Четиринадесето чувство
Око да види, ръка да пипне, споделил Тома Неверни и изключил радиото. Нещо сходно си е мърморел и Аристотел, до момента в който списвал втората коректура на трактата си „ За душата ”, където тъкмо и ясно дефинира сетивата, посредством които се свързваме със света, като добре познатите ни пет. Осезание, усет, подушване, слух и зрение – почти в този ред.
Проучванията на развиването на нервните системи при безгръбначните и гръбначните също допускат, че петте сетива са се развили в този ред, като зрението и органите, които го обслужват – очите и съответните мозъчни центрове, – са най-сложните и най-новите в еволюционно отношение. Дали ще се изненадате обаче, в случай че научите, че съгласно модерната просвета хората, а и други животни, имат и шесто възприятие... а и седмо, осмо, дванадесето и четиринадесето? Тъй като към момента не съществува постоянна формулировка, определяща що е то осезание, разнообразни научни групи дефинират общия брой на сетивата, с които сме снабдени, някъде сред 14 и 20.
За да приказваме за осезание, би трябвало да имаме орган, който да подава към мозъка ни
характерни сигнали, натоварени с избран тип информация . Най-очевидните са забележими за всички – очи, уши, вкусови брадавички – и по тази причина заблудата, че човек се управлява единствено от пет сетива, остава вкоренена с епохи. Модерната просвета и най-много новите благоприятни условия, които ни дават технологиите, обаче откриха нови датчици, които управляват организма ни по метод, който от време на време наподобява напряко гигантски. Някои от тях са по-развити, други едвам участват в сетивния ни боеприпас, само че проучването на всички тях демонстрира, че индивидът е доста по-сложно и ловко създание, в сравнение с може да се допусна на пръв взор. Нека се разходим из някои от най-интересните си спомагателни сетива.
Усещане за време
Всяко създание, в това число и индивидът, има вграден вътрешен часовник, който му дава опция да преценя – от време на време с изключителна акуратност – динамичността и количеството на изтичащото време. Въпреки че не е известно тъкмо с кой орган го отчитаме, невролозите допускат, че в мозъка ни съществува специфична система, която отмерва хода на минутите. Много изследвания демонстрират, че чувството ни за време се трансформира с възрастта – когато остаряваме, ни се коства, че времето тече по-бързо, в сравнение с в младостта.
В един опит били събрани група младежи на възраст от 19 до 24 години и група възрастни сред 60 и 80 години. Учените ги оставили да седят добродушно в продължение навръх 3 минути и след това запитали всички какъв брой време е минало съгласно тях. Младите имали чувството, че са седели приблизително 3 минути и 3 секунди, до момента в който за възрастните през този интервал е изтекла съвсем минута повече – междинната стойност на техните отговори била 3 минути и 40 секунди. Според немския психолог Ернст Пьопел чувството ни за време се базира на няколко съществени вида усещания – чувството за дълготрайност на обещано събитие, възприятието за ред на протичащото се, за минало, настояще и бъдеще и за смяна.
