Полша още очаква извинение от Украйна 80 години след Волинското клане
Около 100 000 поляци са избити по време на Волинското кръвопролитие пред 80 години. В Полша не престават да чакат извинението на Киев за закононарушението.
" Заедно почитаме почтените жертви на Волин! Паметта ни сплотява! Заедно сме по-силни ", написа в Туитър полският президент Анджей Дуда. А украинският президент съобщи: " С Анджей почетохме всички жертви на Волин. Ценим всеки един живот, помним историята и пазиме дружно свободата. "
На 9 юли двамата държавни глави участваха на възпоменанието за в катедралата в град Луцк в Северозападна Украйна - 80 години след закононарушението, осъществено от украинските националисти против поляците по време на Втората международна война. Дуда и Зеленски сложиха кандила пред олтара и се прегърнаха. Но предстоящото от полската страна опрощение по този начин и не бе чуто.
След срещата в Луцк: и съгласие, и рецензии
" Очаквахме повече, само че украинската страна не е подготвена за по-силни жестове ", съобщи Марчин Пшидач, външнополитически консултант на полския президент. Но наличието на Зеленски на възпоменателната литургия е " стъпка в вярната посока ". Пет години по-рано на 75-годишнината от клането Дуда уважи самичък паметта на жертвите в.
Реакцията на полските медии бе смесена. " Службата в Луцк е верен знак. Но към момента имаме да извървим дълъг път ", написа журналистът Йежи Хачински във вестник " Жечпосполита ". Той подложи на рецензия обстоятелството, че причинителите - " украинските националисти " - не са били посочени. Бившият посланик Витолд Юраш пък разяснява, че думите на Зеленски за " всички почтени жертви " внушават " симетричност на виновността ", а това е изкривяване на историята. " Фактът, че украинският президент не можа да изрече думата опрощение, е доказателство за политическото и морално проваляне на Дуда ", разяснява Юраш.
© Reuters
Волин - земята, за която са претендирали и поляци, и украинци
Луцк е основен град в региона Волин, за която са претендирали и двете страни. След Първата международна война региона попада на територията на. Украинското малцинство се усеща дискриминирано и подхваща терористични набези против държавната власт. След нахлуването на германците в Полша през 1939 година региона Волин попада под руски надзор, а две години по-късно е окупирана от нацистка Германия.
Когато Германия стартира да отслабва след провалянето при Сталинград, националистическата партизанска Украинска въстаническа войска (УПА), учредена през 1942 година, взема решение да прогони поляците от Волин. Намеренията са посредством етническо пречистване да се основат удобни условия за украинска национална страна след войната.
© Reuters
Първите набези против села, обитаеми най-вече от поляци, са осъществени през февруари 1943 година. Кулминацията настава с клането от 11 юли 1943 година. На този ден, който остава в историята като " Кървавата неделя ", са атакувани 99 села. Партизаните активизират украински цивилни, които с коси, вили и брадви избиват полските си съседи. Има обаче и украинци, които макар заплахата за живота си избавят поляци.
По-късно сраженията се популяризират и на запад - към Източна Галиция и Бешчади в Югоизточна Полша. Полските историци считат, че до края на войната през 1945 година са убити към 100 000 поляци. До половин милион хора са избягали или били прогонени. След това сред 10 000 и 15 000 украинци умират при ответните дейности на полските партизани.
Трудното помиряване с предишното
По време на комунизма тематиката е табу. Едва с края на студената война стартира сложен развой на помиряване с предишното, само че и до момента триумфи в тази тенденция липсват.
След. Варшава стана значим снабдител на оръжия и одобри няколко милиона бежанци на своя територия.. Въпросът за оправянето с тежкото историческо завещание обаче бе отсрочен.
Същевременно в Полша последователно се ускорява публичният напън по отношение на държавното управление и президента - от ден на ден журналисти и политици упорстват Дуда да се възползва от въздействието, което има върху Зеленски, с цел да подтикне украинската страна да се извини.
" През 60-те години успяхме да реализираме помиряване с германците. Ще успеем да се помирим и с украинците ", съобщи решително в неделя Анджей Дера, държавен секретар в президентската канцелария и поддръжник на Анджей Дуда.
" Заедно почитаме почтените жертви на Волин! Паметта ни сплотява! Заедно сме по-силни ", написа в Туитър полският президент Анджей Дуда. А украинският президент съобщи: " С Анджей почетохме всички жертви на Волин. Ценим всеки един живот, помним историята и пазиме дружно свободата. "
На 9 юли двамата държавни глави участваха на възпоменанието за в катедралата в град Луцк в Северозападна Украйна - 80 години след закононарушението, осъществено от украинските националисти против поляците по време на Втората международна война. Дуда и Зеленски сложиха кандила пред олтара и се прегърнаха. Но предстоящото от полската страна опрощение по този начин и не бе чуто.
След срещата в Луцк: и съгласие, и рецензии
" Очаквахме повече, само че украинската страна не е подготвена за по-силни жестове ", съобщи Марчин Пшидач, външнополитически консултант на полския президент. Но наличието на Зеленски на възпоменателната литургия е " стъпка в вярната посока ". Пет години по-рано на 75-годишнината от клането Дуда уважи самичък паметта на жертвите в.
Реакцията на полските медии бе смесена. " Службата в Луцк е верен знак. Но към момента имаме да извървим дълъг път ", написа журналистът Йежи Хачински във вестник " Жечпосполита ". Той подложи на рецензия обстоятелството, че причинителите - " украинските националисти " - не са били посочени. Бившият посланик Витолд Юраш пък разяснява, че думите на Зеленски за " всички почтени жертви " внушават " симетричност на виновността ", а това е изкривяване на историята. " Фактът, че украинският президент не можа да изрече думата опрощение, е доказателство за политическото и морално проваляне на Дуда ", разяснява Юраш.
© Reuters
Волин - земята, за която са претендирали и поляци, и украинци
Луцк е основен град в региона Волин, за която са претендирали и двете страни. След Първата международна война региона попада на територията на. Украинското малцинство се усеща дискриминирано и подхваща терористични набези против държавната власт. След нахлуването на германците в Полша през 1939 година региона Волин попада под руски надзор, а две години по-късно е окупирана от нацистка Германия.
Когато Германия стартира да отслабва след провалянето при Сталинград, националистическата партизанска Украинска въстаническа войска (УПА), учредена през 1942 година, взема решение да прогони поляците от Волин. Намеренията са посредством етническо пречистване да се основат удобни условия за украинска национална страна след войната.
© Reuters
Първите набези против села, обитаеми най-вече от поляци, са осъществени през февруари 1943 година. Кулминацията настава с клането от 11 юли 1943 година. На този ден, който остава в историята като " Кървавата неделя ", са атакувани 99 села. Партизаните активизират украински цивилни, които с коси, вили и брадви избиват полските си съседи. Има обаче и украинци, които макар заплахата за живота си избавят поляци.
По-късно сраженията се популяризират и на запад - към Източна Галиция и Бешчади в Югоизточна Полша. Полските историци считат, че до края на войната през 1945 година са убити към 100 000 поляци. До половин милион хора са избягали или били прогонени. След това сред 10 000 и 15 000 украинци умират при ответните дейности на полските партизани.
Трудното помиряване с предишното
По време на комунизма тематиката е табу. Едва с края на студената война стартира сложен развой на помиряване с предишното, само че и до момента триумфи в тази тенденция липсват.
След. Варшава стана значим снабдител на оръжия и одобри няколко милиона бежанци на своя територия.. Въпросът за оправянето с тежкото историческо завещание обаче бе отсрочен.
Същевременно в Полша последователно се ускорява публичният напън по отношение на държавното управление и президента - от ден на ден журналисти и политици упорстват Дуда да се възползва от въздействието, което има върху Зеленски, с цел да подтикне украинската страна да се извини.
" През 60-те години успяхме да реализираме помиряване с германците. Ще успеем да се помирим и с украинците ", съобщи решително в неделя Анджей Дера, държавен секретар в президентската канцелария и поддръжник на Анджей Дуда.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ