Шумният океан "научи" сините китове на нов вид комуникация
Океаните стават все по-шумно място, а в отговор на това, китовете намаляват тона на своите акустични връзки.
Инфразвуковите песни на сините китове, които им разрешават да поддържат връзка, се популяризират на стотици, евентуално и на хиляди километра. Но актуалното мореплаване и други човешки действия изпълват морето с нови и нови акустични трептения, които прекъсват естествената връзка сред китовете.
През последните две десетилетия учените документират последователно намаление на честотата на сигналите, обменяни сред сините китове, а повода е неразбираема.
Промени се следят и при сигналите на баленовите китове в северната част на Атлантическия океан, регистрирани през последните години. Те генерират звуци, на които липсва " нюанс " в своите диалози.
Причините за това не са ясни и едвам неотдавна Робърт Дзяк (Robert Dziak) и екипа му от Националната океанска и атмосферна администрация на Съединени американски щати (NOAA) съумяват да схванат какво се случва - и още веднъж това е обвързвано с въздействието на индивида, оповестява уеб сайтът на Университета на Орегон.
В публикация, оповестена в списание Scientific Reports, учените изясняват измененията в песните на китовете като акомодация към връзките в прекомерно шумния океан.
" Нашето проучване демонстрира, че сините китове, с може би и други баленови китове като цяло - могат да генерират своите хармонични звуци по доста по-различен метод, в сравнение с се смяташе до момента ", споделя Робърт Дзяк водещ създател на проучването. " Дълго време мислехме, че генерират апелите си най-много посредством резонанс на звука в огромни камери или кухини в горните си дихателни пътища.
" Но това значи, че честотата на диалози на кита са подбудени от размера на животното - колкото е по-ниска честотата, толкоз по-голямо животното. Ние демонстрираме, че сините китове могат да съсздават тези нискочестотни звуци, даже и да трансформират честотата в средата на своя диалог, с пулсиращ въздух посредством своите гласни струни " - разяснява Робърт Дзяк.
Но извършените симулации демонстрират, че за сметка единствено на дихателните пътища не се реализира звука, подобаващ на китовите песни. " Само посредством продухване на въздух през отварящите се и затварящи се гласни струни, може да създадем тон с друга периодичност в междинната част, както и унищожаване на обертонове " - изяснява Робърт Дзяк.
С други думи, китовете умеят да управляват скоростта на продухване на въздух през гласните струни и по този метод да управляват звука на гласа си. Всичко това, съгласно учените, демонстрира, че за измененията в честотата, следени през последните години, има причина: " Те избират дали гласът им да е по-висок или по-нисък в отговор на някакъв външен тласък ", - разяснява Робърт Дзяк.
Такъв тласък може да е шумовото замърсяване на Световния океан. По време на едногодишното проучване на звуците около крайбрежието на Орегон учените са открили, че е станало по- " шумно ", а няколко дълготрайни изследвания са документирали доста увеличение на шума на океана в продължение на няколко десетилетия поради повишение на трафика на контейнерни транспорти.
" Възможно е китовете да модулират честотите си на вокализация в отговор на нарастването на шума, генериран от индивида. Те всъщност се пробват да намерят радио канал с по-малко звук, по който да поддържат връзка " - изяснява Робърт Дзяк.
Авторите дават и друго, по-оптимистично пояснение, обвързвано с увеличението на броя на сините китове. В резултат на сериозните ограничения, подхванати от международната общественост и възбраната за лова на тези колоси, тяхната популация е повишена през последните десетилетия, само че не толкоз бързо, че да се изключат напълно от листата на Червената книга, само че въпреки всичко видимо. В този случай е допустимо просто да сме почнали да срещаме по-ниските гласове на по-големи животни, звукът да си е същият.
Източник: НаукаOFFNews
Инфразвуковите песни на сините китове, които им разрешават да поддържат връзка, се популяризират на стотици, евентуално и на хиляди километра. Но актуалното мореплаване и други човешки действия изпълват морето с нови и нови акустични трептения, които прекъсват естествената връзка сред китовете.
През последните две десетилетия учените документират последователно намаление на честотата на сигналите, обменяни сред сините китове, а повода е неразбираема.
Промени се следят и при сигналите на баленовите китове в северната част на Атлантическия океан, регистрирани през последните години. Те генерират звуци, на които липсва " нюанс " в своите диалози.
Причините за това не са ясни и едвам неотдавна Робърт Дзяк (Robert Dziak) и екипа му от Националната океанска и атмосферна администрация на Съединени американски щати (NOAA) съумяват да схванат какво се случва - и още веднъж това е обвързвано с въздействието на индивида, оповестява уеб сайтът на Университета на Орегон.
В публикация, оповестена в списание Scientific Reports, учените изясняват измененията в песните на китовете като акомодация към връзките в прекомерно шумния океан.
" Нашето проучване демонстрира, че сините китове, с може би и други баленови китове като цяло - могат да генерират своите хармонични звуци по доста по-различен метод, в сравнение с се смяташе до момента ", споделя Робърт Дзяк водещ създател на проучването. " Дълго време мислехме, че генерират апелите си най-много посредством резонанс на звука в огромни камери или кухини в горните си дихателни пътища.
" Но това значи, че честотата на диалози на кита са подбудени от размера на животното - колкото е по-ниска честотата, толкоз по-голямо животното. Ние демонстрираме, че сините китове могат да съсздават тези нискочестотни звуци, даже и да трансформират честотата в средата на своя диалог, с пулсиращ въздух посредством своите гласни струни " - разяснява Робърт Дзяк.
Но извършените симулации демонстрират, че за сметка единствено на дихателните пътища не се реализира звука, подобаващ на китовите песни. " Само посредством продухване на въздух през отварящите се и затварящи се гласни струни, може да създадем тон с друга периодичност в междинната част, както и унищожаване на обертонове " - изяснява Робърт Дзяк.
С други думи, китовете умеят да управляват скоростта на продухване на въздух през гласните струни и по този метод да управляват звука на гласа си. Всичко това, съгласно учените, демонстрира, че за измененията в честотата, следени през последните години, има причина: " Те избират дали гласът им да е по-висок или по-нисък в отговор на някакъв външен тласък ", - разяснява Робърт Дзяк.
Такъв тласък може да е шумовото замърсяване на Световния океан. По време на едногодишното проучване на звуците около крайбрежието на Орегон учените са открили, че е станало по- " шумно ", а няколко дълготрайни изследвания са документирали доста увеличение на шума на океана в продължение на няколко десетилетия поради повишение на трафика на контейнерни транспорти.
" Възможно е китовете да модулират честотите си на вокализация в отговор на нарастването на шума, генериран от индивида. Те всъщност се пробват да намерят радио канал с по-малко звук, по който да поддържат връзка " - изяснява Робърт Дзяк.
Авторите дават и друго, по-оптимистично пояснение, обвързвано с увеличението на броя на сините китове. В резултат на сериозните ограничения, подхванати от международната общественост и възбраната за лова на тези колоси, тяхната популация е повишена през последните десетилетия, само че не толкоз бързо, че да се изключат напълно от листата на Червената книга, само че въпреки всичко видимо. В този случай е допустимо просто да сме почнали да срещаме по-ниските гласове на по-големи животни, звукът да си е същият.
Източник: НаукаOFFNews
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ