Най-голямото перо е заплащането на секционните избирателни комисии
Около 106 милиона са коствали парламентарните изборите през 2023 година. Това заяви пред БНР Ива Лазарова, Институт за развиване на обществената среда.
" Това включва видеонаблюдение, работа на машинните устройства, превоз, логистика и организация на изборния развой.
Най-скъпите избори през последните години бяха локалните през есента на предходната година – 188 милиона лв..
Най-голямото перо в изборите е заплащането на секционните изборни комисии. Сега, с повишението му, може да предположим, че разноските за тях ще са към 35 милиона лв. ".
Българското законодателство показва, че провеждането на европейските избори може да съвпадне с провеждането на национални, сподели още тя в предаването " Преди всички ".
Няма сигнали за предпочитание да се промени Изборния кодекс в оставащите месеци до предварителните парламентарни избори, отбеляза още Лазарова.
" Достатъчно беше направено във връзка с дискредитирането на доверието в машинните устройства ".
Тя уточни, че е належащо провеждането на разяснителна акция и решение от страна на ЦИК на проблемите, зародили през 2023 година
" Една акция, в която машинните устройства останат още един път и не бъде извършена добре, може да налее вода в мелницата на политическите субекти, които приказват срещу машинното гласоподаване, както и да се заприказва за закупуване на нови устройства ".
Досега не е имало осъществяване на европейски избор с друга акция, изясни Лазарова.
" Европейските избори са лесни за организация. Има една обща национална листа.
Видяхме, че ЦИК към този момент е взела две значими решения. Едното е във връзка с публичната поръчка за превоз и обслужване. Второто е обвързвано с осведомителната акция. Ако изборите са две в едно, доста е значимо да се поговори и за метода, по който ще се гласоподава на машинните устройства ".
Има голям размер от записи от видеонаблюдението, който ЦИК може да изгледа, означи Лазарова и добави, че редица неправителствени организации също дават своите рекомендации.
" Общественият съвет към ЦИК още в предходни кампании препоръча по какъв начин може да наподобява един протокол, с цел да се улесни работата на секционните комисии ".
Видяхме проблемите в предходната акция с машинните устройства и неотпечатването или частичното печатане на бюлетини от машинното гласоподаване, подсети Лазарова.
" Самата комисия споделя в отчетите си от 2021 година и 2022 година, че няма право да тества хартията и е задължена да изисква доставката й от Българска народна банка. Така трансферират топката в законодателя ".
Ива Лазарова коментира резултатите от изследване на " Галъп ", оповестено през вчерашния ден, което сочи, че близо 50% от българите не имат вяра, че изборите са почтени.
" Целият политически спор, на който ставаме очевидци след април 2021 година се върти към технологията на гласоподаване и доверието в хартиената и машинната форма. Измества се диалогът от политиките, които вълнуват гласоподавателите. Една поредност от доста акции, липса на съдружна просвета в политическите субекти, както и преместване в работата на ЦИК на дейностите и диалозите на политическите обединения. Създава се съмнение, неустановеност в гласоподавателите във връзка с целия избирателен развой.
Ако продължим с сходно политическо говорене, в случай че не чуваме тези и тематики във връзка с пътя на България към Европа, във връзка с проблемите вътре в страната, може би към два милиона гласоподаватели единствено ще излязат да гласоподават, имаше социологически изследвания ".
Интересно е дали в този момент, когато Народното събрание ще продължи да работи в акцията, по-малко средства ще бъдат ориентирани към медиите за политическа реклама. Основните обединения ще имат гратис отразяване на трибуната на Народното събрание, регистрира Лазарова.
