120 хиляди българи се прехранват от събиране на вторични суровини
Около 120 000 души у нас си изкарват прехраната със събиране на вторични първични материали. За тях екоминистерството предлага да отпадне налог общ приход за парите, които си изкарат.
Друга мярка, на която се разчита да усили събирането на боклуци, е увеличението на лимита на заплащанията в брой. Предвижда се той да бъде вдигнат от 100 на 1200 лева годишно. Предлага се това да става и посредством ваучери за храна.
Най-често отпадъците, които се изкупуват, са пластмаса, хартия, метали. Събирачи описват, че те идват от тенджери, тигани, в по-редките случаи се намирал оставен бойлер. Събраното се предава в пункт за вторични първични материали, където се сортира и преработва, обясниха от Българската асоциация по преработване (БАР). Наред с останалите първични материали са се вдигнали цените на вторичните.
Килограм хартия се изкупува за 20 ст. При медта цената е 11,20 лева, оловото е 2,80, а бронзът - 7,75 лева При черните метали варират от 220 до 380 лв. на звук. При пластмасата, която е станала съвременна в последно време за предаване, цените са разнообразни. За бутилки компаниите дават 50 ст. за кг, при найлоните - 60 ст., а за други типове - 40 ст. При цените за електронен скрап най-вече се заплаща за керамични процесори. Цените могат да стигнат до 450 лева за кг, а минимум - 120 лева
10-12 хиляди са електрическите уреди, които излизат от употреба месечно от семействата и се предават за преработване. Основно това са перални, хладилници и тв приемници, като огромна част от тях са относително нови - на една или две години. Това обясниха от един от огромните пунктовете за събиране на рециклируеми материали. Правели постоянни акции с доста общини, с цел да разяснят изгодите от предаването на ненужните уреди на особено построените площадки, вместо да бъдат изхвърляни. За разлика от новите, по-старите модели електроуреди са по-здрави, написа " 24 часа ".
В момента настоящите у нас компании с площадки за скрап са към 600 и към 1700 са записаните търговци. В България има разнообразни предприятия за преработване на излязло от приложимост електрическо и електронно съоръжение. Сред тях са фабрики, които работят с алуминий, мед, черни метали, хартия, пластмаса, стъкло, акумулатори и батерии и така нататък
От показаните от БАР данни, които са настоящи към края на 2020 година, излиза наяве, че годишно в Европейски Съюз на човек се падат 10,5 кг боклуци от електрическо и електронно съоръжение. За България количеството е малко по-голямо - 10,9 кг. Единствено страната ни дружно с Хърватия и Финландия са постигнали задачата 65% от този тип боклуци да се събират и рециклират, разясниха от асоциацията, цитирайки данни на Евростат. У нас събраното количество за 2020 година е над 75,572 тона.
Друга мярка, на която се разчита да усили събирането на боклуци, е увеличението на лимита на заплащанията в брой. Предвижда се той да бъде вдигнат от 100 на 1200 лева годишно. Предлага се това да става и посредством ваучери за храна.
Най-често отпадъците, които се изкупуват, са пластмаса, хартия, метали. Събирачи описват, че те идват от тенджери, тигани, в по-редките случаи се намирал оставен бойлер. Събраното се предава в пункт за вторични първични материали, където се сортира и преработва, обясниха от Българската асоциация по преработване (БАР). Наред с останалите първични материали са се вдигнали цените на вторичните.
Килограм хартия се изкупува за 20 ст. При медта цената е 11,20 лева, оловото е 2,80, а бронзът - 7,75 лева При черните метали варират от 220 до 380 лв. на звук. При пластмасата, която е станала съвременна в последно време за предаване, цените са разнообразни. За бутилки компаниите дават 50 ст. за кг, при найлоните - 60 ст., а за други типове - 40 ст. При цените за електронен скрап най-вече се заплаща за керамични процесори. Цените могат да стигнат до 450 лева за кг, а минимум - 120 лева
10-12 хиляди са електрическите уреди, които излизат от употреба месечно от семействата и се предават за преработване. Основно това са перални, хладилници и тв приемници, като огромна част от тях са относително нови - на една или две години. Това обясниха от един от огромните пунктовете за събиране на рециклируеми материали. Правели постоянни акции с доста общини, с цел да разяснят изгодите от предаването на ненужните уреди на особено построените площадки, вместо да бъдат изхвърляни. За разлика от новите, по-старите модели електроуреди са по-здрави, написа " 24 часа ".
В момента настоящите у нас компании с площадки за скрап са към 600 и към 1700 са записаните търговци. В България има разнообразни предприятия за преработване на излязло от приложимост електрическо и електронно съоръжение. Сред тях са фабрики, които работят с алуминий, мед, черни метали, хартия, пластмаса, стъкло, акумулатори и батерии и така нататък
От показаните от БАР данни, които са настоящи към края на 2020 година, излиза наяве, че годишно в Европейски Съюз на човек се падат 10,5 кг боклуци от електрическо и електронно съоръжение. За България количеството е малко по-голямо - 10,9 кг. Единствено страната ни дружно с Хърватия и Финландия са постигнали задачата 65% от този тип боклуци да се събират и рециклират, разясниха от асоциацията, цитирайки данни на Евростат. У нас събраното количество за 2020 година е над 75,572 тона.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ