от служащите там получават минимална заплата или по-малко.
" В Турция минималната работна заплата от дълго време престана да бъде предел и се трансформира в междинна работна заплата ", се показва в изказване на синдиката DİSK.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ